Ехо 2 е второто Ехо и в приложеното техническо описание ще можете да видите малките разлики. А външните такива се състоят в наличието на кажен калъф. с негова помощ транзисторът може да се премята през шията и да се носи на врата. :)
В статията са представени няколко приложения на домашен компютър с идея той да служи като многофункционален мултидемиен център за дома – и всичко това през 1983 г.! Нещо като тогавашно НТРС.
Кликнете върху всяка снимка, за да я видите в голям размер. Публикацията е от сп. Наука и техника за младежта“, бр. 2-1983 г.
,,Особено важно значение се отдава на мерките за повишаване надеждността на продукцията – прекрачената граница на 3000-те часа вече не ни задоволява, усилията са отправени към петте хиляди“
Статията е поместена в бр. 4-1986 на списание ,,Наука и техника за младежта“. Кликнете върху всяка от снимките, за да я видите в голям размерq, и още веднъж – за максимален.
Елица 2 представлява съчетание на описания в нашия сайт транзисторен радиоприемник Елица с грамофонно шаси REMR моно (СССР). Произвежда се също от 1979 г. в ЗТР В. Търново.
Евтин радиограмофон с фрикционно колело, достатъчен да задоволи масовите нужди:
Радио Електрик е една от много еврейски фирми в България до 1945-7 г. Предприятието е собственост на Алберт М. Бехар и се е намирало на бул. Мария Луиза № 41 в София.
Радиоапаратът е поместен в типичната за втората половина на 30-те години кутия с трите метални лайсни вляво и заоблени ръбове:
Задният капак също е от стандартия тип – дърво с дебелина 0,4-0,5 мм с пробити в нетго отвори с диаметър около 2 см:
Доста обикновена направа:
Когато свалим капака (закрепен е с кукички на ивнт), пред нас се открива гледката на вътрешността:
Лампов състав: EBC 3 (Philips Miniwatt), AZ 1, неизвестна, 2 х запоени, EM1 (око).
И най-неочаквано забелязваме хартиена лепенка с името на фабриката:
Този неособено известен български радиограмофон всъщност е комбинация между радиоприемник Концертино и грамофонно шаси Супрафон, тип началото на 60-те г. Като цялостен апарат се произвежда от 1960 г. в ЗТР Велико Търново.
Грамофонната част:
Схема и описание – радиограмофон-еделвайс-схема_Page_1 (от книгата на А. Апостолов и др. ,,Български радиоприемници“, София, ДИ Техника, 1977 г.).
Гусла е много малко известен български радиоприемник. В момента в Интернет дори няма негови снимки.
И ето две, макар на единия екземпляр да липсва говорителят. Всеки запален обаче знае, че това не е голям проблем, тъй като тези говорители не са от дефицитните: