Това е друг немалко популярен български радиоапарат от 1950 г., производство на СЗ Кл. Ворошилов София.
Отвътре:
Схема на радиоприемник Дружба с т. н. миниатюрни лампи (6BE6, 6BA6, 6AT6, 6AQ5, 6X4) –
Това е един от най-разпространените родни бакелитови радиоапарати. Призвежда се от 1950 г. в СЗ Кл. Ворошилов в София.
При него има 3 вида с 3 резлични вида лампи. Изброяваме ги от най-ранния до най-късния:
Е серия – ECH4, ECH4, EBL1, AZ1
U серия -UCH21, UCH21, UBL21, UY1
Съветски – 6А8, 6К3, 6Г2, 6V6, 6Ц5С
Четирилампов суперхетеродинен приемник с три обхвата. Захранване с U променливо – 110,150 и 220 волта.
Обхвати: къси вълни от 16 до 50 метра, СВ от 180 до 600 метра и ДВ от 750 до 2050 метра
Понякога сменят плата с различен по цвят, но това е Ворошилов с оригиналния плат на лицето:
Шасито:
Скалата:
Заден капак:
Носят се легенди за наличие на версия с дървена кутия, но досега на нас не ни е попадала такава.
Техническо описание – ворошилов-504-описание
Бобинен блок на радиоапарата Ворошилов 504 – ворошилов-504-бобинен блок
Велико Търново е български преносим транзисторен радиоприемник, производство на ЗТР Велико Търново, модел на основата на Прогрес и изпълнен с чешки транзистори:
Отгоре. Вижда се настроечният потенциометър на станциите:
Заден капак:
Отзад:
Отвътре:
Схема и техническо описание – транзистор-велико-търново-схема
Това е апарат от неизвестната за мен досега марка Вемко. Стопроцентово български, произведен в София. Вероятно названието на фирмата се състои от първите сричи на имената на един или повече души, каквато практика е имало тогава.
Надписът:
Капакът е обикновеният за този вид апарати – дървен, дебел около 0,5 см, с пробити големи вентилационни отвори…
Апаратът е четирилампов, изправителната лампа е AZ1 на Mullard, а останалите три са от черните американски на RCA – 12А6, 12SR7 и 6К7
Балкан е немного известен български радиограмофон, произвеждан в СЗ Кл. Ворошилов София от 1956 до 1959 г. Представлява съчетание на радиоприемник Родина с грамофонно шаси Супрафон.
Грамофонното шаси е разположено над радиоприемната част:
На мен винаги ми е била интересна формата на тонрамото:
Да хвърлим поглед и отзад, където освен идентификационните данни на апарата, е даден и ламповият състав:
Техничеко описание и ръководство за употреба – радиограмофон-балкан-описание-инструкция
Други подобни апарати можете да откриете в този раздел на форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=7
Днес ще Ви представим една по-различна машина. Автоматичният телефонен комутатор е предназначен за автоматизиране на абонатните телефонни връзки в частни квартири и вили, както и на малки фирми, представителства, бюра, магазини и други търговски обекти, а също така и за раширяване на съществуване на съществуващата телефонна мрежа.
Производител е ЗТА Банско:
Табелата с данните:
Отдолу не е особено интересен:
Изтеглете техническото описание и ръководство за употреба – Инкомс D8 – тел. централа
Коментари за други подобни устройства можете да пишете тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=45
Това е ново попълнение в колекцията и си признаваме, че изобщо не подозирапме за съществуването и на тази марка. За съжаление не успяхме да открием никаква информация за нея.
Този лампов радиоприемник е оформен в кутия, типична за много други родни апарати от тази епоха:
Единствената разлика кажи-речи е, че лайсните вляво са една идея по-тънки :)
Емблемата – със символ за високо напрежение:
Ламповият състав е от американски лампи (6 на брой), като една е KEM-RAD, а някои от останалите – Purotron. Точния вид на лампите не е отпечатан. Но това не прави радиото по-малко интересно – за мен всеки принос в галерията български апарати до 1945 г. е интересен.
Говорителят е масивен и, разбира се, български.
Повече за подобни радиоапарати можете да откриете в ето този раздел в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=45220#p45220