Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български обикновени полуремаркета от завода в Добрич

Днес в Sandacite.BG отсрамваме българските обикновени полуремаркета за камиони от завода в Добрич.

Много е готин, нали? :)

Докато се чудехме какво да напишем днес, се усетихме, че на тази част от нашата автомобилна техника не сме обръщали внмание досега. Както знаем, полуремаркето представлява прикачно приспособление. Това умно изделие на машиностроенето се присъединява към самоходно шаси влекач и е измислено, за да ни помага да оползотворим голямата двигателна мощ на шасито в превозване на голямо количество товари. Има различни видове полуремаркета, като какъв вид е то, се определя от вида на надстройката и на инфраструктурата – за какъв тип товари е предвиден. Най-популярните (обикновени) са покритите с тента, с които се превозват опаковани товари. Съединени с влекача, образуват тежкотоварен камион или както е популярен у нас – ТИР, макар че това название всъщност е неправилно.

В България също са произвеждани такива изделия – в Завода за полуремаркета и контейнери в Добрич, тогава Толбухин. Производството им започва в началото на 70-те години и сега ще разгледаме моделите им, които спадат към тентованите полуремаркета.

Полуремаркетата се различават по броя на осите и колелетата си, като всичките представени тук модели са двуосни, като на всяка ос има четири колела, значи общо осем. Окачването е с ресори.

Около 1980 г. заводът предлага следните пет основни модела, различаващи се по товароподемността си, а оттам и по други признаци. Както виждате, двуцифреното число след съкращението ,,ПР“ укозва общото тегло на полуремаркето, а това общо тегло се получава от сбора собствено тегло + пърна натовареност:

ПР20Х – най-малкият модел… всъщност изобщо не е малък! :D Собственото му тегло е 5,1 т, а максимално натоварено тежи 21,1 т – тоест вози 16 тона товар. Вътре разполагате с цели 46,8 кубични метра обем, които можете да натъпчете с каквото ви падне, стига да е правилно опаковано, за да запълните добре търбуха. Дълго 9385 мм, високо широко 2500, високо 3480;
ПР25 – това, което виаждате на първата снимка горе. Мъртво (демек собствено) тегло със 700 кг по-голямо и 20 тона полезен товар. Кубатурата вътре, разира се, е увеличена – 51,7 м3. Размери: дължина 10 500 мм, широчина и височина отново 2500 и 3480;
ПР29 – тежи кръгло 7 т, вози 21 т товар. Обем да пълните – 63,4 м3. С още 2 м и нещо по-дълго – 12 320 м, широко пак 2500 мм, височина 3750. В това вече можем и ние да живеем, ако се наложи…;
ПР32 – 25,3 тона, съответно 63,6 м3 за товари, и 6,7 т собствено тегло. Дълго е 12 780 мм, иначе останалите два размера са същите – 2500 и 3750 мм;
и накрая има едно ПР32TIR, което е по-особено, защото характеристиките му са направени така, че да отговаря на стандартите на международната конвенция Transports International Routiers (или TIR, ноември 1975 г.) и свободно да пътува по междудържавните пътища. При него имаме 7,5 т собствено тегло и кръгло 68 м3 кубатура на търбуха за пълнене. Като размери стойностите са идентични с тези на предния ,,обикновен“ 32-тонен модел.

Полуремаркетата са ползвани с различни влекачи LIAZ Мадара, произвеждани в Комбината за товарни автомобили Мадара в Шумен – както по-стари, така и по-нови:

Тези ,,автовагони“ имат по четири или пет капака от всяка страна (според дължината) и един отзад, които се свалят и улесняват вкарването на товари. Дебелата тента се премята нагоре и почвате да товарите. Навътре в полуремаркето от всяка страна има стоманени прътове, които я поддържат изпъната.

Първите ПР-и са с тежки ламаринени кантати, малки спирачни цилиндри и стойки за резервните гуми монтирани пред първа ос, което затруднява вдигането на гумата. Впоследствие тези леки грешки са подобрени с това, че кантатите започват да се изработват от алуминий, спирачните цилиндри са заменени с по-надеждни, а стойките за резервните гуми се измества в най-задната част на рамата.

А ако искате да надникнете в историята на българските ремаркета за камиони, заповядайте ето тук ==>

Ето български ремаркета за камион от 1950-те г.!

Какво може АТ-5 – БГ електронен тестер за автомобилна диагностика

Вижте – Sandacite.BG попаднахме на български електронен тестер за автомобили.

**Български електронен тестер за автомобили АТ-5**

Както знаем, още през 70-те г. електронизирането и компютризирането на все повече отрасли на човешката дейност става основна задача в политаката на българската държава. Издигат се лозунги като ,,Електронизацията – стратегическа задача!“, а т.н. в електронизация на народното стопанство се влагат много големи усилия. Десетки институти, развойни звена и бази за развитие и внедряване създават нови устройства, които трябва да улеснят колкото се може повече неща, които човек извършва.

Един интересен представител на създадените тогава устройства е чудесото, което ще Ви представим днес – този електронен тестер за автомобили, чието производство започва в началото на 80-те години. Названието АТ-5 ни казва, че преди него е имало поне пет джаджи от този вид, но тази е първата, за която намираме по-подробна информация.

Това е изцяло транзисторизирано устройство, проектирано в помощ на автосервизните техници, когато извършват диагностика на автомобилите. Както знаем, за да бъдем сигурни, че агрегатите и възлите на дадена кола работят в нормите, е необходимо да се поддържат определени от производителя им параметри. Дали това е така, си проличава по време на диагностиката. Уредът АТ-5 е предназначен да диагностицира четиритактови четирицилиндрови двигатели. Устройството ще ни помогне да видим в какво състояние са електрическата инсталация и запалителната система на автомобила.

С тестера можем да проверим какво е състоянието на:

заряда (напрежението) на акумулаторната батерия
напрежението на реле-регулатора;
оборотите на двигателя (и то в два обхвата: 0 – 1500 и 0 – 6000 об/мин);
разстоянието между контактите на прекъсвача;
зацапването на контактите на прекъсвача;
момента на запалване по стробоскопичен път;
работата на центробежния и вакуумния регулатор

Може да се използва от шофьори, които имат познания за автомобилните двигатели и диагностиката им, а когато АТ-5 е бил нов, двигатели са се проверявали не само в обикновените автосервизи, но и в клубовете на Съюза на българските автомобилисти и в автомобилните предприятия.

Много е важно да отбележим, че тъй като автотестерът е с малки размери, лесно се пренася и затова може да се използва и от мобилните техници в от колите на Пътна помощ. Както се вижда от първата снимка, той е оформен в корпус( от здрава пластмаса), който има отгоре си удобна ръкохватка. Вляво е скàлата, а отдолу командното табло. От тях можем да настроим различните параметри на измерванията, които искаме да извършим.

По време на работа автотестерът се захранва от акумулатора на автомобила, който проверява.

За момента можем само да предполагаме в кой завод точно е произвеждан тестерът, но според нас това е някой в системата на ДСО Приборостроене и автоматизация – Завод за електронна и нестандартна апаратура Толбухин (дн. Добрич), Автоматика и телемеханика София, Електроника София… А може и да бъркаме и да е в някой различен.

Това пък е още една любопитна българска джаджа – електронен екзаминатор за различни видове изпити, включително шофьорски:

УПЗ-1 – български електронен екзаминатор за изпити от 1980 г.

Как да сменим ТХО-то в телевизор Опера 1 (или 2) с ТХО от Опера 3?

Разберете в Sandacite.BG как да смените цяло ТХО на телевизор Опера 1 с такова от следващите модели Опера!

***Трансформатор за хоризонтално отклонение на*** ***Опера*** 1 – ***смяна***

Днес ще се занимаем с малко практическа сервизна дейност. Както знаем, разпространението на Оперите 3 (модел, произвеждан между 1963 и 1969 г.) е многократно повече в сравнение с това на първия български сериен телевизор Опера 1 (1960 – 1) и 2 (1961 – 2/3). Това налага да се замислим какви части от най-популярния модел могат да се използват, ако ни се налага да ремонтираме 1-ица или 2-ка. Според нас за такова важно начинане даже си струва да вземете една-две 3-ки за части. Ако не сте фенове на възможно най-автентичния вид реставрация (правенето на обекта като излязъл от завода), а приемате да подкарате 1-ицата и с малко по-нов транформатор за хоризонтално отклонение (ТХО), днешното упражнение ще ви свърши работа.

И така, да започваме. Както вече ви е ясно, нямаме предвид да сменяте само отделни лампи (те са две вътре), а цялото ТХО. Долу виждате ТХО-то на Опера 1 (известен и като Опера РТ54-60Е). С различни цифри са означени следните негови части:

41 – самото ТХО (трансформатор изходящ за хоризонтално отклонение);
42 – високоволтов цокъл;
43 – плочка монтаж;
44 – основа;
45 – повишаваща бобина;
46 – високоволтова качулка

Ето я и схемата му. Разгледайте я добре, защото тя съдържа елементи, които ще ни трябва да знаем след малко. EL81 и DY86 са електроннни лампи, с R са означени резистори, а с С – кондензатори:

Когато отворите телевизора донор (Опера 3), виждате ТХО-то да се подава в далечния десен ъгъл под кинескопа:

Ако пред вас се намира и телевизорът пациент Опера 1, вижте добре схемата и се опитайте да намерите електронните елементи на живо. Трябва да знаете добре и целите схеми на телевизорите Опера въобще (ще ги намерите по-долу). Защото, за да стане фокусът, трябва да направите така…

При Опера 1/2 премахнете следното:

диференцалния регулатор (L17 и L16) и всички свързани с него проводници;
линеаризиращата бобина (L16) и свързаните с нея резистор R111 (27 ома) и кондензатор С104 (10 микрофарада)]
делителя, който се образува от резисторите R91 (1 килоом) и R93 (3,9 килоома)

Сетне към куплунга на отклонителната система дайте следните изводи на късо:

Сега от плочата, върху която са изведени изводите от товарната бобина на ТХО-то на 3-ката, премахнете кондензатора С152 (1,5 микрофарада) и на изводи 5 и 6 поставете резистор 22 килоома (0,5 вата).

След това пък свързванията се осъществяват ето така:

Сега огледайте внимателно всичко още веднъж, пийте нещо за успокояване на нервите и включете да видите как е положението. После ни пишете. :)

А ето ги и схемите, които обещахме:

Телевизор Опера – всички модели

ИЗОТ ЕС 5512 – БГ контролер за компютърно лентово устройство

Вчера в Sandacite.BG ви показахме лентово устройство, а днес е ред на контролера за него.

**Контролер за устройства с магнитна лента**

Такаа… да започнем едно по едно. Вече знаете достатъчно много за двата основни вида устройства, използвани като външна памет в големите компютри от серията ЕС – а именно тези със запаметяване върху магнитна лента и върху твърди магнитни дискове, обединени в пакет. И двата типа обаче не могат да работят направо ей така свързани с компютъра както днес, а се нуждаят от отделен контролер. Именно с тази тема ще се занимаем в днешната публикация.

Основната причина описаният в ТАЗИ статия ,,гардероб“ да трябва да работи чрез контролер е, че има голяма разлика в скоростта между бързия канал за електронноизчислителната машина и бавната магнитна лента и възниква необходимост от устройство, което да ги синхронизира.

На горната снимка сме показали как изглежда контролер към съветски такъв ,,гардероб“, защото към момента не намираме снимка на българския контролер ИЗОТ ЕС 5512. Архитектурата, схемотехниката и частите им обаче са подобни, така че можете да придобиете представа и за нашето. То е произвеждано в пловдивския Завод за запаметяващи устройства от средата на 80-те г. и щом се сдобием с негова снимка, бъдете сигурни, че веднага ще ви я предоставим! :) По последните две цифри от индекса можем да разберем, че е предназначено да работи с разгледания от нас вчера магнитнолентов кютук ИЗОТ ЕС 5012.03 и съвсем близкия до него ЕС 5012. Към един контролер можете да навържете до осем такива гардероба – ей ги на, как са наредени:

И така, как се правят нещата хардуерно, когато навържете гардероба и шкафа (контролера)? Контролерът е свързан с данновия канал на компютъра чрез стандартен за тогава входно-изходен интерфейс. Контролерът за лентовите устройства ИЗОТ ЕС 5012 и ЕС5512.03 може да приема 18 различни команди, отправяни от командното табло на ,,едностайния“ компютър, и да ги изпълни. В даден момент ЕС 5512 може да изпълнява само една операция и не е в състояние да приеме друга команда.

А ето и какви са командите. Преносът на данни се осъществява при изпълнение на ,,Запис“, ,,Четене“, ,,Четене назад“ и ,,Уточняване на състоянието“. Останалите команди са управляващи и част от тях се отнасят за движението на лентата. Така например, с тях може да се изтрие част от записа, да се постави етикет, да се спре лентата в дадено положение или пък да се извърши бързото ѝ пренавиване. Друга част от управляващите команди е свързана със самия контролер – напр. може да се промени режимът му на работа (става дума за плътността на запис – 8 и 32 двоични знака) или преносът на данни по канала.

ИЗОТ ЕС 5512 може да работи и в автономен режим, което се задава от вграденото контролно табло на устройството. при този режим контролерът се изключва от данновия канал, без компютърът да спре работата си (както днешните устройства със САТА интерфейс) и може да изпълнява голяма част от операциите по същия начин, сякаш се управлява от ЕИМ-а.

На лентата на ,,гардероба“ ИЗОТ ЕС 5012/5012.03 може да запишете 20 – 40 мб данни. Данните между лентата и канала на ЕИМ-а се предават със скорост 64 кб/сек и във вид на байтови блокове с минимална дължина 18 байта. Всеки от предаваните байтове се проверява дали е правилно пренесен (дали се чете), като това се нарича вертикална проверка. Тя се прави, като всеки байт се записва на на магнитната лента в посока, перпендикулярна на нейното движение. Краят на всеки блок от данни се състои от два контролни байта. Единият е т.н. байт за цикличен контрол, който се намира на предпоследно място в блока и служи за възстановяване на случайно загубен бит в някоя от пътечките при записването на данните. А байтът за проверка по хоризонтален контрол, заемащ последното място във всеки блок, допълва броя на единиците (битовете) във всяка пътечка до четно число. Накрая сумирането на двете единица на всяка пътечка ясно показва дали записаната информация е предадена правилно.

Още при въвеждането си магнитните ленти показват многократно по-висока сигурност и устойчивост на данновия запис в сравнение с предшествениците си – перфокартите. Напр. при първото българско устройство за запис на данни върху магнитна лента ЕС 9002 достоверността е от порядъка на 10⁶ до 10⁷, което означава вероятност да се допусне един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Електрическите данни на контролера ИЗОТ ЕС 5512 са съвсем типични – 220 волта стойност на захранващото напрежение и потребляема мощност около 500 вата. Известно затруднение ще имате с придвижването му, ако все пак успеете да си го намерите, защото тежи 287 кг. Размерите му са 1200 х 750 х 1600 мм.

Големите компютри от серията ЕС, в чийто състав лентовите устройства влизат, могат да обменят данни по цифров път с други ЕС-машини и с терминали. Това става чрез т.н. Единна система за телеобработка ЕСТЕЛ – тук можете да прочетете повече:

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново

ИЗОТ ЕС 5012.03 – компютърно лентово устройство или 300 кг шкаф?

Олее, че кютук! В Sandacite.BG показваме огромното лентово устройство ИЗОТ ЕС 5012.03…

***Устройство с магнитна лента ЕС 5012.03***

Ако си спомняте, в ТАЗИ статия Ви разказахме за голямата система ЕС 9003, която служи за обработка на компютърни данни върху магнитна лента в изчислителните центрове. Основен неин компонент е именно лентовото устройство, което е поместено в цял шкаф. В пловдивския Завод за запаметяващи устройства през 70-те и 80-те години са произвеждани цяла линия такива кютуци и един от тях подробно ще разгледаме сега – за пръв път в българския Интернет.

Става дума за ЕС 5012.03, което се използва в състава на тогавашните мощни суперкомпютри от серията ЕС в качеството на външна памет. (При тях има два вида външна памет – лентовите устройства и харддисковете, големи като фризери.) То датира от средата на 80-те г. Можете да видите това лентово ЕС ето тук – това са тези високи шкафове на задния ред зад ниските (харддисковете):

Както виждате, устройството е поместено във висок метален шкаф, тежащ цели 295 килограма… при това няма колелца! НА практика е голямо колкото еднокрилен гардероб без надстройка. Когато сме разглеждали такива компютри през годините, винаги най-много са ни впечатлявали тези огромни харддискови и магнитолентови устройства – изглеждат особено респектиращо и са символични именно за тези машини.

Отваряте предната врата, която в горната част е прозрачна, а отдолу плътна, и получавате достъп до машинарията отвътре:

Тук ясно виждаме, че ЕС 5012.03 има два блока: лентодвижещ механизъм и система от електронни платки. Първото е горе, второто е долу под него.

Подобно на всички останали лентови джаджи, механизмът служи да прокарва магнитната лента между четящата и записващата глава според командите, които се дават от бутоните горе вляво. Там са налични бутони за задействане на движението на лентата напред и назад, бързо превъртане, запис и т.н. От тези бутони се активират важни възли като захранването и управлението на електродвигателя на водещата ролка, както и захранването и управлението на серводвигателите (които може би са за другата ролка, в която остава бялата кръгла кутия за лентата, откъдето тя се изтегля през механизма).

Малко известен факт за това устройство е, че лентата се обтяга с вакуум! Много интересно решение и май затова е толкова висок тоя шкаф – ,,джобовете“, в които влиза лентата, са доста дълбоки.

Електронната система на ЕС 5012.03 е изградена на базата на интегрални схеми. Високият лентов шкаф притежава собствен процесор, оперативна памет, устройство за управление и дисплеен комплекс. Когато окачите лентата и започнете да записвате нещо на нея, но се приближите неприятно близо до края, запазете спокойствие – вградената предупредителна система ще ви извести за това.

Т.н. блок на клетките съдържа всички стандартни клетки заедно с тяхното захранване. Чрез този блок се контролира работата на магнитолентовата памет, която се контролира с помощна на управляващото устройство или контролния панел с бутоните.

Ето и основните технически характеристики на ЕС 5012.03. Времето за зареждане на данни от магнитнатата лента е около 75 секунди, като през това време тя се движи със скорост 2 м/сек. Данните са записани с плътност 32 бита/кв. мм, като записваемите пътечки са девет. Разстоянието между зоните е 12,6 – 15,7 мм. Да отбележим и че кютукът може да чете записаното и при двете посоки на въртене. Максималната дължина на лентата е 75 см, а ширината – 12,7 мм. Данните между шкафа и компютъра се обменят със скорост 96 кб/сек, а на лентата може да се запишат най-много 40 мб данни. Външният диаметър на бялата пластмасова кутия, която съхранява лентата във и извън устройството, е 296 мм, а когато цялата лента се намотае в нея, диаметърът на тази намотка става 267 мм.

Ако обичате подробностите, то да споменем и че методът на запис е т.н. без възвръщане към нулата (non-return-to-zero I) – БВН-1.

Ето го нашето любимо устройство навързано с други в цял електронноизчислителен център на базата на мегакомпютъра ИЗОТ ЕС 1022 Б през 1978 г.:

Еднокрилният гардероб потребява около 2 киловата мощност, за да задвижва всичките електродвигатели вътре в себе си, и е с размери 1630 х 925 х 700 мм. Изнасян е в огромни количества главно за бившия СССР, което е причината в страните от него и досега да се намират все още такива, макар и рядко.

А ето тук и едно друго, по-малко компютърно лентово устройство, но разпространено в малките населени места, където няма компютри ЕС – те са в окръжните, заводските и т.н. електроннизчислителни центрове:

ЕС 9002 – българско устройство за подготовка на данни върху магнитна лента

Българският матричен процесор ЕС 2335 от 1977 г.!

Прочетете в Sandacite.BG за забравения български матричен процесор ЕС 2335!

***Матричен процесор*** на съветския мегакомпютър ЕС 1061

Немалко сме се занимавали с периферните устройства, произвеждан в България за нуждите на Единната система компютри на Източния блок проз 70-те и 80-те г. (онези, огромните електроннизчислителни машини, които заемат цели стаи). Само сме споменавали обаче за матричните процесори.

Този хардуер е важна част от голямата компютърна машина (от т.н. мейнфрейм компютри в западната терминология). Той се състои от множество обикновени процесори, разполагащи със собствена памет, работещи успоредно по текущите изчислителни задачи и обменящи информация със най-близките си съседи. За времето това е производителна възможност за увеличаване на бързодействието, а и днес виждаме нещо подобно при многоядрената процесорна архитектура.

Освен матричен, голямата машина си има отделно централен процесор.

Историята на това производство у нас започва, когато преди точно 50 години – през 1969 – Съветът за икономическа взаимопомощ възлага на България да се специализира в производството на четири вида части за използваните в целия соцлагер компютри от ЕС: процесори (1), запаметяващи устройства на твърди и гъвкави магнитни дискове (2 – тоест харддисковете и флопидисковите устройства за дискети), сменяемите дискови пакети за първите (3) и също така на запаметяващи устройства на магнитна лента (4). Това означава, че на нашата страна ѝ предстои да се включи в разработката и производството на хардуер, който ще се изнася и ползва в дооста страни по света, при това не само в Източния блок. Напр. около 1980 г. в СССР се обсъжда възможността за износ на компютри на базата за машината ЕС 1035, които да се продават в Белгия и Финландия и това вероятно е направено, особено във втората страна.

Процесорите и контролерите за харддискове и магнитолентови устройства се разработват в Централния институт по изчислителна техника (ЦИИТ) в София, а за производител на процесорите е определен Заводът за изчислителна техника (ЗИТ). Така ЗИТ произвежда напр. процесорите на три съветско-български компютъра – ЕС 1020 от 1973 г., усъвършенстваният модел ЕС 1022 от 1975-а и ЕС 1035 от 1977-а. Всички те се произвеждат и у нас и са все така разположени на стотици квадрати. На тях работят множество оператори – нещо нормално за онова време.

ЕС 1035 (отгоре виждате командния ѝ пулт) e чудесна машина за времето си и е около 14 пъти по-бърза от ЕС 1020 и три пъти повече в сравнение с ЕС 1022. Компютърът е съвместна съветско-българска разработка и в него има и други български части, но е важно, че нашата страна произвежда и толкова важни компоненти, каквито са процесорите – това е електронен мозък, не някаква си периферия. :D Отделно, че централният процесор на ЕС 1035 – ЕС 2635 – също е съветско-български проект.

Българският матричен процесор ЕС 2335 се занимава с високоскоростна обработка на данни. Той работи успоредно с централния ЕС 2635 и съкращава времето за изчисление между 10 и 100 пъти, защото производителността му е 5 милиона операции в секунда. ЕС 2335 се включва към 2635 чрез специален адаптер, който заменя един от селекторните канали в централния процесор. А адаптерът и матричният процесор са свързани със специализиран интерфейс вход-изход.

(Заедно с адаптера матричният процесор може да се разглежда като сложно входно-изходно устройство за данни, което обединява функциите на канал, на устройство за управление и на външно устройство. То се управлява със същата система команди, която се използва и при входно-изходните системи на компютрите от серията ЕС и механизма за прекъсвания по вход-изхода.)

В матричния процесор ЕС 2335 влизат следните възли и блокове:

блок за връзката и избора на операнди – прави връзката с адаптера и ЕС 2635, обработва адреса на операнда и управляващите команди и избира операндите;
аритметичен блок – изпълнява конвейерна аритметична обработка на числата с плаваща запетая. Пропускната му система е 20 мегабайта в секунда;
има си и буферна памет – тя съхранява операциите, междинните и крайните резултати и изпълнява ролята на буфер между интерфейса и аритметичния блок;
управляваща памет – там се пазят микропрограмите за работа с блока за връзка и аритметичния. Обемът ѝ е 2 кб;
микропрограмен управляващ блок

Данните, които матричният процеосор обработва, се представят в някой от следните формати, типични за компютрите ЕС: фиксирана запетая – пряк код – кратък формат; фиксирана запетая – допълнителен код – кратък формат; плаваща запетая – кратък формат.

Операциите на матричния процесор може да се разбият на следните групи:

операция по изпращане на вектори: данните се изпращат от едно поле на RAM-та в друго, като може да се преобразува форматът им, ако това е указано (имаме предвид да се конвертира от фиксирана в плаваща запетая и обратно);
опирации по матрична аритметика: скаларно умножение, поелементно векторно умножение, поелементно сумиране на векторите, сумиране на елементите, подвигане на матрица на квадрат със знак;
скениране на матриците (за да се определи стойността или позицита на най-малкия или най-големия елемент);
комплексно уможение;
решение на разностни уравнение (това са уравнения, при които променливите се различават по даден признак или група признаци);
операции по обработка на сигнали – напр. бързо преобразуване на Фурие;
квадратична интерполация

Ето и основните технически характеристики на ЕС 2335. Един машинен цикъл трае 200 милисекунди. За 1 секунда интерфейсът между адаптера и матричния процесор пропуска 3,5 мегабайта данни. Размерът на буфера е 2 х 32 машинни думи. Максималният размер на един операнд е 64 елемента.

Матричният процесор е поместен в един шкаф в две рамки. Работи при стандартното 220 волта напрежение и потребява мощност около 1 киловат за работата си. Помещава се някъде тук, в залата:

Базовият софтуер на ЕС 2335 се състои от методи за достъп и резидентен модул (записан заводски в паметта му). Базовият софтуер е реализиран на езика Асемблер с използване на възможностите на макроезика и операторите на т.н. условно асемблиране.

Методът на достъп се задейства от потребителя чрез програма на езика Фортран, Асемблер или PL-1 с помощта на оператора CALL в определен формат. МД се състои от следните части: управляваща фаза, анализатор на синтаксиса, конструктор на програмата за канала, диспечер на реда на заявките, показвание на съобщения и обработка на прекъсванията.

Освен базовото програмно осигуряване, в матричния процесор има и програмна система за обработка на сигнали. Тя е самостоятелен пакет подпрограми, които се използват в анализа на различните видове цифрови сигнали. Този пакет съдържа подпрограми, които синтезират филтри по предварително зададени критерии, и освен тях подпрограми, които помагат да се оцени ефективността на създадените филтри.

Резидентният модул е отговорен за обработката на SVC прекъсванията, което става със специфичен за матричния процесор ЕС 2335 код.

В горната снимка виждате едни големи сини шкафове, подобни на фризери – това са първите български харддискове. Ето как работят те:

Първите български хард дискове

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

Запознайте се българския телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 в Sandacite.BG!

Неведнъж сме си говорили за началото на българските компютърни мрежи – т.н. телеобработка на данни. Нейното начало е поставено с първата версия на системата за предаване на цифрови данни в реално време ЕСТЕЛ от 70-те години. Предаването на данни между включените в нея компютри се е извършвало с телефонни модеми, каквито от началото на 70-те Заводът за запаметяващи устройства във Велико Търново произвежда в няколко модела, които всичките са страхотно редки и трудни за намиране.

Един такъв обаче успяхме да изровим и ще ви го покажем днес. Макар на лицевия панел да не е отпечатано ,,ЕС“, това си е истински модем от времето на единната система компютри на Източния блок, за които България тогава разработва множество устройства. Този ЕС 8005.М1 също е изнасян в големи количества за бившите соцстрани, затова и надписите по кутията са на руски.

По принцип това е третият телефонен модем, разработен от българската хардуерна промишленост за нуждите на телеобработката, и датира от 1986 г., а нашият е произведен 1987 и е 902-рият екземпляр за годината.

Устройството е поместено в пластмасова кутия, а предният и задният панел са метални. За модема има предвидено своето място до големия ,,едностаен“ компютър. Както говори и думата ,,модем“, той трябва да ,,модулира“ и да ,,демодулира“, тоест да преобразува дискретни логически сигнали в аналогови и обратното. Модулацията е честотна. ЕС8005.М1 може да се включва към комутируеми и некомутируеми двупроводни телефонни канали за връзка, които са включени в кабелни, въздушни и радиорелейни линии.

На предния панел горе забелязваме, освен охладителните прорези, бутон за задействане на самотест на модема, сигнална лампа, която светва в случай на грешка в работата му, както и някои други бутончета, за предназначението на които обаче не сме компетентни, тъй като нито сме работили с ЕС 8005.М1, нито пък успяваме да намерим сведения за техните функции в литературата, с която разполагаме. И такива моменти има. :)

Скоростта на предаване на данните е 600 или 1200 бода (англ. baud). С такава скорост първата снимка в статита напр. би се заредила за осем – 10 минути, но за тогава е било напълно нормално. Модемът предава данните по синхронен и асинхронен метод, а режимът на обмен може да бъде дуплексен или полудуплексен.

Ето снимка на модема и отзад. Ясно се виждат копчето за включване и изключване на захранването и конекторите за кабели за данни:

Модемът ИЗОТ ЕС8005.М1 е голям колкото кутия за обувки – 448 х 320 х 200 мм – и тежи 5 кг. Ние получихме два изотовски модема в кутия, така че сме носили общо 10 кг! :) Те са тежки заради захранващия блок, който също влиза в кутията.

А преди ЕС 8005.м1 съществува един доста по-стар, ,,класически“ ЕС 8005, произвеждан от 1974 г. Неговата скорост на предаване на данни също е 1200 бода. М1 в индекса на нашия означава ,,модификация 1″. Същствуват няколко модификации на стария ЕС 8005. Ето какви са разликите помежду им:

ЕС 8005 – тя е без автоматично повиквателно устройство (АПУ) с обратен канал, което (когто го има) се оформя като самостоятелно устройство;
ЕС 8005.01 – без АПУ с обратен канал във вид на панел, който се инсталира в шкаф за линейна апаратура;
ЕС 8005.02 – с АПУ във вид на панел;
ЕС 8505.04 – без обратен канал, оформен като самостоятелно изделие, работещо с двупроводни и четирипроводни линии;
ЕС-8505.05 – с обратен канал във вид на панел за двупроводни и четирипроводни линии

Както е видно от снимките, шифърът на нашия е ЕС 8005.М1, което го прави доста по-нов от тях обаче. :)

А докато чакате статията за другия модем, вземете преговорете първия български телефонен модем:

Това е български телефонен модем от 1973 година

Всичко за българския шах компютър Партньор от 1987 г.!

Опалаа, в Sandacite.BG намерихме и още един български шах компютър – нарича се Партньор!

Ако си спомняте, преди време ви запознахме с ИЗОТ 1042С – първия български електронен шах. Две години след него българската компютърна промишленост произвежда второ такова устройство и днес ще поиграем точно с него. Заповядайте!

Шах компютърът Партньор представлява също електронен шахматист, срещу който да разигравате партии, но разполага с много повече функции в сравнение със своя предшественик. Новият компютърен шах е произведен от софийския Технологичен комбинат Приложни системи под шапката на добре познатото ни СО Програмни продукти и системи.

Първото, което забелязваме при него, е окомплектовката – пристига опакован в специално черно кожено куфарче, което има отделения за всичко – самия електронен шах, фигурите му и захранващия адаптер 220 > 9 волта, който впрочем е същият като на калкулаторите Елка:

Наистина са се постарали да изглежда добре! Размерите на Партньора са 355 х 252 х 14 мм и тежи 860 грама.

Да извадим компютъра и да огледаме игралното поле.

Върху пластмасовата кутия са нанесени 64 шахматни бели и черни квадрата, осем по осем – досущ като в обикновен шах, фигурите пак са бели и черни. Както е в истинските шахматни табла, колоните са разграничени с букви от азбуката, а редовете – с арабски цифри.

Отдолу и вляво от квадратите са индикиращите светодиод:

Вдясно пък са бутоните, като под всеки от тях има надпис:

Какво означават всички тези неща обаче, ще разкажем по-нататък.

Разгледан хардуерно, Партньор е един истински компютър. В него е използван 3-мегахерцовият процесор 65C02 от Western Design Center, който представлява усъвършенствана CMOS версия на популярния 6502 на MOS Technology. RAM-та е 2 кб, а ROM – 16.

Сега да включим електронния шах. :)

Това става, когато включите щепсела на захранващия адаптер (по същество стабилизиран токоизправител) в контакта. Партньорът изсвирва няколко пъти и индикиращият светодиод БЕЛИ започва да мига – компютърът е готов за работа, а първи започват белите фигури.

Компютърът разполага с 9 нива на трудност и 3 при решаване на поставени шахматни задачи. Важно е да знаем, че при всяко включване и изключване на захранването се брои начало на нова игра! Ако ще въвеждате в нея различни условия и режими (с каквито Партньорът разполага доста!), сега е моментът да го направите. Сетне, когато просто натиснете бутона НОВА ИГРА, тя ще започне, обаче въпросните условия и режими ще бъдат запаметени и ще бъдат валидни и при нея. Шах компютърът може да работи неограничено време, така че по всяко време можете да оставите партията, да го зарежете включен и после да я продължите. Трябва да знаем и че докато работи Партньорът, превключвателят М1 на захранването трябва да е на положение 9 V, защото иначе компютърът ще работи нестабилно.

