Нашата радиоелектронна и съобщителна про­мишленост е направила първите си стъпки с про­изводството на радиоприемници за битови нуж­ди — основно производство на създадения през 1949 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тогава се поставя началото на развойно- внедрнтелската дейност — в завода се създават конструкторски и технологични бюра, където се разработват и успешно се внедряват в производ­ството първите български радиоприемници модел Ворошилов 504 и 506. Производствените серии обаче са малки и далеч не съответстват на нуждите.

През периода 1950—1960 г. радиопроизводството се развива с ускорени темпове. Опитът от кон­струирането и производството на радиоприемни­ците Мир, Дружба, Септември е предпостав­ка за създаване на радиоприемниците от IV и III клас — Пионер, Христо Ботев, и първият ра­диоприемник от II клас – Родина.

През 1955-1956 г. се конструират и внедряват в производство първите радиоприемници за ком­бинирано приемане на амплитудно и честотно модулирани сигнали (Орфей, Мелодия, Мело­дия 2, радиогрямофоните от типа Акорд, радиошкафовете Лира и Хармония), в които са използвани характерни за този период техниче­ски новости: разделно регулиране на ниските и високите тонове, тон-регистри, феритна антена и др.

С разработването и внедряването в производст­во през 1960 г. на първия български телевизор Опера в Слаботоковия завод Климент Ворошилов се поставя нача­лото на телевизионното производство в България. Разрасналото се по обем и номенклатура произ­водство поражда необходимостта от създаване н. нови заводи за битова радиоелектроника. През 1960 г. се създават Заводът за радиоприемници във Велико Търново. Заводът за високоговорите­ли в Благоевград и завод Електроакустика в Михайловград.

Следващите 10 години (до 1970 г.) са период на непрекъснато обновяване и усъвършенстване на битовата радиоелектроника, представена предим­но от радио- и телевизионното производство, от производството на високоговорители и озвучителни тела. Усилията са насочени към повишаване на ефективността от производството, усъвършенствуване на конструкциите и технологиите, нама­ляване па материалопоглъщаемостта и трудопоглъщаемостта. Създава се Институтът по радио­електроника — София, където се разработват пър­вите радиоприемници н телевизори на печатен монтаж е въвеждано па групова спойка на елементите – — радиоприемниците Мелодия 10, Симфония 10, а по-късно и Симфония 10-стерео, телевизори­те Пирин н Хемус . Характерно за тези серии е универсалността на конструкцията, която дава въз­можност за висока степен на унификация при създа­ване на модификации.

Успоредно с това в Завода за радиоприемници във Велико Търново се внедряват първите тран зисторни портативни радиоприемници Прогрес и В. Търново, а по-късно и джобните Ехо и Ехо 2. В периода 1966—1968 г. цялото радиопроизводство се съсредоточава във Велико Тър­ново, където се създава и БРВ по радиоприемни­ци. В резултат от научноизследователската и раз­войната дейност в радиопроизводството широко навлиза транзисторизацията, а оттам и миниатюризацията на изделията. Радиоприемниците Ме­лодия 15, Мелодия 20, Мелодия 20-стерео са с два пъти по-малка металопоглъщаемост и с поч­ти толкова пъти по-малка маса в сравнение с те­зи от серията Мелодия 10. Изменя се значител­но и външният вид — по-голяма ергономичност и красив външен вид.

Периодът 1970—1980 г. се характеризира със значително качествено изменение в схемните решения на изделията — пълна транзисторизация на радиоприемниците и телевизорите, пови­шаване на техните технико-експлоатационни па­раметри и рязко подобряване на външния им вид. Изделията се изграждат със значително по-миниатюрни елементи, масово навлизат пластмасовите детайли.

Процесът на ускорено обновяване на изделията продължава. Създадени са нови типове радиоприем­ници: първите автомобилни радиоприемници АР- 70, АР-12, които намират добър прием на пазара, портативните Тенор, Тенор 711, Тоника, Електра, настолните Рапсодия стерео, То­ката — стерео с грамофон. Създават се първите транзисторизирани телевизионни приемници Осо­гово, Мургаш и Мизия.

Качествено нов етап в развитието на битовата радиоелектроника настъпва с широкото навлиза­не на интегрална техника. Създават се новите ра­диоприемници от Hi-Fi клас Соната 2-2 и Со­ната 2 с изходна мощност 2 x 25 W; стерео по-висока честота, с модерен дизайн; нискочестотен усилвател Студио с изходяща мощност 2 х 35 W ; АР-18 — автомобилен; телевизионните приемници София 21 и София 31 — преносим. Тези изделия са конструирани на модулен принцип, което по­вишава тяхната технологичност и ремонтонригод- ност. В телевизорите са вградени превключващо- запаметяващи устройства, които благодарение на варикапната настройка дават възможност за пред­варително настройване на телевизора на жела­ните програми.

Значителни успехи имаме и в областта на електроакустичните преобразуватели: микрофони и ви­сокоговорители, а също и в производството на оз- вучителни тела и звукови колони. Производител на тези изделия е Заводът за високоговорители Гроздан Николов — Благоевград. В процес на ус­вояване е серия Hi-Fi високоговорители: високо­честотен, лентов, нискочестотен — 130, 200 и 300 mm, серия куполни високоговорители. Особе­но внимание заслужават озвучителните тела ОТМ1-06 (трилентово 50 W), ОТМ1-03 (триленто- во 20 W), ОТО-01 (двулентово 20 W), стереослу- шалките от Hi-Fi клас и др.

Непрекъснатото разширяване на производство­то на битови радиоелектронни изделия налага по­нататъшното му усъвършенствуване на основата на специализацията. От 1978 г. цялото радио- и телевизионно производство (на телевизори за чер­но-бяло изображение) е съсредоточено в Завод за телевизори и радиоприемници — В. Търново.

През годините на осмата петилетка в изпълне­ние на решенията на XII конгрес на БКП ръстът на битовата електроника се дължи на създаване на нови конструкции и технологии, отговарящи на следните изисквания: непрекъснато снижаване на материалните разходи, намаляване на разхо­дите на енергия, намаляване на трудопоглъщаемостта. Все по-широкото използване на нови кон­структивни елементи, като интегрални схеми със средна и висока степен на интеграция, миниатюр­ни електронни елементи, миниатюрни превключ­ващи елементи, сензорно превключване, масовото навлизане на пластмасите и др., дават възмож­ност да се конструират редиоприемници и теле­визори с материалопоглъщаемост, 2—3 пъти по- малка от тази на произвежданите през 70-те го­дини, с по-голяма пластичност в дизайна, с раз­нообразие на разцветките и др.

Специалистите от двата института — ИРЕ — София, и Института по радиотехническа апарату­ра — В. Търново (изграден на основата на БРВ по радиоприемници), разработиха и внедриха в производство новите радиоприемници РС 301 и РС 201 — стереофонични с възможност да прие­мат УКВ-програмите по стандарт OIRT и CCIR; стереофоничния музикален комплект от Hi-Fi клас, състоящ се от следните модули: стереофоничен тунер Студио, усилвател Студио, грамо­фон ГС 601 и Hi-Fi озвучителни тела; стереофо­ничния музикален комплект, състоящ се от моду­лите: РСТ 201 — тунер, УС221 — усилвател; ГС 301 — грамофон и озвучителни тела ОТМ 2-01; серията радиоприемници Кантата с възможност за приемане на УКВ-програми по OIRT и CCIR; телевизорите Т 5101, Т6101, Т5051 и Т6151 (по­следните два са със сензорно избиране на теле­визионните програми), Т3101 — преносим с АДЧ и сензорно избиране.

Особено място следва да се отдели на първите телевизионни приемници за цветно изображение от поредицата София — разработка на специа­листите от ИРЕ и произвеждани от Слаботоковия завод Климент Ворошилов. Характерното за тази серия е, че може да се приемат програми по системите PAL и SECAM, като в София’84 превключването е ав­томатично. Не е без значение фактът, че с всяка нова разработка се наблюдава тенденция към на­маляване на масата и на консумацията на елек­трическа енергия.

Първи успех на колектива на Комбината за ра­диотехническа апаратура — В. Търново, в производството на телевизионни приемници за цвет­но изображение е разработеният от специалисти­те на ИРТА телевизор Велико Търново’84, който вече се произвежда.

Широките връзки, които ДСО Респром поддържа със сродни предприятия, обединения и институти както чрез участие в Комисията по ра­диоелектронна промишленост на СИВ, така и по линията иа двустранното сътрудничество, създа­доха условия за реализирането на много техниче­ски задачи, за обмен на информация и за сключ­ване на договори за промишлено коопериране. Резултати от промишленото коопериране с ВТО „УНИТРА“ — ПНР, е производството в Завод Електроакустика  Михайловград, на стереофоничните касетни декове Финезия 1, Финезия 2 и стереофоничния касетен магнитофон Финезия 3, а също и производството на стереофоничен радио­касетофон АРКС 321 за лека кола в Комбината за радиотехническа апаратура — В. Търново.

През годините на осмата петилетка по линията на производството на изделия за широко потреб­ление бяха разработени, внедрени и произведени многоканална приставка за приемане на II теле­визионна програма, поредица от антенносъгласуващи устройства, антенни усилватели, набори Направи сам, двустандартни приставки OIRT и CCIR, мелодични звънци и др. битови радиоелек­тронни изделия.

За изтеклите 35 години средногодишното обно­вяване на продукцията е между 25 и 35%, т. е. битовата радиоелектроника средно за всеки три години се обновява изцяло. В резултат на това наситеността на семействата в нашата страна с ра­диоприемници и телевизори се изравни с тази в развитите европейски страни.

Основните задачи, които трябва да решават сега производителите на битова радиоелектрони­ка, са надеждност на апаратурите, подобряване на техническите параметри, нови функционални възможности.

В комплексната програма за подобряване на качеството на битовите радиоизделия надеждност­та стои на първо място. Там са насочени сега уси­лията на специалистите от ИРЕ — София, ИРТА — В. Търново, БРВ при завод Електро­акустика — Михайловград, и БРВ при Завод за високоговорители — Благоевград. Подхожда се с разбирането, че надеждността се ражда още при проектното задание, при създаването на опит­ния образец, при подготовката на производството за новото изделие. Особено съществени за надежд­ността са: предварителната подготовка на елемен­тите и възлите чрез циклични термодинамичнн въздействия, качествената групова спойка и по­следващото измиване на платките и др. Съблюда­ването на тези изисквания създава възможност за неколкократно повишаване на надеждността на радиоелектронните изделия. С оглед по-нататъш­ното подобряване иа техническите параметри при създаване на пови изделия ще продължи тенден­цията към намаляване на размерите на масата, ще се използват нови материали, предимно пласт­маси, с оглед създаване па нови форми, постигане на ергономичност и съвместимост със съвременния интериор. Разбира се, ще се запази тенденцията към подобряване на специфичните електрически параметри.

Въвеждането на нови функционални възмож­ности на изделията от битовата радиоелектроника дава широко поле на действие на нейните научно­изследователски кадри.

В областта на радиопроизводството през след­ващата петилетка ще се следва тенденцията за производство на комбинирани изделия — модул­ни комплекти от усилвател, тунер, касетен дек и грамофон; музикални центрове (радиоприемник, магнетофон и трамофон); преносими радиокасетомагнетофони, автомобилни радиокасетомагнето- фони; радиоприемник с вграден електронен часов­ник. Специалистите от ИРТА — В. Търново, са разработили музикален център МЦ 221 — ком­бинация от стереофоничен приемник, грамофон и лентодвижещ механизъм и преносим стереофони­чен радиокасетомагнетофон РМС321, които са в процес на подготовка за производство. В същия институт започна проучване на възможностите за производство на лентодвижещи механизми. В областта на радиоприемната техника перспекти­вата е създаване на изделия с електронна търсеща настройка, с електронно превключване на обхва­тите и с цифрова индикация на честотата, прило­жение на микропроцесори, на честотен синтезатор, възможност за дистанционно управление и др.

