Статии – Стара техника

Sandacite.BG ви показваме каква ще бъде изложбата на Политехническия музей за българските откриватели и изобретатели!

Много се радваме, когато събитията, посветени на историята на българската техника, се множат, защото този вид история на България от десетилетия  е неправилно неглижирана. Това нещо, което ще стане сега, е още една крачка към възкресяването на нашата технологична история и изтупването  ѝ от прахта.

В петък, 24-и януари, е откриването на изложбата „В света на българските откриватели и изобретатели“ в НДК. Тя е организирана от нашите приятели от Националния политехнически музей.

Изложбата е съставена от 12 броя постери, разположени на стойки. Те разказват за 11 от големите имена в българската наука, допринесли за световния научен прогрес. Част от тях са учили, специализирали и работили в големи европейски университети и САЩ. Представени са постиженията на следните личности:

1. Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Заедно с чл. кор. Иван Димов създава метод за леене с противоналягане, който е откритие в световната леярска техника, защитено с над 100 патентни документа изобретения у нас и в чужбина.
2. Асен Йорданов конструира първия български моторен самолет Диплан “Йорданов-1″. За този начален миг на българската авиация нашият сайт Ви разказа ТУК. Името му е записано в Златната книга на американските изобретатели. Негов барелеф краси Залата на славата на летище „Ла Гуардия”. На табелката на дома му е написано: “Български летец и пилот”. Сред неговите изобретения попадат снегоринът, „въздушната възглавница”, безжичният телефонен апарат със секретар „Джорданов“ с възможности за възможност за конферентна връзка;

1. Първото име, записано в “Златната книга на откривателите и изобретателите в България”, е на физика Георги Наджаков за забележителното му откритие – новото явление – фотоелектретно състояние на веществата. Откритието е основа не само на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирна техника, но може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята;
2. Проф. Иван Странски е един от най-известните български учени в чужбина. Неговият значителен научен принос е в областта на физикохимията. Разбирането на механизмите на кристалния растеж му носи световна известност още през 30-те години на XX век. Днес името “Иван Странски” носят два института – Институтът по физикохимия на Техническия университет в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен (област Рур). За принадлежността на големия учен към световната научна общност говори присъствието му в редица чуждестранни академии;
3. Джон Атанасов. На 19 октомври 1983 г. по инициатива на Щатския университет на Айова, д-р Джон Винсент Атанасов е публично провъзгласен за бащата на световната компютърна революция. Притежава 32 патента за изобретения- миночистачен уред за взривяване на химически мини, апаратура за откриване и записване на сеизмични и звукови вълни, устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба, пощенски сортировъчни системи, система за намиране на класифицирани документи и др.;
4. Карл Джераси (Carl Djerassi) е известен със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче. Той е наречен “Бащата на хапчето”. Между откритията му е и кортизонът;
5. Методи Попов разработва едно от най-значителните постижения на българската биология – учението за стимулацията на жизнените процеси. През 1924 – 1931 година, като български пълномощен министър в Берлин, М. Попов общува с имена от световна величина – А. Айнщайн, М. Планк, Е. Хайзенберг, В. Оствалд и др;
6. Петър Петров е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на ХХ век. Сред неговите изобретения са: първият безжичен сърдечен монитор в света; първият цифров електронен часовник; първата компютъризирана система за измерване на замърсяването; телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни спътни и др. Той е носител на многобройни признания и награди.

1. Румен Антонов е български изобретател в областта на автомобилостроенето. Изобретява уникална автоматична скоростна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво.
2. Д-р Стамен Григоров е известен, като откривател на Lactobacterium bulgaricum. Темата за българското кисело мляко като източник на дълголетие е особено актуална в европейските научни среди в периода до 1908 година, когато учените Льорсен и Кюн и нобелистът проф. Мечников дават на откритата бактерия името „Бактериум булгарикум – Григоров.”;
3. Проф. Виден Табаков е един от най-крупните изследователи по аеронавтика, почетен професор на НАСА, участвал в екипа, изпратил първия човек на Луната.

Ще се радваме да ви видим там, защото и ние ще ходим! :D

Опаа, оказва се, че имало било и български електронен екзаминатор за изпити. Сега в Sandacite.BG ви го покажем да го видите!

Постоянно се удивляваме на това колко много и разнообразна техника сме произвеждали в България допреди около три десетилетия и ето че днес намерихме поредното потвърждение. Гледайте само…

През 1980 г. в Завода за медицинска апаратура ,,Дружба“ във Враца започва производството на т.н. УПЗ-1 – Уред за проверка на знанията, първа поред разработка такова устройство. Това е предшественик на днешните програми за електронно изпитване в университети и т.н. УПЗ-1 има най-широко предназначение – може да се използва в професионалните учебни центрове, в училищата, при изпитите за шофьори и т.н. На илюстрацията го виждате как изглежда – външният му вид е разработен от Централния институт за промишлена естетика. Клавиатурата е поставена под наклон за по-лесна работа, а светлинният индикатор – също, за да може по-лесно да се четат цифрите.

Ето как работи джаджата. Първо, от ключа горе вляво я включвате. За различните програми за обучение и проверка по принцип е съставен комплект от тестови програми, които представляват листовки, включващи до 99 въпроса. Предполага се, че по време на изпит ги имате пред себе си. Всеки въпрос има четири възможности за отговор, от които само една е вярната. За да отговорите на даден въпрос при изпита, натискате един от четирите бутона на предния панел на устройството – означени с 1, 2, 3 и 4 – от котио всеки съответства на възможност за отговор.

Има два режима по отношение на времето, в което се дават отговорите. При т.н. принудителен темп отговорът трябва да се даде за около 35 секунди, защото, ако не се отговори за този период, УПЗ-то ще сметне, че давате неверен отговор и ще прескочи на следващия въпрос. Ако е избрана функцията самообучение обаче, ще имате възможност да отговорите на следващия въпрос едва след като натиснете бутон, съответстващ на правилния отговор.

Номерът на въпроса, на който отговаряте в момента, и броят на верните отговори се изобразяват на екранче със светлинна индикация. По време на проверката пък верните отговори се показват при слените случаи:

• ако натиснете бутона ,,резултат“;
• когато въпросите са по-малко от 99, а натиснете бутона ,,край“;
• и, разбира се, автоматично след края на 99-ия въпрос

Ето я и блоковата схема на УПЗ-то. С цифрата 1 е означен превключвателят за избор на програма, с 2 – програматор, 3 – логически блок, 4 – управляващ блок, 5 – блок ,,отговори“, 6 – блок ,,избор на режим“, 7 – блок ,,индикация“:

В българския електронен екзаминатор са използвани интегрални схеми, които са производство на Комбината за микроелектроника в Ботевград – като МН7496, от серията К155 и други. Ето я схемата:

Между другото, все още не сме си намерили такова и усилено търсим. Затова, ако имате – обадете ни се! :)

В Sandacite.BG Ви изнасяме тайните на Пъвия български фотоапарат Еделвайс!

Само преди половин век да си направиш снимка на морето е било нещо не толкова обичайно. Фотографията е била поле на любителите, които имат средства за това скъпо хоби, но най-вече за тези, които са истински професионалисти. Днес малките помнещи очи на камерите се намират в джоба на почти всеки, винаги са ни подръка за нов кадър, удобно съхранен в телефона. Без подготовка можем само за миг да направим десетки снимки или да си спретнем приличен портрет.

В миналото обаче нещата не са стояли толкова лесно. През втората половина на ХХ век се появява Първият български фотоапарат, който, макар и с кратка история, остава запомнен с нежното име Еделвайс и малкия си бакелитов образ.

Той е малък и удобен, но на пазара излизат едва няколко хиляди бройки. Досега над него витаеха какви ли не митове, но ние успяхме да разкрием истината. Слушайте сега!

Еделвайс спада към фотоапара­тите, жаргон­но наричани сапунерки заради малките им раз­мери. Едно от разпространените мнения, обика­лящи из Мрежата, твърди, че започва да се произвежда в „Учтехпром“ – Плевен, след 1947 г. Но явно в това твърдение има някаква грешка, защото през 1947 г. национализацията на едрата собственост все още не е извършена и държавно предприятие „Учтехпром“ не съществува. Може обаче в тази легенда да се съдържа частица истина и да се има предвид, че „Еделвайс“е произведен в завода за оптико-механични уреди „Ломоносов“ в Плевен. Това трябваше да се провери… Но се оказва, че и той също е основан доста по-късно и никъде в данните за него няма ин­формация за производството на фотоапарат.

Повратният момент в издир­ването настана, когато се сдобихме със самия експонат. На корпуса ясно се забелязва релефната емблема ЗКМ, което значи, че „Еделвайс“ е производство на известния по-къс­но Завод за киномашини и киносъоръжения в София, произвеждал и легендарните киномашини като „Славянка“.

Предприятието е съз­дадено през 1956 г., затова е логично фотоапаратът да се е появил през втората половина на 50-те.

Заводът за киномашини в София е основан, за да произвежда кино­прожекционната техника, нужна за все no-увеличаващия се брой ки­нозали в България. По това време филми се започват да се прожекти­рат освен в големите киносалони, в училищата, в читалища и салони. Увеличаването на местата, къде- то могат да се гледат филми, и съо­ръжаването им с техника се нарича кинефикация. За добра кинефикация са нужни разнообразни киномаши­ни. Затова още през 50-те години ЗКМ пуска няколко модела за зали с различен брой зрители – от „Славян­ка“ за 200 – 250 места, до големите „Балкан“ и „Родина“, предвидени за големи киносалони с 600+ места.

Прожектираните образовател­ните филми имат главно научнопопу­лярен и документален характер, те допълват преподаваните уроци. За да се увеличи гледаемостта им, в завода „Ломоносов“ в Плевен започва произ­водството на киномашини за такива учебни филми – серията „Плевен“.

Потърсихме документите от дейността на Киномашинния за­вод и бяхме искрено щастливи, когато пред нас се озова голяма картонена кутия с няколко дебели папки, по­тънали в прахоляк. Явно от доста отдавна никуой не беше поръчвал точно тези документи, но за мен те представляваха съкровище. Отво­рихме и започнахме да се ровим… Изведнъж попаднахме на производствените пла­нове за 1958 г. и 1959 г., според които е предвидено от поточната линия да слизат по 3000 броя Еделвайса годишно! През 1961 г. броят произ­ведени апарати се увеличава, поне според отчетите за изработената продукция през тази година. След това вече не се говори за „Еделвайс“, а само за киномашини… Но на нас и това ни стига. Загадката е разкри­та – вече знаем не само къде е правен първият български фотоапарат, но и приблизително колко еделвайса са произвеждани за година. Никъде, за съжаление, не се споменава името на конструктора му.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ФОТОАПАРАТ

Нека обаче разгледаме отблизо малкия фотоапарат. „Еделвайс“ е средноформатен и има бакелитов корпус. Работи, разбира се, с филм на ролка. Откъм двете страни е за­качен каиш за удобно носене на вра­та, а отдолу има отвор, ако е нужно апаратът да се постави на статив. Врътката отгоре най-вляво е за лентопревъртащия механизъм – с нея движите филма в апарата, кое­то обаче можете да правите само в едната посока. Но колцина от нас помнят този важен момент, в кой­то на ръка трябваше да навием лен­тата, преди да можем да направим следващия кадър?

До механизма за навиване е и прозорчето, през което виждаме какво снимаме. Визьорът е важен за начина, по който ще кадрираме, но този на „Еделвайс“ не притежа­ва никаква оптика. Най-вдясно е сребристото „чопче“ (спусъкът) – с него запечатваме видяното.

Обективът на „Еделвайс“ е несменяем и съдържа една двойноизпъкнала стъклена леща. За да правите снимки, трябва първо да го изтеглите, защото иначе спусъ­кът не може да натисне лостчето, което отваря затвора. Обекти­вът не се върти, т.е. апаратът е с фиксирано фокусно разстояние – „гледа“ ясно обекти от няколко метра до… безкрайност. Скорост­та на затвора също е фиксирана – 1/30 от секундата.

Като стана дума за затвора на обектива, при него има две настрой­ки, означени с М и В. Ако сте на М, блендата се отваря и затваря авто­матично. При В затворът се отваря при натискане на спусъка и се затва­ря при неговото отпускане.

Знаем за съществуването на два модела „Еделвайс“. Разликата между тях е в блендата. Но нека първо обясним какво означава това. Блендата (или апертурата) е важен механизъм при фотоапаратите, регулиращ количеството светлина, което навлиза през обектива. Тя и Затворът на обектива определят какъв светлинен поток ще попадне върху светлочувствителния филм. Благодарение на нея лентата на апарата не се осветява прекалено или пък не получаваме кадър, запеча­тал непрогледен мрак.

Ако фотоапаратът има само една бленда, трябва много вни­мателно да се подбира филмът, с който се снима, защото имаме по-малка възможност за лавиране по отношение на светлината. При повече опции за настройка на блен­дата и скоростта бихме могли да снимаме с една и съща лента при различна осветеност, тъй като имаме възможности да я регулира­ме и да достигнем т.нар. правилна експонация – точното количество светлина за най-добра снимка. Но ако имаме само една бленда и една скорост, няма как да влияем и ще трябва да сменяме филма според външните условия, което затруд­нява работата.

Тук с Първия български фотоапарат виждаме сниман демонтираният днес паметник ,,1300 години България“ пред НДК.

При единия модел „Едел­вайс“ блендата е само една (него виждате на първата снимка в статията), а при другия все пак са две – f/11 и f/16:

(Снимките на този модел са на нашия приятел Павел Белчев.)

Те обаче не са реализирани с обичайните движещи се ламели, а са просто два сменящи се отвора. По- голямото число означава по-затврена бленда и по-малко светлина, достигаща до фотографския филм.

Апаратът работи с ролфилм тип 120. На тази лента се разполагат снимки с формат б х 4,5 см и 6 х 6 см. При снимането трябва да изберем дали да заснемаме по-малко снимки, но по-големи като размер, или по- малки, но повече. За да снимате в 6 х 4,5 например, трябва да свалите задния капак на апарата и да сложите допълнителна метална приставка, която е ограничител на кадъра:

Поглеждайки „Еделвайс“ откъм гърба, ще забележите две малки стъклени отворчета с надписи 6 х 4,5 и 6 х 6 – те са там, за да можете да видите на кой номер снимка сте в момента. Защото на филма има на­несена номерация на кадрите, за да можете да следите колко остават.

Въпросният заден капак всъщ­ност се сваля само като дръпнете надолу пластинките, които дър­жат каиша. Отвътре можете да видите някои детайли – например ролката за филма, която е дървена с метални капачки отстрани. Ка­пакът обаче се демонтира доста лесно и не е ясно как ще успее да предпази фотоапарата от случай­но отваряне откъм гърба или от осветяване на филма.

ПРОМИШЛЕНОСТ С ЕСТЕТИКА

Следващата страница от ис­торията на българската фототехника идва през 1964 г., когато Завод „Оптикоелектрон“, Панагю­рище, поръчва на Центъра по промишлена естетика да изработи идеен проект на фотоапарат за бъдещо производство. С това се заема доайенът на българския про­мишлен дизайн Добролюб Пешин. Той създава атрактивния външен вид на фотоапарат „Рефлекс“, кой­то по-късно се сдобива и с макет, изработен в „Оптикоелектрон“. Камерата обаче никога не влиза в серийно производство.

В днешно време „Еделвайс“ все още се намира, макар и рядко. Малко след излизането му на паза­ра се увеличава вносът главно на съветски фотоапарати и нашето производство е спряно, а заводът се заема с други неща. Ако се съди по простото му устройство и ев­тина изработка, „Еделвайс“ е сред достъпните апарати през 50-те и началото на 60-те години, но то­гава повечето любители на фото­графията са „въоръжени“ най-вече със съветски устройства.

Явно на България не й е съдено да бъде сила във фототехниката. Но ето че научихме важното за първия български фотоапарат – една неособено гръмка, но все пак любопитна страна от ис­торията на нашата инженерна мисъл. Старите фотоапарати в наше време са като радиата, ча­совниците и другите технически достижения на миналия век – и до днес привличат хората и си имат верни фенове, които ги обичат и колекционират. Те усърдно под­държат и използват старите ка­мери и пазят както самите тях, така и историята им.

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 12-2019.

В Sandacite.BG попаднахме на интересни български сензорни клавиатури отпреди 30+години!

Досега не сме обръщали сериозно внимание специално на клавиатурното дело, а се оказва, че и там има интересни неща, с които можем да се запознаем!

Сензорните клавиатури се наричат още тактилни, тоест допирни, защото клавишът се смята нанесен само чрез допир на пръста, а клавишът не потъва физически надолу заедно с пръста – както е при механичните клавиатури (онези, на които им казваме нормални :D).

Известно е напр., че българските компютри Пълдин, прозвеждани през 1989 – 92  в Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив, пък са с ,,междинен“ тип клавиатури – т.н. квазисензорни. (Клавиатурата на този комп виждате на горната снимка. Прави впечатление, че българската клавиатурна подредба вече е по БДС, вместо фонетична, както примерно при Правец 8-иците.) При квазисензорните клавиатури нещата не стават само с допир, а и с лек натиск на пръста – но много по-лек, отколкото при обикновените механични.

По времето, за което говорим, персоналните и промишлени компютри се управляват само чрез клавиатури – посредством тях се въвеждат командите, които устройствата да изпълняват. Има още време, докато се масовизира употребата на мишки.

Оказва се обаче, че още преди Пълдините нашата компютърна промишленост изработва разнообразни сензорни клавиатури от всякакъв род и предназначение – това са най-усъвършенстваният вид клавиши, произведани в България. И в момента има такива клавиатури, разбира се. Над традиционното място за нея е разположен широка плоскост от мека пластмаса, на която са изчертани местата на обикновените клавиши. На снимката виждате няколко разнообразни такива клавиатури, произвеждани през втората половина на 80-те г. най-вероятно в споменатия пловдивски завод. Те са от серия, наречена ,,ПК-1″ – ,,плоски клавиатури, първа поред разработка на завода“.

Най-голямата от тях е предназначена за компютризираната система (с процесор) за управление на непрекъснати процеси Програма 1024 – напр. поточното производство на различни детайли в машиностроенето. При нея различни движения на промишления робот се задават чрез комбинация от символи програмен код, а той се въвежда чрез тази сензорна клавиатура. Програма 1024 е представена за пръв път на Пловдивския панаир през 1983 г. и получава златен медал, но тогава все още не е със сензорна клавиатура.

От картинката виждаме обаче, че в България са произвеждани и по-малки клавиатури, за други видове устройства – напр. пак програматори на промишлени процеси, командни пултове на роботи и т.н. Напр. микропроцесорната систеа за управление на разнообразни технологични процеси МИК 2000Се е оформена като блок с монитор, останалия хардуер и тази клавиатура отпред. Тя е използвана в комплекси, чрез които да се командва и организира производствената работа в нефтохимическата, биологическата и целолуозно-хартиената промишленост,  а също така за управление на парогенератори и т.н.:

Да видим техническите характеристики на ,,стоката“. Клавишите се задействат при сила на натиск от 1 нйтон, но не е добре тя да е повече от 5, защото са нежни и просто не им трябва. Все пак те потъват малко, но доста малко, за да го усетим – само 0,2 мм. Подобно на традиционните механични клавиши тези също задействат контакти под себе си при натискане. Те са от типа Au/Au или SnPb/SnPb – това са материалите, от които са изработени (Au е злато, а SnPb е сплав от калай и олово; тоест някои контактите отдолу са позлатени). Някои от тези клавиатури се изработват и по поръчка, но най-големите размери, до които можете да си ги поръчате, са 200 х 500 мм.

Клавишите имат и електрически характеристики. Напрежението им е 5 волта, токът – 40 милиампера, а потребявата мощност – 0,5 вата. Постоянното съпротивление е по-малко от 100 милиома, а изолационното – над 2 милиома.

Подобно на харддисковете (защото са с механични части) и традиционните клавиатури, и тези клавиши имат показател за минимален брой цикли натискане – връщане към нормално положение – това е поне 5.10⁶ цикъла. Класът на електрическа защита пък е ІР 66.

Що се отнася до условията на околната среда, българските сензорни клавиатури могат да изпълняват задълженията си в температурните граници -20 до +85 градуса и относителна влажност на въздуха до 80 %, а атмосферното налягане трябва да  е между 86 и 106 килопаскала. Не че обикновено се замисляме за тези неща, но щом сега като ги имаме като дани, защо пък да не ги кажем? :)

А ето как изглежда и първата българска компютърна мишка… :)

В Sandacite.BG днес отсрамваме българския компютър Правец 286.

Продължаваме разходката си из малко познатите български компютри и чаркове за тях, защото това отдавна трябваше да се направи – не можем само да дъвчем едно и също за сериите 8х и 16х, а останалото да се спотайва на заден план.

През 1988 г. в Комбината за микропроцесорна техника влиза в производство нова настолна машина на име Правец 286. Както е обичайно за персоналните компютри тогава, и този е с кутия тип десктоп – тоест поставя се отгоре на бюрото, а мониторът се туря над компа. 286-ицата приема номера ЕС 1838 от Единната система електронноизчислителни машини на Източния блок. Ето го, виждате го на снимката – даже в горната част на екрана се чете надписът ,,Институт по микропроцесорна техника“ – мястото, където е конструиран днешният ни герой.

Когато в онези години се появява нов компютър, той се предвижда преди всичко за професионална употреба, а не за домашна, Така е и Правец 286 – на него се работят изчисления в научни задачи, обработка на технически или икономически данни (от стопанската дейност), лабораторни и промишлени системи за измерване, а също така архитектски и проектантски CAD/CAM приложения. Компютърът може да работи както самостоялно, така и като главно звено в мрежи или усложнени компютърни системи. Правец 286 има многократно по-висока производителност в сравнение с предходното поколение 16-битови компютри на Комбината – Правец 16х.

Конфигурацията се състои от кутия, в която има дънна платка с оперативна памет (RAM), процесор, видеокарта и включени към нея харддиск и флопидисково устройство, монитор и клавиатура тип IBM. Доставят се също така матричен принтер и дигитайзер/плотер (който се свързва със сериен интерфейс).

Като процесор се използва интелският 80286 с тактова честота 8 или 12,5 мхц, а аритметичният процесор (копроцесорът), който може да се инсталира, е Интел 80287. RAM е 64- кб, но може да се увеличи до 3 мб, но има монтирана и ROM – 64 кб (в ТАЗИ публикация обяснихме какъв тип памет е ROM). Харддискът е с обем 10 или 20 мб – според както поръчате – и една страна от него се вижда отвън на кутията. :) Флопито, разбира се, е 5,25-инчово, като то може да е както стандартното за двустранни дискети 360 кб, така и за по-усъвършенстваните им събратя с висока плътност и обем на информацията до 1 мб! Освен това, в кутията има свободно място, а на дънната платка има втори конектор за още едно флопи, така че ако решите, можете да се обзаведете и с двата вида. :) Можете да включите и втори хард. Отзад на кутията има и други конектори за останалите функции на компютъра – модули за обмен на данни в синхронен и асинхронен режим и адаптер за присъединяването му към различни видове мрежи – с кръгова или магистрална топология.

Видеоконтролерът на Правец 286 може да изобразява на монитора както цветна, така и монохромна (черно-бяла) графика. Това става на монитор ВМЦ 3701 от завода Аналитик в Михайловград (дн. Монтана) – търсим такъв! Защото уж са ни обещали, ама… то се не знае. :)

Що се отнася до ,,програмното осигуряване“, както казват тогава, да кажем като начало, че компютърът работи с операционни системи ПДОС-16 (многозадачна, многопотребителска, съвместима с MS-DOS), INMOS – със същите две характеристики и съвместима с XENIX. Виждаме, че липсва OS-32, обаче тя може да се използва само ако компютърът е 32-битов. Едиците за програмиране пък са Бейсик (естествено), Асемблер, Фортран, Паскал и С.

Захранващото напрежение на Правец 286 е стандартното 220 волта, а енергийната консумация – около 300 вата. Ето го и оригиналното му захранване, правено в Аналитик Михайловград:

Тук завършва нашата среща с този малко известен български компютър. Но вие не унивайте – предстоят още много! :)