Преди игра фигурите се разполагат в игралното поле по следния начин, стандартен при играта на шах въобще:

А как всъщност да играете с вашия Партньор? Както и при ИЗОТ 1042 – Вие ставате единият противник, той става другият. Вие правите ход и шахкомпютърът Ви отговаря с насрещен ход. Единствената разлика с игра срещу човек е, че Вие трябва да премествате не само своите фигури, но и тези на електронния шах. За да направите ход, вдигнете фигурата и леко натиснете с ръба ѝ центъра на квадрата, за да разбере Партньорът, че я взимате оттам. След това я сложете в квадрата, в който е нужно, а сетне докоснете с ръба и този квадрат – така компютърът пък ще разбере къде сте я преместили. При натисканията ще просветнат съответните индикационни светодиоди отляво и отдолу, означени с 1 – 8 или с буквите от азбуката съответно.

А сега да предположим, че първият Ви ход е: Е2 на Е4.

Стъпка 1. Натиснете пешката върху квадрата Е2. Индикациите колона Е и ред 2 светват. Шах-компютърът е „разбрал“ коя фигура местите.

Стъпка 2. Вземете пешката, я поставете върху квадрата ЕА, като леко го натиснете. Индикациите колона Е и ред 2 загасват, което означава, че ходът Ви е приет и шахкомпютърът започва да „мисли“ върху своя ход. В случая Партньорът ще отговори моментално, така че няма да видите да мига индикацията ЧЕРНИ.

Стъпка 3. Партньор Ви показва хода си, като светва индикацията за реда и за колоната, ОТ пресечния квадрат на който мести фигура. Да приемем, че той мести пешката от Е7. В случая ще светят индикациите колона Е и ред 7.

Стьпкa 4. Натиснете пешката на Е7. Индикациите ред 7 и колона Е угасват, а светват индикациите на квадрата, НА нойто шах-компютърът иска да премести фигурата (например – Е5).

Стъпка 5. Вземете черната пешка от Е7, поставете я на квадрата Е5 и натиснете. Индикациите за позицията, НА която е преместена фигурата угасват и сега Вие сте на ход.

И така при всеки ход трябва да извършвате следните три основни действия:

натискане с фигурата;
преместване на фигурата;
ново натискане с фигурата

Да отбележим обаче, че шахкомпютърът приема само ходове, които са в съответствие с правилата на шахматната игра. Неправилните ходове се отхвърлят, като Партньор Ви съобщава за това със звуков сигнал и мигане на индикациите за координати на натиснатия квадрат, ОТ който взимате фигурата.

За да поправите грешката, можете да използвате един от следните начини:

Да вземете фигурата и да натиснете квадрата, НА който може да я преместите, без да нарушите правилата.
Да вземете фигурата и отново да натиснете квадрата ОТ, чиито индикации мигат в момента, при което индикациите ще загаснат и ще можете да направите друг ход.
Да натиснете бутона ИЗЧИСТВАНЕ (при което индикациите за квадрата ОТ загасват) и да върнете фигурата на изходната й позиция. След това може да направите друг ход.

ЗАБЕЛЕЖКА. Третият начин не дава гаранция, че неправилно преместената фигура е върната автоматично на изходната й позиция – Вие трябва да се погрижите за връщането.

Обърнете внимание на следните ситуации, при които шах-компютърът също ще сигнализира за неправилен ход:

Натискане на квадрат с фигура от другия цвят (например на ход са белите, а Вие се опитвате да преместите черна фигура).
Неправилно натискане на квадрат, когато изпълнявате хода на шах-компютъра (например шах-компютърът посочва квадрата D8, а Вие неволно натиснете квадрата D7).
Натискане на празен квадрат (без фигура на него), когато задавате квадрата, ОТ който ще преместите фигура.

В добавка към възможностите, описани досега, Вие можете да изберете и някои допълнителни функции, които ще разнообразят общуването Ви с шах-компютъра. Тези функции може да бъдат избрани преди да се започне нова партия или по време на играта, но само когато Вие сте на ход. Функциите се активират чрез натискане на различни квадрати от игралното поле. За целта първо трябва да се включи режимът ,,Избор на условията на играта“ – което става чрез натискане на бутона ИЗБОР. Нормалната игра се преустановява и квадратите от А1 до Н1 сега служат за избиране на функциите.

В течение на играта ще забележите, че шахкомпютърът Партньор играе забележимо по- бързо, отколкото в по-късните й стадии. Причината за тези бързи отговори е наличието на фабрично запаметена в паметта на компютъра библиотека с почти 3000 дебютни хода от гросмайсторско ниво (дебютът е серия от ходове, използвани в началото на всяка шахматна партия). Ако в библиотеката съществува текущата конкретна позиция, шахкомпютърът ще изиграе един от „стандартните” за тази позиция ходове и изобщо няма да „мисли“ над този ход. Ако пожелаете, можете да „забраните“ на ПАРТНЬОР да използва дебютната си библиотека.

Освен това, шахкомпютърът извършва анализ на позицията и „обмисля“ следващите си ходове през времето, когато Вие сте на ход – така както и Вие имате възможност да използвате времето, през което той подготвя своя ход, за анализ на позицията си и за обмисляне на следващите си ходове. Ако не желаете шахкомпютърът да „използва“ времето, когато Вие сте на ход, може да му „забраните“ и това като включите режима ,,Облекчена игра“ на квадрат С1.

Както изяснихме, това е функция, която намалява силата на шах-компютъра на всички нива на трудност, като му забранява да „мисли” по времето, през което Вие обмисляте хода си. Например: ако играете на ниво 2, той „обмисля“ ходовете си средно около 5 секунди. Ако мислите над следващия си ход 2 минути, шахкомпютърът анализира през тези 2 минути позицията, за да избере отговора на хода, който вероятно ще направите. Това означава, че в действителност ответният му ход ще съответства на ниво на трудност 6, а не на 2 – това е една от причините, поради които шах-компютърът е доста „труден“ партньор.

Ако тази функция е активна, шахкомпютърът ще „мисли“ само през времето, когато той е на ход. По този начин ще можете евентуално да играете успешно срещу него и на нива с по-висока трудност, отколкото обикновено.

Има и функция ,,Арбитър“ на квадрат С1. Ако играните ходове са в съответствие с дебютните, съдържащи се в дебютната библиотека, Партньорът ги следи и при натискане на бутона ПОМОЩ ще препоръча дебютен ход. След като играта излезе извън рамките на библиотечен дебют, от този момент нататък шах-компютърът няма да препоръча ход при натискане на бутона ПОМОЩ. Чрез натискане на бутона ХОД обаче, Вие можете по всяко време да научите какъв ход би изиграл шах-компютърът в дадената позиция. След натискане на бутона ХОД, той ще започне да „мисли“ и ще играе ход така, както ако той е партньор в играта. След като преместите както обикновено фигурата, функцията му на арбитър остава в сила.

За да изключите тази функция и да продължите играта срещу шах-компютъра, натиснете последователно бутона ИЗБОР, квадрата С1 и бутона ИЗЧИСТВАНЕ. След това направете следващия си ход и изчакайте както обикновено отговора на шахкомпютъра.

Изключен звук – ако искате да играете при „пълна тишина“, натиснете квадрата В1, за да отмените звуковите сигнали, издавани от шахкомпютъра. За да ги включите отново, трябва да активизирате режима ,,Избор на условията на играта“ и пак да натиснете квадрата В1. Тази функция може да бъде включвана и изключвана произволен брой пъти през време на играта. С натискане на квадрата С1 се активира специалният режим на игра, наречен Арбитър. Този режим позволява на двама души да играят както обикновено, докато шах-компютърът изпълнява ролята на арбитър и проверява правилността на ходовете.

В действителност функцията се превключва след като натиснете бутона ИЗЧИСТВАНЕ, за да приключите режима ,,Избор на условията на играта“.

Интересна е и функцията на квадрат D1 – Черни фигури. С нейна помощ може да започнете игра при „обърнато разположение“ на фигурите. Това означава, че на редовете 7 и 2 са разположени не белите, а черните фигури. След активизирането на тази функция, разположете черните фигури на първия и втория ред, а белите – на седмия и осмия, като особено внимавате за правилното им подреждане (черен цар на бяло поле, бял цар на черно поле). Ако не сте сигурни, използвайте режима ПРОВЕРКА, за да се убедите, че фигурите са разположени правилно.

Трябва да се отбележи, че при това положение Вие пак играете с белите фигури и шах-компютърът очаква да направите своя първи ход. Ако искате да си размените фигурите, трябва-да натиснете бутона ХОД – тогава шах-компютърът ще изиграе първия си ход с белите фигури и Вие можете да продължите партията, играейки с черните.

Не Ви препоръчваме обаче активирането на тази функция по време на партията.

Българският шахкомпютър Партньор крие още много интересни възможности и тайни, а пълноценната игра с него е невъзможна без подробното разучаване на ръководството, което ви предоставяме за изтегляне тук ==> Шахкомпютър Партньор – ръководство. Там можете да продължите запознанството си с това интересно апаратче, а ние ще ви припомним и неговия предшественик:

ИЗОТ 1042С – българският електронен шах

Български 8-битов компютър за електрокардиография от 80-те г.

В Sandacite.BG намерихме този интересен български компютър за електрокардиография.

***Български електрокардиографски компютър***

Ето че след известна пауза пак сме на линия със статия за медицинско оборудване! Днес във фокуса на нашето внимание е компютризиран уред, който служи за извършване на електрокардиографични изследвания на пациентите в болница. Произведен е през втората полови на 80-те, но кога точно – не знаем. За да уточним мястото на производство, нека да кажем, че в онзи период към Медицинската академия в София функционира малко предприятие за научно-развойна дейност и производство на електромедицинска апаратура. Именно тяхно изделие е този електрокардиограф – образец на българската медицинска електроника.

Апаратът е поместен в метална кутия, която не носи никакво означение на себе си. Но не бързайте да сметнете, че е безименен – може то да е отпечатано на монитора, който се поставя отгоре му и който за съжаление не успяваме да открием. Това обаче най-вероятно е стандартен михайловградски монитор от 8-битов Правец или телевизор чрез BNC или CGA конектор.

Стандартният обем на оперативна памет (RAM) е 32 кб. На този нашият паметта е допълнително разширена до 48 килобайта – чрез трети 16 килобайтов модул, поставен на цокъл. А за процесора можете да прочетете интересни неща по-надолу.

На снимката горе можете добре да забележите различните бутони и потенциометри за контрол на тока през пациента и малко други неща.

Нека да разгледаме ЕКГ компютъра и отвътре, което става лесно, когато се вдигне капакът – и виждаме ето това:

Използвана е двуслойна дънна платка в комбинация с дъщерна платка, която се грижи за аналогово-цифровото преобразуване на измерванията от активността на сърцето. Захранването е реализирано с български компоненти, отговарящи на БДС, включително и масивните електролитни кондензатори, които са устояли на теста на времето. Захранването е добре изолирано от останалите електронни компоненти. Това е от първостепенна важност при медицинското оборудване. Все пак не бихме искали да прекараме 220 волта пред нищо не подозиращия пациент!

От пръв поглед личи разликата в реализацията. Докато дънната платка е качествено проектирана и реализирана без почти никакви последващи корекции, то дъщерната по-скоро прилича на прототип , отколкото на краен продукт. Наличието на разширителен конектор на дъщерната платка, както и фактът, че от многожичния заден конектор се използват само четири проводника, води до заключението, че съществува още една версия на този компютър – с разширена функционалност. Това обяснява и свободния цокъл за допълнителен UV EPROM със софтуер на дънната платка.

Самата дънна платка е изградена изцяло върху архитектура, базирана на 8-битовия процесор Моторола 6800.

Главният микропроцесор е Хитачи HD468B00P, работещ със скорост 2 MHz. Той е лицензирано копие, идентично с Моторола 6800. Честа практика през 80-те години на миналия век е да се използват така наречените вторични източници. Това са продукти, идентични и лицензирани от оригиналния производител. Така в случай на фалит, мащабно бедствие и други форсмажорни обстоятелства съществува възможност все пак желаният компонент да бъде доставен до завода производител.

Друг интересен факт около Моторола 6800 е, че по време на неговото производство Моторола сменя производствената си локация, част от инженерите отговорни за създаването на 6800 напускат Моторола и основават МОС Технолъджи. Там създават процесора MOS 6502, който е идентичен на 6800, макар и с разбъркани пинове. MOS 6502 с тактова честота от 1 MHz по-късно става част от култовия Apple ][, което поне на теория значи, че нашият електрокардиограф е два пъти по бърз от Apple-а. ?

Микропроцесорът е свързан чрез осембитова двупосочна шина за данни към Моторола MC68B21P (което е контролер за периферия). Именно така става връзката с дъщерната платка.

Повторяемостта на функции, а такива в един електрокардиограф има много, е подпомогната от програмируемия таймер Митсубиши M5L8253P-5.

Двумегахерцовият Хитачи HD46505SP видеопроцесор се грижи за изображението на кривата на сърдечната дейност, което излиза горе на монитора.

Споменатите в началото 32 кб РАМ са реализирани чрез два 16-килобайтови SRAM модула Хитачи HM6264LP-15 запоени на дънната платка, а там е и третият 16-ак.

Целият софтуер се записва на две електрически програмируеми компютърни памети с електрически запис и оптично изтриване от типа UV EPROM с обем 8 килобайта всеки (общо 16), като те са разширяеми до 24. Те обаче са толкова едва при модела с разширени функции.

Ето в заключение и гърба на устройството – виждаме конектора за монитор, изводите с кабели, чрез които се извършва електрокардиографията и т.н.:

Това беше един от българските компютри със специално предназначение. Друг интересен наш електромедицински уред можете да разгледате тук ==>

Български стоматологичен рентген от средата на 60-те

Вижте електрически мишени за стрелба от Българската народна армия!

В Sandacite.BG намерихме едни мишени за стрелба от Българската народна армия…

**Контактни мишени за стрелба – българска армия**

Досега за толкова години май нищо военно не сме Ви показвали, а не е като да няма какво. Ето например вчера попаднахме на една доста интересна находка, която вероятно ще накара доста хора да си спомнят за старата казарма.

Това са пластмасови и каучукови релефни мишени, които са използвани при упражненията за стрелба в българската армия преди 1990. Разработени са през 1974 г. в Научноизследователския сектор на тогавашния Висшия химикотехнологичен институт в Бургас (днешния Университет ,,Проф. д-р Асен Златаров“). Серията се нарича КРКМ`74.

Мишените са в няколко форми, като, естествено, има и такива във вид на хора – индивидуално или в групи, за са се упражнявате да стреляте по тях. Така са направени, че лесно разбирате дали сте уцелили (личи си дали са засегнати от куршумите). Също така могат и да сигнализират за това, но тази тяхна функция ще кажем по-нататък. В серията има и мишени, които се изрязват от руло, и такива, които не са оформени във вид на хора, но приблизително трябва да наподобяват гръден кош или вражески боец в цял ръст. Това са т.н. плоски мишени. Закачани са на разни дървета; те са пластмасови. Ето ги:

По-надолу сме Ви дали изгледи на всичките видове мишени, че не се вижда такова нещо всеки ден. Освен тях, съществуват и други варианти на описваните от нас мишени, включително такива, представляващи танкове и транспортни средства, движещи се по релси – по тях може да се стреля с гранатомети.

Това не са обикновени мишени обаче! По електрически път те дават информация за регистрираните попадения, тоест доколко е успешна стрелбата на упражняващите се. Ето как става това. Мишените се монтират на механични устройства с електродвигател и редуктор. Това устройство осигурява „падането“ на мишената, когато е уцелена, със скоростта, с която приблизително „пада“ истинско човешко тяло – за да има реализъм при стрелбата.

Мишените на танкове и превозни средства, които се движат по релси, разбира се, не могат да „падат“. Те реагират на попадение, като преустановяват движението си (спират, като ги уцелиш).

Ето друг вид ,,човешки“ мишени – различни групи вражески войници:

Няколко думи за електрическата и електронната част на стрелбищата, на които работят такива мишени.

Командното табло обикновено се изгражда с най-достъпните електромагнитни устройства: РПН (реле плоско неутрално по БДС), които тогава България произвежда в големи количества. Това е така, защото тогава повечето селищни и междуселищни АТЦ (автоматични телефонни централи) са система А-29 на Сименс – това е стъпкова система с въртящи и изкачващо-въртящи избирачи, които се командват от релейни възли (т.нар. релейни комплекти), а те са изградени изцяло от такива релета.

Командното табло има няколко режима на работа заради различните конфигурации на мишените, които да се показват; освен това от таблото могат да се командват различни скорости и честота на показване и скриване. А вероятно има и други възможности, които да задоволят изискванията на командирите, които провеждат стрелбите.

Принципът на работа на електрическата част е следният.

Самата мишена представлява диелектрик с два електрода от двете си страни. На електродите е подадено напрежение. При попадение куршумът за много кратко време дава накъсо двата електрода. Сигналът е толкова кратък, че не може директно да задейства обикновено РПН. По тази причина сигналът от попадението се подава на чакащ мултивибратор (изграден с руски транзистори от серията МП), който на изхода си дава достатъчно дълъг импулс, за да се задейства релейната схема. Тя подава сигнал за електромотора, който чрез редуктора да свали мишената (да я накара да полегне). Движението на електромотора в двете крайни позиции на мишената (горе, долу) се ограничава с обикновени крайни изключватели. След като улучената мишена е паднала, може да се вдигне или ръчно с команда от пулта или автоматично, според пуснатата в момента програма. По спомени на сержант на такова стрелбище, чувствителността на чакащия мултивибратор е можело да се настройва според различните типове мишени с тример потенциометър.

Мишените от нашата серия КРКМ`74 са работили доста точно, защото на приемните изпитания от 8.Х.1974 г. е установено регистриране на 99,8 % от направените попадения.

Ето два други вида мишени – гръдни и поясни:

Мишените за танковете и други машини работят на друг принцип – те ползват тензодатчик (датчик за деформация) и обикновено зебло – като за чувал. При тях се стреля не с истински гранати, а с такива без заряд – необходимо е само да премине през зеблото. Тензодатчикът спира движението на мишената по релсите (вероятно пак с ползването на релейна схема), а попаденията се броят по дупките в зеблото .

Вероятноо е имало и механични броячи, които автоматично да броят попаденията в човешките мишени. Има логика да е така, защото на стрелбището е голямо и на него може да се упражнява цяла рота или дори батальон.

Разглежданите тук от нас мишени от серията КРКМ`74 имат коефициент на повторяемост на попаденията 8000 – 10000 удара на кв. м., което значи, че 1 кв. м. от мишената ще стане прекалено негоден едва след като го ударите толкова пъти. За изработване на мишените са подбрани най-подходящите, устойчиви и електропроводими филми на база полимерна и метална основа. Те са екранирани с устойчиви полимерни материали. Дебелината на диелектрика е до 2,6 мм.

Използвани са електроди на база каучукови вулканизати с дебелина ог 1,0 до 1,4 мм и електроди с пресовано метално фолио от 9 до 40 микрона. Мишените са покрити с екраниращ филм от стъклопласт с дебелина до 2 мм, а контактните изводи на диелектрика представляват многожилен изолиран меден проводник с общо сечение до 1 кв. мм.

Ето напр. каучукови мишени, които са изрязани и се прибират на руло след употреба:

Повърхностното специфично съпротивление е не по-малко от 10⁷ома при относителна влажност на въздуха от 95 до 100 %.

Както с повечето военни неща, и около тези мишени има интереснивойнишки истории, като напр. тази, че веднъж една баба си пасла козата около мишените и когато започнали да гърмят, жената се скрила зад една мишена ? Краят е щастлив, защото я видели и спрели навреме стрелбата, за да я изведат от района.

Ето още снимки на мишените – напр. на войници, държащи картечница:

Автори: Антон Оруш, лейт. Борислав Чакъров

Това пък е историята на първия български танк…

ЕХАА! Това е първият български ТАНК!