В областта на телевизионното производство дей­ства глобалната тенденция — все по-широко на­влизане на телевизионните приемници за цвет­но изображение за сметка на настолните за черно-бяло изображение. Портативните приемници за черно-бяло изображение ще бъдат потребни като втори телевизор в семейството. През следващата петилетка ще бъдат разработени и внедрени в про­изводството на Слаботоков завод Климент Ворошилов — София, и КРТА — В. Търново, следните нови изделия: портативен телевизор София 85 с екран 42 cm, с автоматичен декодер PAL — SEСAM и индика­ция на номера на телевизионната програма, теле­визор Велико Търново 85 с екран 51 cm, с авто­матичен декодер PAL — SECAM, с индикация на програмата на екрана, с автоматично превключ­ване на програмите. Ще се разработват телевизо­ри за стереофонично възпроизвеждане на звуковия съпровод, с възможност за приемане на телетекстна информация, с приложение на микропроцесо­ри, възможност за дистанционно управление, с възможност за приемане от космически спътник.

Специалисти от ИРЕ проучват възможностите за конструиране на цифров телевизионен приемник за цветно изображение с тенденция да се изпол­зва като домашен терминал.

–

Списание Електропромишленост и приборостроене, 12-1984

ИЗОТ 310 – българска електроноизчислителна машина

 

Малогабаритната 8-битова универсална цифрова електронноизчислителна машина ИЗОТ 0310 е пригодена за приложение във всички области на изчислителната практика. Нейната конструкция с построена на модулен принцип, което й дава гъвкавост и надеждност. ИЗОТ 0310 има високоскоростна оперативна памет, богат набор от инструкции и гъвкава система за въвеждане и извеждане, което й осигурява висока производителност и възможност за включване на различни периферни устройства, като операторски пулт, перфокартни и перфолентни четящи устройства, перфориращи устройства, печатащи устройства, аналого-цифрови преобразуватели, плотери и др.

Вследствие на модулния принцип на построение основната конфигурация на машината позволява разширяване чрез просто присъединяване на допълнителни блокове. По такъв начин потребителят разполага с евтина изчислителна система, която леко се приспособява към неговите конкретни нужди.

ИЗОТ 0310 има богато програмно осигуряване, което облекчава експлоатацията на изчислителната система и позволява съвместна работа с машини от висок клас или многомашинни системи.

Машината използува около 200 инструкции, от които 6 основни за записи и изчисления, а останалите са операционни и за въвеждане-извеждане. Увеличаването на аритметическите възможности се достига чрез включването на допълнителни блокове.
Време за изпълнение на основните операции:

ИЗОТ 310 се е произвеждала от началото до края на 70те г. в Завод Електроника София.

[1939] Нарѫчникъ за радиоабонатитѣ

Този наръчник, издание на Радио София, съдържа всичко, което  необходимо да знае  един ползвател на домашен радиоапарат.

Автор Димитър Алтънков.

Изтеглете оттук – Д. Aлтънков – Радио-абонаменти. Наръчник за радиоабонатите

Антон Оруш

Антон Оруш

Антон Оруш

Антон Оруш

Български контакти и ключове – ІІ част

Някои от тези ключове за осветление са с потенциометър, за да може да се контролира равнището на осветеност. Другите вдясно са обикновени и с такива са изпълнявани масово панелните блокове през 80-те и нач. на 90-те години.

Има и едно интересно приспособление, което ние виждаме за пръв път.

Отново производство на завод Найден Киров Русе.

[1981] Български контакти и ключове

Тези контакти и ключове за осветление са производство на завод Найден Киров Русе. Някои от тях могат да се намерят и сега в търговската мрежа, но според нас са със занижено качество спрямо показаните на снимката.

Изкупуване на стари радиоприемници

Изкупуване на стари радиоапарати

Купувам стари радиоприемници

Стари радиоприемници

Изкупувам стари радиоприемници

Контакти:

Антон Оруш

е-mail: deltichko@abv.bg
e-mail: info@sandacite.net
GSM: 0896 625 803
Facebook: Антон Оруш
Skype: respromcholat. 42° 41′; lon. 23° 18′
DIN, МС/ТС, 1942
1000 Sofia, Bulgaria

Стари реклами на техника от 1930-те години

Отново сме Ви подготвили компилация от стари български реклами на техника. Горната е от 1937 г., непосредствено след откриването на големия предавател на Радио София във Вакарел, изграден от Телефункен.

Стари български реклами

Стари рекламни плакати

Стари рекламни пана

Български ретро реклами

Други интересни реклами до 1945 г. можете да разгледате на следните линкове:

http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0

http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8

[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание

Днес ще Ви запознаем с още един български котлон от 1950-те години, но вече от втората им половина и като така – по-съвременен. На първо време, той е със закрити нагревателни плочи и доста по-безопасен за употреба в сравнения с Първия.

Този котлон се състои от ламаринено тяло, оформено като паралелепипед. Има две нагревателни чугунени плочи — едната  800 Вт и другата  1200 Вт. Изводите на всяка от тях завършват върху съот­ветен електрически превключвател, посредством които се включват различни мощности (тристепенно регулиране). Има вграден двужилен кабел със сечение 2 x 1,5 мм² и дължина 1,6 м, снабден с щепсел 10 А. Електри­ческата инсталация, към която ще се включва котлонът, трябва да има проводници със сечение над 1,5 мм², електромер 10 А и предпазители 15 А. Разходът при пълна мощност е 0,04 лв час (по тарифа, валидна към 1962 г.). Тежи близо 9 кг.

Капаците са черно емайлирани, тялото е боядисано с печена алкидна боя, а дъното е бронзирано, за да отражава топли­ната и да предпазва опорната площ от силно за­гряване. Закрепването на плочата се осъществява по след­ния начин. Върху капака симетрично на средата под 120° един спрямо друг са затегнати три болта, всеки с помощта на две гайки така, че главите им отстоят на еднаква височина (около 20 мм) от по­върхността му. Плочата се поставя върху болтовете, като тънката й периферия влиза в специал­ните канали на главите им, а дългата й шпилка надолу през отвора па капака. Върху нея се нанизва продълговата скоба с дължина, по-голяма от диаметъра на отвора, след коего се патяга чрез гайка. Подпряна върху болтовете и притисната със скобата към капака, плочата е здраво закрепена, като едновременно отстои на известно разстояние от него По такъв начин е избягнато излишно пре­даване на топлина към тялото на уреда.

Този тип котлони вследствие на възмож­ността за регулиране на мощността и оттам на температурата са много добри за готвене и пържене. Могат, разбира се, да се употребяват и за загряване на течности. Имат значителна инертност (т.е. загряват бавно, защото плочите им са много дебели – около 2,5 см), което ги прави не­удобни за бързо нагряване. Съдовете, които се по­ставят върху плочата, трябва да имат равно дъно.  Могат да работят на всяка жилищна инсталация, снабдена с електромер 5 А и предпа­зители 10 А. Електротехнически недостатък на тези котлони е, че нямат заземяване.

Повредите в тези котлони са много редки и се състоят предимно в изгаряне на нагревателя, който не може да се поправи освен при заводски условия. Смяната на повредена плоча става по стедния начин: снемаме дъното, като развиваме четирите винтчета, които го прикрепят. Освобождаваме изводите от прев­ключвателя и след като развием гайката на шпилката, снемаме скобата и плочата се изважда нагоре. Поставянето па новата плоча става по обратен път.

Котлонът се употребява предимно за готвене и пържене, но може да се употреби и за други цели. Техническите му данни са дадени в долната таблица. Нарочно сме заградили неговия индекс, защото таблицата поначало се отнася за повече български котлони от 1950-те г. и като така тя показва как той се разполага между тях:

А, и накрая да отбележим, че този котлон има и версия с една нагревателна плоча (т.н. ЕКЧП), с която ще Ви запознаем друг път. :)