Слаботоков завод Ворошилов София
Слаботоков завод Климент Ворошилов в София – в състава на Научно-производствения комбинат по далекосъобщителна техника в София. Създ. 1949 чрез обединяване на всички слаботокови предприятия в София (Те-лефонно-телеграфна ф-ка, „Радиопром“, „Родно радио“, „Ринг“ и др.). Построен е през 1949 с помощта на СССР. Първоначално произвежда радиоприемници, телефонни апарати, автомат. телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди (амперметри, волтметри). Последователно се усвоява производството на електромед. техника и телевизионни приемници (1953—57), ултракъсовълнови радиотелефони (1961—65), ултракъсовълнови радиостанции и проф. радиоелектронна апаратура (1966—70). На основата на „К. В.“ се създават 11 самостоятелни предприятия на слаботоковата промишленост в България (1960) Телефонното производство се обособява в самостоятелен Завод за телефонна и телеграфна техника в София (1963), производството на радиоприемници преминава към Радиозавода във Велико Търново (1966), на специални (транзи-сторизирани) ултракъсовълнови (УКВ) радиостанции — към завода за ултракъсовълнови станции „М. Антонов“ в гр. Гоце Делчев (1974), а монтажът на телевизионните приемници— към Завода за телевизори и радиоприемници (до 1976 Радиозавод) във Велико Търново (1977). След извършената специализация „К. В.“ произвежда радио-релейна апаратура, уплътнителни телефони системи за симетрични и коаксиални кабели по лицензия и резервни части за тях, пром. телевизионни установки. След реконструкция и модернизация (1974) производството е с елементи на автоматизация и поточна организация и се из-вършва по съвременни технологии. Бъдещето на завода е в производството на далекосъобщителна и проф. радиоелектронна апаратура. Коопериран е с ок. 30 предприятия. Изнася далекосъобщителна апаратура (радиорелейна и уплътнителна) за СССР, ПНР и ЧССР. Орден „Г. Димитров“ (1974).
Енциклопедия България, т. ІІІ (И-Л), издателство на БАН, София, 1982 г.:
–-
Разказ на инж. Димитър Лулчев за СЗ Кл. Ворошилов:
,,Годината е наистина 1949 г. и завода е открит през м. ноември. Във всички документи, които имам, дата не се цитира. Видно е че са бързали да го открият преди 50 г. Интересно е да се знае че преди СТЗ К.Ворошилов през 1947 г.работи държавно предприятие Радиопром. В същата година 1947 г. е създадено автономно смесено предприятие „Синдикат електрическа промишленост ЕЛПРОМ“ със седалище София. Първи директор е инж. Н. Белопитов. След национализацията от 23.12.1947 г. то е преобразувано в ОЕП „ЕЛПРОМ“ с годишно производство от 2713 приемника. Когато през 1947 г. месец ноември е открит СТЗ К. Ворошилов по проект от руски завод, в него са обединени Т.Т.Р. фабрика, Радиопром, Родно радио, Ринг и др. За времето това е било най-крупното организирано индустриално производство в един голям и модерен за времето завод. Първите произведени приемници в този нов завод са -Ворошилов 504 и 506, като шасито на втория се е вграждало в усилвателните уредби.Интересно е да се знае какво се е произвеждало в този завод:
1949 1950 1951 1952
1.Радиоприемници 2.7 х ; 8.1х ; 5.9х ; 11.3 х
2.Телефони 14,1х ; 16,9х ; 6,6х ; 20,4х
3.Н.Ч усилватели –– ; –– ; 0,194 ; 0,729
4.Електромери –– ; ––-; 19,2х ; 34,5
5.АТЦ-в хил. линии –– ; 0,6 ; 1,8 ; 1,2
Въпросът на колегата ме накара да прочета различни сайтове по въпроса. Написана е информация, която не засяга развитието на завода а само отделни изделия които са произвеждани.Целия ми съзидателен живот е преминал в този завод.До ден днешен при мен идват по-стари колеги които са ръководели тази структура и се чувствам задължен да напиша малко от историята на този завод, комбинат и какво ли още не е бил през своето съществуване.“
Лога на ДСО Елпром София и на СЗ Кл. Ворошилов София
Инж.Петър Тотев написва една статия „Радиоприемниците-от бакелита до лидерство в СИВ“.
Той описва как е работил Радиопром, който е бил замислен като производсвен цех към Радио София.Имало е няколко работилнички за зглобяване на радио апарати.Срещу Пирогов се е намирало и инжинерна работилница с няколко цеха.До тях се е намирала и фабрика за телефонни апарати и телефонни центрами.Цитат.“Веднъж дойде правителствен пратеник и ни предложи да отидем там.Трайчо Костов беше дошъл, той ни приканваше и накрая каза:Абе каквито и да са ви съображенията, до еди-кога си трябва да се пренесете в новия Слаботоков завод „Ворошилов“.И така стана.Когато отидохме в Радиозавода, първото ми впечатление беше, че в първи цех нямаше паркет и беше студено.Местехме се през зимата, беше януари и посред цеха, който беше около хиляда кв.м., бяха натрупани остатъци от дървени кофражи и бяха запалили огън.Това са ми първите спомени. „Какво се е прозвеждало в първата година. Завода е на три етажа и е имало четири основни производства. Първи цех-радио .Втори цех – елефония.Трети цех-електромери.В друг цех-електроизмерителна техника.
Когато ходих в дома на П. Тотев той пишеше книга спомени.Разговаряхме за годините когато аз съм постъпил на работа а той ми обясняваше той кога е започнал.Четейки сега тези негови редове ,разбирам защо никъде няма написана дата на откриване. Не е лошо да Ви запозная с имената на конструкторите на първите приемници: инж.Георги Георгиев, Григор Романов-с който съм много близък приятел, М.Фачев, Т.Тодоров, Р.Райков
Колеги ,това което Ви пиша е на базата на лични контакти и подарената ми книжка като участник в едно честване в НДК през далечната 1974 г.25 ГОДИНИ СЛАБОТОКОВ ЗАВОД „КЛ. ВОРОШИЛОВ“
На страниците на нашия сайт можете да разгледате преглуеди на много от продукцията на завода.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
![[1966-8] Български радиоапарат за износ Melodia 15 R](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F.jpg "[1966-8] Български радиоапарат за износ Melodia 15 R")
