Става дума за почти всички черно-бели телевизори произвеждани в България от 1965 г. до втората половина на 70-те г. Наричат се така заради факта, че тяхната търговска марка е име на град, планина, река, местност и т.н. По този начин в десетина-петнадесет търговски марки е вместена почти цялата българска география.
Ето например Бузлуджа 47 – доста рядък модел от 1966 г.:
стар-български-телевизор-шипка-47
Групирани по схемни типове, тези телевизори почти не се различават. Те се подразделят на 3-4 изделийни ,,семейства“.
Ние сме се постарали да ги подредим именно по схемен тип, посочвайки всички представители на изделийното семейство, от най-стария до най-новия.
Тук сме си поставили за цел да направим сводна каталожна тема на ВСИЧКИ прозвеждани някога български автомобилни радиоприемници. Както е типично за публикациите ни досега, производителите и техните модели са подредени по азбучен ред, като са дадени снимки, схеми и технически описания на различните авторадиа.
Най-големият производител на такива радиоприемници до 190 г. в България е КРТА В. Търново, но са произвеждани и модели след 1990 г. – например малко известният Tsarevets.
Това е публикация с амбицията да бъде общ своден каталог на всички български радиоапарати, произведени до 1945-47 г., колкото и да е утопична подобна цел.
Производителите и мозелите са подредени по азбучен ред, като са дадени подробни снимки и данни за ламповия състав
Днес ще ви покажем един интересен стар документ. :)
В епохата на Царство България желаещите да упражняват професията ,,радиотехник“, за да могат напр. да ремонтират радиоприемници, не е било задължително да имат тази специалност като висше или средно образование (в последния вариант – придобита напр. от Телеграфопощенското училище в София). За целта е било достатъчно да изкарат курс по радиотехника, наричан ,,радиомонтьорски“ именно защото е бил достатъчен за практикуване на тази професия. Курсове са били организирани от известни радиотехници практици и са включвали часове теория и упражнителни дейности, а обучението е завършвало с изпити и издаване на документ. Курсовете е трябвало да бъдат лицензирани от компетентния държавен орган, в този случай – Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. Изпитът също е бил с въпросник, отговарящ и стандартизиран според държавните изисквания. Скоро ще качим информация и за това.
Та точно такава дипломна бумага сме ви скенирали по-долу. Това е уверение за завършен курс по радиомонтьорство, издадена през 1936 г. Човекът е следвал два месеца тайните на лампите и механизмите, след това криво-ляво е взел изпитите и вече има диплома за радиотехник.
Уверение радиомонтьорски курс
Лектор на курса е известният инж. Г. М. Георгиев, собственик на радиоработилницата ,,Радио Вести О. О. Д-во“ на бул. Дондуков 37 в София (там са се произвеждали радиоприемниците от марката Силвания) и автор на книги по радиотехника и електротехника.
Напълно възможно е той да е отворил радиосервиз след това, или да е започнал да работи в такъв. Кой знае?
На нас ни харесва и снимката на курсиста, приложена на дипломата – с тези петна около изображението е добре оформена. :)
Изтеглете от Sandacite.BG пълен архив на великото списание Радио, телевизия, електроника!
Списание Радио телевизия електроника
Приятели, здравейте! Тук Ви очаква един голям-голям подарък от нас! След като по някакъв повод сега сте влезли в нашия сайт, 100 % сте чували за това култово сред някогашните запалянковци по електрониката и радиолюбителите списание. Кръгло 50 години (1952 – 2002) то публикува какво ли не в тези области, с което се превръща в задължително за всеки фен на старата (българска и не само) техника, във важен извор за историята й, за разпространението на техниката и радиолюбителското знание в България и т.н. Особено интересни за нашите цели са изключително подробните описание на български усилватели, радиоусилвателни уредби, телевизори, грамофони и всякакви други произведения на електрониката, защото за тях вече няма откъде да се намери информация. Те са публикувани в рубриките ,,Нашата радиопромишленост“ и ,,Нови изделия и разработки“. А статиите в сп. ,,Радио, телевизия, електроника“ най-често са писани от самите им конструктори, т.е. вероятността за грешка е сведена на практика до нула! На втора, трета и четвърта корица пък има цветни реклами на различни изделия на българската електроника.
Всичко това (а и още много бонуси, които ще откриете вътре) правят списанието задължително за всеки фен на нашата област!
Затова заповядайте, изтеглете си пълния архив на сп. Радио, телевизия, електроника –
Всички списания (1952 – 2002) са в един RAR архив, размер – 970 мб. Форматът на самите броеве е DjVu и възпроизвежда подредбата от оригинала.
Ако Ви е харесал подаръкът, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite.BG във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора. Благодарим!
А ето тук пък сме публикували 100 % пълен архив на друго култово списание отпреди 1990 г. – ,,Наука и техника за младежта“:
Нашият сайт има обособени специални раздели за търговска дейност. Можете да купувате/продавате/подарявате и т. н. Вашите ненужни старотехники и въобще всякакви стари неща. Заповядайте ето тук – https://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=57
Знаете ли дали съществува български телевизор София`86? Аз само бях чувал някакви градски легенди за такъв. Оказва се обаче, че е бил в производство, макар и вероятно в съвсем малко бройки, след като досега не сме намерили нищичко от него.
Сведенията добих, след като намерих тази брошура:
български-телевизор-софия-86
Тя е единно ръководство за употреба на София`85 и `86 и в нея е описано, че `86 е напълно същата като `85, само че диагоналът на екрана й е 61 см, срещу 42 при `85.
Напоследък свикнахме да възприемаме българските радиа от 30-те г. като горе-долу еднакви кафяви сандъци, при които вляво е скалата (повече или по-малко унифицирана), а вдясно ръбът е силно заоблен, има три еднакви лайсни и зад тях неособено фин плат. Днес обеч ще Ви пощажем нещо различно.
Това е едно много интересно българско радио от фирмата ИРА (Индустрия за радиоапарати) – Софиия, собственик Димитър Крепиев (произвеждали са и марката Ирафон). Долупоказаният модел със сигурност е от първите им производства – самата фабрика е основата 1936 г. Обърнете внимание на.. е, скàлата сама се набива в очи:
