[1962] Видове едропанелно строителство

В своето първоначално развитие строителството със сгло­бяеми стоманобетонни конструкции, детайли и възли преминава няколко стадия. Така употребата на отделни готови стомано­бетонни и бетонни елементи води своето начало още с открива­нето на стоманобетона, съществува още при традиционния монолитен начин на строеж. Но това са изготвяни ръчно, по най-примитивен начин на самата площадка дребни елементи.

При първоначалния стадий на употреба на сглобяеми стома­нобетонни конструкции имаме полусглобяемо жилищно стро­ителство с частично прилагане на готови елементи. Характерно за този стадий на развитие е това, че основните конструкции на жилищната сграда се изготвят непосредствено в процеса на строежа от носещи зидове или монолитен скелет при употребата на дребноразмерии строителни материали и изделия. При това само отделни конструкции или части от тях, като подови, стълбищни, покривни и други елементи, се приготвят предва­рително във вид на готови детайли. Приготвянето на готовите стоманобетонни елементи при този първоначален стадий на развитие се осъществява най-често непосредствено на самите строителни обекти.

Съвършено естествено и закономерно явление е обстоятел­ството, че полусглобяемият начин на изграждане на жилищни сгради се яви като преходен етап от монолитното към напълно сглобяемото жилищно строителство. Безспорно полусглобяемото жилищно строителство се наложи поради необходимостта, от една страна, да се търсят начини за по-големи икономии на дървен материал и, от друга страна, поради острата жилищна нужда и необходимостта от съкращаване сроковете на жилищ­ното строителство.

Едновременно с тези преимущества досегашният опит в из­граждане на жилищни сгради по полусглобяем способ показа доста негови недостатъци. Прилагането едновременно на двата различни начина на изграждане на жилищната сграда, постоян­ното сменяне в процеса на изпълнението на строително-монтаж­ните работи на монолитното и сглобяемото изпълнение, дове­жда до нерентабилно използуване на монтажните механизми, често сменяне на сухи и мокри процеси, които изискват разнородна механизация и различна квалификация на работниците. В тези недостатъци именно се намира главната причина, поради която този начин на строеж се оказва по-скъп от монолитния. По тези причини полусглобяемият начин на жилищно строителство има временен преходен характер.

Съвременното индустриализирано жилищно строителство се извършва по следните три основни конструктивно-техноло­гически направления:

а)  едроблоково жилищно строителстводом,

б)   едропанелно жилищно строителство и

в)  жилищно строителство с пространствени елементи.

Едроблоковото жилищно строителство се характеризира с тдва, че стените на жилищните сгради се изграждат от уедрени блокове, произвеждани масово при заводски условия по стандарт­ни размери. Блоковите елементи се произвеждат от бетон или други материали и изпълняват функции както на ограждащи стени, така и на носещи конструкции. За отбелязване е, че едроблоковото жилищно строителство в нашата страна не намери широко приложение.

Едропанелното жилищно строителство се явява по-висока сте­пен в развитието на съвременното индустриализирано домостроене, където заема основно място. Приложението на сглобяеми стомано­бетонни конструкции и детайли при едропанелното жилищно стро­ителство се характеризира с употребата на тънкостенни панели с размер на стая или така наречената планировъчна клетка. На съвременния етап на развитие на сглобяемото жилищно строителство прилагането на едроразмерни елементи е най-пълно усъвършенствуваната форма на сглобяемо жилищно строителство.

При едропанелното жилищно строителство готовите сглобя­еми конструкции и детайли като правило се произвеждат при фабрично-заводски условия от мощни домостроителни комби­нати. При този начин на строителство на площадката се из­вършват само земни, монтажни и довършителни работи, а почти всички други строителни работи се пренасят в завода, изготвящ готови комплекти стенни панели и детайли за сгло­бяване на цели жилищни сгради.

Вижте в Sandacite.BG статия за Завода за тежко машиностроене в Радомир!

Чували ли сте за легендарния Завод за тежко машиностроене в Радомир, известен още и като ,,завода за заводи“? Не може да не сте! Наричан и Комбинат ,,Червена могила“, ЗТМ Радомир е огромно машиностроително предприятие, чийто строеж е започнат в началото на 80-те г.- и така и не е напълно завършен към 1990 г.

Коренът на идеята за този завод е още в средата на 70-те години, а първата копка е направена лично от Тодор Живков през декември 1976 г. Планирано е да бъде създаден заедно  с японската компания „Кобе стийл“, която трябва да предостави производствената технология, на базата на неин аналогичен неин завод, да управлява ЗТМ 5 години и да организира износа (срещу конвертируема валута на продукция за 200 – 300 милиона долара годишно), тъй като планираният капацитет на завода далеч надхвърля потреблението в България. Със своя мащаб и неясна рентабилност проектът предизвиква възраженията на Министерството на финансите, Министерството на строителството и БНБ, но въпреки това реализацията му започва поради силния натиск ,,отгоре“.

Първите производствени мощности започнат работа през 1985 г. Малко след това обаче се случва фаул, който предвещава краха – контактите с ,,Кобе стийл“ са прекратени заради оказан натиск от СССР, като вероятно и под негово давление е започнат опит за съвместно производство с Машиностроителния завод в Новокраматорск – за съжаление останал неуспешен.

През цялото това време Заводът за тежко машиностроене е произвел немалко продукция, в него са работели японски машини, а в съседния Перник са живеели над 30 японски инженери. Ето спомените на един наш редовен потребител, Chap Chaprazov, който  е работил в ЗТМ: ,,Бил съм там 1983 – 6. Да, много от оборудването беше уникално, част от ,,Кобе стийл“. Уникален комбинат. На голямата преса на ,,Кобе стийл“ се ковяха валове за подводници и кораби за целия СИВ. Манипулаторът вдигаше от специалната термична (c подгряваща) пещ детайли с тегло до 150 т, нагрeти на точно необходимата за изковаване температура, и ги въртеше под огромния чук (преса) с точност десетки микрони. В ръчен и компютърен режим. Имаше уникални майстори ковачи (твърде неточно), които правеха чудеса. Бяха работили в Япония, някои над година. Японците ги гледаха като шашнати, когато правеха разни експерименти. Имаше цял цех с борверг машини – най модерната в оня момент металорежеща машина. И много други“.

По разчети от началото на 90-те години, в завода са инвестирани 1,4 милиарда лева, почти изцяло от преки инвестиции или кредити от държавния бюджет или БНБ. В същото време, общият обем на произведената за 1980 – 1990 година продукция е за едва 602 милиона лева, като основната част от капацитета на предприятието остава неизползван – през 1989 година натоварването на производствените мощности е 12,5 %, а през 1990 година – 5,8 %. Заводът работи на планирана загуба, покривана с държавни дотации, надхвърлящи половината от стойността на произведената продукция, и към 1991 г. се оказва във фактически фалит – не само не може да обслужва кредитите си, но и няма средства за изплащане на заплати.

Именно в тези кошмарни за ЗТМ Радомир месеци и години ще Ви отведем днес. Долният репортаж препечатваме от бр. 10 – 1990 на сп. ,,Общество и право“. Той прави моментна снимка на затъващото предприятие, а от текста ще разберете и различни подробности и фактология около опитите за измъкване от тежкото положение, които са много малко известни.

,,Огньове. Един. Втори. Трети… В сре­дата на цеховете. Работници безмълвно протягат ръце към топлината. Заплати­те им са над 700 лева. Бе вече пролетта на 1990 г., но времето беше студено. В огромните цехове на радомирския Ком­бинат за тежко машиностроене (за да ги обиколиш, и то е кола, ще ти отнеме цял ден) огромните машини бяха мъртви.

През миналата година тук е изработе­на продукция седем пъти по-малко от утвърдената е производствената програ­ма и два пъти по-малко от планираната, а дотациите са към 100 милиона. Не е изпълнен в срок нито един договор със западна фирма.

Всички, с които разговарях за феноме­на ЗТМ Радомир, независимо от раз­личията във възгледите си по основни въпроси: от този, дали ни е нужен, до този — тук ли му е мястото; от този — да го замразим и преглътнем загубите или да го оживим на всяка цена, бяха единодушни в едно: тук, в никому неиз­вестното зад граница Радомирско поле, на площ от 1600 декара са събрани най- добрите машини в света.

Днес, в началото на 90-те години, ог­ромните пространства, приютили най- добрите машини, внушават безнадежд­ност. Нещо като гробница, в която по­чиват спомените за скъпи покойници. Нашите ръце, нашите мозъци не бяха в състояние да им вдъхнат живот. Да ги накарат да произвеждат.

* * *

Че затъваме в тресавище, става ясно още преди да се пререже лентата. Спом­нете си „спасяващия“ вариант от 1982 — 1983 г.: военното производство, което така и не произведе нещо. Пробват се и други варианти.

Инж. Цоко Димитров: „На 27.XII.1985 г. ме извика министърът на машиностроенето О. Дойнов и ми каза, че сутринта в Политбюро са взели реше­ние ЗТМ да се обедини с още няколко завода и аз да стана генерален директор. Видях, че заводът нямаше реална про­грама, за да произвежда. Имаше зале­жали поръчки, нямаше конструктивна и технологическа документация… От го­дина на година положението ставаше все по-лошо“.

Инж. Георги Велички: „Първата греш­ка е на Иван Попов (министър на маши­ностроенето по времето, когато е взето решение на Политбюро за изграждане на ЗТМ), който каза, че ще правим заво­да без руснаците. Те се засегнаха и три години не говориха с нас на тази тема. Проектантите от „Машпроект“ — Пловдив нямаха опит, това ни измъчи, загубихме много време, след всяка кавга се оплакваха на Дража Вълчева.

Втора­та грешка е на Тончо Чакъров и Огнян Дойнов: те не оцениха, че инвестицион­ното машиностроене е сложно нещо, решиха, че в нашия Институт за тежко ма­шиностроене ще измислим всички ма­шини, които трябва да произвеждаме, не се подготвиха кадри.

Третата грешка е на Борис Манов — ЗТМ остана без об­ещаните от него висококвалифицирани работници. Аз 17 пъти съм започвал на гола поляна и знам, че най-важното и най-трудното нещо е да се събере колек­тив, да се сработи. Тук бяха накачени ръководство над ръководство, на чети­ри нива. През последните години ръко­водителите развратиха работниците, съ­здадоха омраза между тях и себе си, страхуват се да слязат в цеховете“.

Инж. Тошо Белмустаков, ръководител на секция в института: „Често съм мис­лил защо този супермодерен завод не може да произведе нищо като хората. И стигнах до извода, че има два феномена: на „изгодния брак“ и на „изгодния про­вал“. Какво разбирам под феномена „изгоден брак“? Навсякъде в цивилиза­цията този, който произведе брак, се санкционира. А у нас — се награждава. Например, ако продадсм една машина в чужбина и там тя се развали, пращаме наши майстори, за да я оправят. Така те вместо по 800 лева на месец печелят по 800 долара. А под „изгоден провал“ — струва ми се, че някои договори се про­валят съзнателно, за да се провали ръ­ководството. Така седящите на по-до­лното стъпало се изкачват по-бързо на горното. Борбата за власт тук е ужася­ваща. Зависимостта на учения от адми­нистратора също. Построихме уника­лен завод и после прозряхме, че той е по-високо от интелекта ни, че управле­нието му не е по нашите сили, по силите на СИВ — също“.

„Мощностите надхвърлят национал­ните ни възможности за ефективното им натоварване — мисли и инж. Цоко Ди­митров. — В трети страни можем да из­лезем само ако се сдружим с чужда фир­ма с извоювано име… Но западните фирми не познават нашите условия. Не­що повече — те са им непонятни. Запад­ният бизнесмен не може да си предста­ви, че ще отиде на пазара и няма да мо­же да си купи например метал, че ще има ограничения на енергията, че тру­дът у нас не е стока. ЗТМ може да бъде ефективен само ако оборудва цели заво­ди или обекти. Но за това трябва опит. А за опита трябват и време, и помощ“.

Пръв се опитва да разкъса този омагьосан кръг инж. Георги Георгиев, чове­кът с особени заслуги за построяването на това социалистическо чудо. Той е бил десет години генерален директор на ин­веститорската дирекция, а после — из­пълняващ длъжността генерален дирек­тор на фирмата: „Подготвихме договор за консултация с японската фирма „Кобе стийл“ — до края на 1992 г. продук­цията ни трябваше да доближи един ми­лиард. Те шяха да поемат цялото ръко­водство, да организират производство- го, да ни дадат документация за изде­лия, щяхме да им платим е продукция. Те много трудно решават да се хванат е нещо, но приемат ли — отказване няма, пък и познават нашите безобразия. С две думи: бяха съгласни да закачат на­шия вагон към техния влак и така да по­теглим към света. Договора подписах­ме на 9.IV.1986 година. След седмица председателят на стопанския съвет О. Дойнов ми каза да пратя телекс, че се отказваме. Така пропуснахме първия си шанс“.

Наистина необяснимо е, защо след ка­то за ЗТМ са изхарчени 60 милиона до­лара, сега се спестяват 6 — 7, които биха накарали похарчените да заработят? И след като от този момент нататък, неиз­вестно къде, сме похарчили 6—7 ми­лиарда! А валутната комисия при Ми­нистерския съвет, коя го не е дала разре­шение да се сключи договорът с „Кобе стийл“, в същото време е разрешила да се сключи друг договор: срещу 17 ми­лиона долара ЗТМ купува още едно, то­зи път световно чудо: обработващ цен­тър, който може да обработи детайли с височина на 4-етажна сграда и с тегло до 400 тона! Причината да не сме виде­ли това чудо в действие е не само че още няма такъв детайл, а и че поради негова­та уникалност то се монтира и настрой­ва вече трета година. Поне да можехме да го обявим за събрат на Висящите градини или на Хсопсовата пирамида, за да се изплати от входните билети на любопитните туристи…

От Цоко Димитров, генерален дирек­тор по онова време, научаваме подроб­ности от задкулиситс: „Група съветски специалисти разбраха, чс подготвяме договор с Япония, това беше и шансът ни, подаде се информация по друга ли­ния до СССР, скоро се образува между­народното обединение с Новокраматорск, Рижков беше дошъл, той е бил директор на Новокраматорския комби­нат, с Георги Атанасов сключиха дого­вора. На много високо ниво сс дейст­ваше — директорът на Новокраматорск беше приет от Тодор Живков“.

След като знаем днешното положе­ние, трябва да повярваме на експерта Ради Багрянов: „От брака между две болни икономики не може да се роди здраво дете“. А дали да не повярваме и на инж. Белмустаков: „Ако бяхме зара­ботили с японците по японски, още тогава, и то на наша територия, щеше да се докаже предимството на тяхната сис­тема“.

И нямаше да може да се докаже спо­собността на нашата дори от диаманти да произвеждаме пепел.

* * *

И така, построеният „завод за заво­ди“ първо произведе за собствена упот­реба кранове и друго сложно оборудва­не. По-после успя да направи отделни машини като трошачките, модел 1930 година. Сега е в състояние да прави са­мо отделни детайли…

Ето още един резултат, за който по- рядко мислим: тъй като всички пари, от­пуснати на машиностроенето в петилет­ката, посветена на него, бяха погълнати от радомирския гигант, останалите за­води отложиха реконструкцията и мо­дернизацията си. Тъй като на всички други отрасли — металургията, строи­телството, циментодобива, химията, бе­ше обещано пълно и наше преоборудва- нс, и те изостанаха. Днес Девня е още по-грохнала, димитровградските заводи и Марица-изток — също…

* * *

Появи се надежда за спасение. Тя се казваше „Роланд Бергер“.

Инж. Г. Георгиев: „Спряхме се на „Роланд Бергер“, защото те разработват структурата на европейския пазар за 1992 г. и в това видяхме нашия шанс да участвуваме в интеграцията. Те щяха да изработят структурата на управление, маркетинг овото проучване, да осигурят коопер^мия с „Манссман“, с „Круп“ и други водещи фирми. Щяха да направят и система за трудова мотивация на ра­ботниците.

Мнозина се уплашиха от тестуването на специалистите, което щеше да е пре­цизно и повсеместно — сега и да ставаш за работа, и да не ставаш, вземаш за­плата. Три пъти насрочвахме подписва­нето на договора, бяхме ангажирали и директора на мюнхенската банка, те ни отпуснаха заем, който щяхме да изпла­щаме с продукцията си. И все отлагах­ме. Накрая възложиха на Минчо Йовчев да реши въпроса. Малко по-късно полу­чих заповед за уволнение“.

Впрочем ръководителите на ЗТМ Радомир, се сменят често, през 1—2 го­дини. Интересно е с какъв ли ентусиа­зъм започва всеки следващ, след като се досеща колко ще е мандатът му! Но та­ка пък не се вижда основното: че вино­вен за неподвижността на гиганта не е толкова отделният ръководител, а сис­темата, в която е принуден да работи.

* * *

С новото ръководство идва, дано, и новият късмет. Новият генерален дирек­тор инж. Тасков тръгва обаче по стария път. само че се опитва да го измине с други фирми: „Аз предпочитам „Фьост Алпинс“ да ни консултира на базата на дългосрочен договор и да ни подготви евентуално да й станем партньори. Най- важното сега е да ни вземат на буксир и да ни изведат в дълбоките води на паза­ра.“

Но кой? И на каква цена? Консултан­тът на „Фьост Алпине“ беше българи­нът Николай Янакиев, който в края на м. г. ни съветваше да си помогнем сами, а в средата на тази промени становище­то си: „Положението на Радомир е от­чайващо, но не безнадеждно. Аз предла­гам да купя част от мощностите — сто­манодобивните, металургичните, ко- вашко-пресовите“.

Досещате се на каква цена. На цената, на която се разпродава всяко фалирало предприятие. На безценица.

Променя становището си във времето и г-н Шпоо, директор на „Интерсервиз“, представителството за експорт на ЗТМ във ФРГ. В средата на миналата година той смяташе, че „Роланд Бер­гер“ е големият ни шанс. С негова по­мощ през 1989 г. бяха сключени догово­ри със западни фирми за над 12 милио­на марки, като цената е била дъмпинго- ва и по-ниска от себестойността. За не­изпълнението на договорите според не­го е виновна истинската „подстрекателска кампания“ срещу Радомир след 10 ноември, стачките. Това доведе до ог­ромни проблеми при реализирането и доставката на поръчките за 1989 г., до огромни смущения в контактите с клиентите от ФРГ, така че сключването на нови сделки стана почти невъзможно!

Бяха нарушени и блокирани също та­ка и договорите за коопериране, склю­чени с моето посредничество между Ра­домир и различни партньори от ФРГ („Манссман“, „Круп“, „Тисен“, „Зим- пелкамп“ и др.) и сега е почти невъз­можно да се постигне положително раз­витие на контактите между Радомир и партньорите от ФРГ. Моето убеждение е, че Радомир се нуждае спешно и в най- близко бъдеще от един голям и опитен западен партньор, готов да стабилизира веднага финансовото положение в Радо­мир като „главен акционер“ с капитал 40—50 млн. долара.

Смятам, че „Роланд Бергер“ вече не е актуален.

Известно е, че от скоро време са съ­здадени дипломатически отношения между България и Южна Корея. На 16 май 1990 г. проведох разговори с ръко­водството на „Радомир метал“ с цел да се интензивират контактите с южноко­рейския концерн „Самсунг“ в Сеул. Тази фирма гьрси крупен партньор от Европа, който е в състояние:

• да отвори вратите за САМСУНГ към европейския пазар;
• да произвежда за САМСУНГ.

„Радомир метал“ има най-добрите предпоставки за това. При това в Радо­мир биха могли да се използуват висо­коквалифицирани специалисти от САМ­СУНГ, а също така да се приложи него­вата организация и по този начин да се постигне бързо и положително развитие на Радомир.“

* * *

Фирми… Фирми… Фирми… Не е ясен обаче критерият, по който ще се опреде­ля обвързването с коя от тях ще ни до­несе най-голяма полза, сътрудничество­то с коя от тях ще е най-изгодно. И това няма да стане ясно, преди да направим така, както се прави в целия цивилизо­ван свят: да се обяви търг — било за консултантски услуги, било за привли­чане на инвестиции. Възможен изход е акционерните фирми.

Но не е възможно това да стане, пре­ди да създадем търгово и инвестицион­но законодателство, нещо, което липсва само в осем страни на света. Преди да създадем солидни законодателни гаран­ции за собствеността.

Защото сега нашата страна е не само с обрулена икономика. Тя е с икономика без законодателна охрана. И надали ня­кой разумен и авторитетен бизнесмен би вложил капитали в такъв разграден двор. Но сигурно е, че някой друг би мо­гъл да се възползва от това.“

––

Автор: Гергина Банкова

Вижте в Sandacite.BG какви са били кражбите на ток през социализма!

Обикновено сме свикнали да слушаме как преди 1990 г. в България ,,всичко имало“, цените на електроенергията и другите режийни разходи били много ниски, ,,никой не крадял“ и т.н. Обаче не щеш ли, един поглед в сп. ,,Общество и право“ от март 1986 г. ни разкрива социалистическата действителност в една друга светлина. Затова днес Би предлагаме заедно да прочетем тази статия, за да обогатим представите си за вече нетолкова близкото минало. Тя предлага интересни изводи, които започват още с втория ред! :)

,,Кражби на електроенергия? Звучи непривично. Известно е, че може да се откраднат пари, злато, каква ли не скъпоценност, но чак и ток… А „кражбите на електрически ток са стари може би колкото електрое­нергията“ — уверяват ни специа­листите и сигурно трябва да им вяр­ваме. Разбира се, няма да губим вре­ме, за да разнищваме историята на тяхното появяване, а направо ще навлезем в днешни дни.

„Рационализации“ в престъпна посока

Технологията не е никак сложна и поради това е достъпна и за хора, които не са имали много имане-да­ване с електротехниката. Крадецът на електроенергия „се включва“ в електрическата мрежа, така че упот­ребяваната електроенергия да не се отчита от неговия електромер. Или поне не цялата. Това се постига по най-различни начини.

Операцията се извършва най-често за по-голяма сигурност и „сек­ретност“ от самите граждани, осе­нени от идеята да „пестят“ от раз­ходи за ток. Но това съвсем не пре­чи на някои от тях, изправени по- късно пред съда, да се оправдават с ниските си технически познания и да хвърлят вината върху някое не­известно, злосторно лице — дошло да им отстрани повреда и напра­вило „тайно“ мост между предпа­зители ге на електромера. Подсъди­мият А. Ф.: „Бяха ми изгърмели предпазителите на таблото и два дена стояхме без ток… Техникът, който сложи жицата, не го позна­вам. Той си минавал но улицата и викал: „Аз съм техник, поправям перални, бушони и др.“ Жена ми го чула и го повикала.“

Според мнението на инспекторите по пласмента на енергия крадците стават все по-изобретателни и гъв­кави, когато трябва да прикриват престъплението си. Да не говорим за електротехниците, някои от които използуват професионалните си зна­ния и опит за такава цел. М. С. от гр. Нови Искър подменил старото електротабло в къщата си, за което получил необходимото разрешение

Инспектор от предприятието за електроснабдяване направил про­верка на таблото и след като не на­мерил дефекти в скачването, плом­бирал електромера. Наскоро след това М. С. се заловил отново за ра­бота, прекъснал нулевия проводник и посредством шунтиращ кабел при­веждал електромера в действие само в желаните от него моменти. Елек­троуредите в къщата функционира­ли нормално независимо от това, че веригата се прекъсвала. М. С. из­ползувал за ..О“ водопроводната тръба в банята. Не е лошо измис­лено, нали? Както се казва, научно- техническата революция в „служ­ба“ на човека…

Техническият „гений“ на новои­злюпените електроспециалисти над­хвърлят всякакви очаквания и до­казва. че у човека може дълго да спят скрити способности, които да се разбудят в подходящия момент. Иначе как да обясним този неочак­ван взрив от смели „рационализа­ции“ на некомпетентни и дори неуки хора — поставяне на магнити, с кои­то се блокира електромерът, про­карване на подземни кабели, зазиж- данего им в стени и какво ли не още. Все прояви на изобретателска сила, но в твърде грешна посока.

Кои са крадците?

Те са предимно хора, които из­ползуват значително количество електрически ток, за който не им се иска да заплатят. Получава се едно противоречие между реалност и же­лания, което те решават с цената на престъплението.

Къде всъщност отива открадна­тата електроенергия? Според думи­те на енергетика Йордан Николов — предимно за отопление. Преди години много хора изоставиха твър­дото и течното гориво и предпоче­тоха електроенергията като евтина и удобна. Само че нещата се про­мениха, електроенергията поскъпна, породи се необходимостта да бъде икономисвана. За съжаление не всички се съобразяват с настъпилите промени. Един фрапантен случай: А.С. от София изгорил за сметка па СК „Електроснабдяване“ елек­трически ток на стойност 7327 лв. (според съставения акт), тъй като не могъл да се откаже от удобствата на електрическото си парно. А хо­рата, които мислят и действуват ка­то него, не са единици.

Преобладаващата част от съста­вените актове за кражба са на оби­татели на самостоятелни частни къ­щи, а по-малко на живеещите в бло­кове. Това съотношение може да се обясни с факта, че в жилишните бло­кове е по-трудно да се скрие извър­шеното престъпление, повече хора имат възможност да наблюдават общото електротабло. От друга страна, много от абонатите, живее­щи в частни къщи, имат значително по-големи разходи на електроенер­гия, и то не само за битовн нужди. Така например М. М. от с. Мрамор отглеждал голям брой домашни животни — крави и свине, в двора на жилището си и изразходвал мно­го електроенергия. И тъй като не му давало сърце ни го да намали броя на добитъка, нито да плаща цялата отчетена енергия (макар че доходите му като животновъд не били малки), решил проблема с познатото ни вече „устройство”. Това не му попречило в съда нагло да твърди, че с открад­натото допринесъл обществена по­лза. Друг нарушител — пак от съ­щата категория хора, не се поколе­бал да отоплява цялата си частна оранжерия с неотчетена електрое­нергия. Навярно отново под бла­говидния претекст, че върши „на­родно добро“.

Немалко животновъди, зеленчу­копроизводители, производители на разни стоки и т. н., загрижени да снижат себестойността на продук­цията си, без да се церемонят по­лзуват безплатно държавна елек­троенергия. Мотивите за кражба на електроенергия са най-разнообразни и гравитират от затрудненото ма­териално положение до повишената консумация на ток. Но най-общото, което ги свързва, е ниското граж­данско съзнание. Не случайно под­съдимият Ц. Ц. дава следното обяснение за извършената кражба: „За­що го направих това нещо, аз са­мият не знам. Отоплявам се с нафта. Готварската ми печка е на газ. Бой­лерът също ми е газов. Както казват хората — имала глава да пати, пи­сах се гявол“.

„Икономии“ до време

Проверките на електроизмерител- ниге уреди по домовете се извър­шват от инспектори, които за София са около 55 души. И това не е един­ственото им задължение. Те под­меня! развалени електромери, све­ряват часовникови механизми, из­вършват и други електроизмерва- телни дейности. Разкриването на нарушенията става при внезапни проверки, предизвикани често от сигнал на граждани. Крадците обик­новено поставят своите „приспособ­ления“ така, че да „смучат“ неотче­тена електроенергия в продължение на години. Но и да могат да ги сва­лят, когато очакват проверка на ин­касатора, или за да оставят елек­тромера да навърти минимален брой киловатчаса (в противен слу­чай стават подозрително „иконо­мични“). Обаче неочакваното посе­щение на инспекторите, които са професионални електротехници, разкрива хитрините им и ги кара горчиво да съжаляват за противо­законните им действия. Ето как про­тича една проверка на контролните органи. Васил Илиев — електротех­ник в СК „Електроснабдяване“: „Посетих дома на С. С., за да про­веря дали отговаря на истината- по­лученият сигнал от гражданин,- че краде енергия. В къщата нямаше никого. Електрическото табло беше отвън, на стената, и аз констатирах, че е поставен мост-проводник меж­ду главния и изходящия предпази­тел на електромера.“

След като се установи наруше­нието, инспекторите съставят кон­стативен протокол, в който се отра­зяват всички електрически уреди, които притежава абонатът. Отбе­лязва се тяхната мощност в кило­ватчаса. Съобразно документи на Министерството на енергетиката се определя средната им консумация през различните сезони и всичко то­ва се умножава по броя на дните, през които е извършена кражбата. От тази цифра се приспада запла­тената електроенергия и получената разлика представлява размера на енергията, за която се търси отго­ворност. Тя вече не се заплаща по нормалните цени, а по по-високи. Така нарушителят усеща с пълна сила тежестта на извършеното пре­стъпление и скъсва с илюзиите, че може да измами държавата безна­казано.

Най-трудно се установява начал­ният момент на кражбата, но все пак истината излиза наяве. Поня­кога извършваното престъпление продължава дълги години, но се случва и обратното — нарушителят да има късмет да бъде заловен ня­колко дни след като е направил тех­ническите изменения на електриче­ската верига. Колкото и куриозно да звучи, на Ц. Ц. от с. Кривина му се удало да извърши кражба само за 8.88 лв. — за четири дни.

Мнозина може би не знаят, че лицата, извършили кражба на елек­троенергия, не само възстановяват нанесените щети, но и срещу тях се завеждат наказателни дела по член 195. ал. 1 от НК, който гласи: „За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.“

Струва ми се, че размерът на предвиденото наказание е достатъч­но респектиращ за евентуалните кандидати за електрически „иконо­мии“.

Когато хванат крадеца

Делата за кражба на електроенер­гия само за София през 1984 и 1985 г. се разрастват значително. В сравнение с други години това увеличение е внушително. Тенденцията към нарастване на любителите на „безплатна“ енергия обаче съвсем не е отскоро и отбелязва резки скокове нагоре при всяко увеличение цената на електрическия ток. Най-тревожно е състоянието в големите градове, където най-много зачестиха краж­бите, превърнали се в истински бич за нашата енергетика. При това за всички е ясно, че броят на съставе­ните актове съвсем не отговаря на истинското число на нарушителите. С други думи, кражбите на елек­троенергия са се превърнали в един свръхактуален и неочаквано жилав проблем. Щетите, които се нанасят на икономиката, са големи. Неле­галното включване към електриче­ската мрежа примерно на един страстен поклонник на електриче­ското парно или на частен живот.

–-

Автор Веселин Явруков

Списание Общество и право 3-1986

 

 

[1960] Стъпка по стъпка – как се строи панелен блок

Монтажът на елементите е главният процес при строежа на панелен блок. Всички останали процеси се съгласуват и ораз­меряват съобразно с изискванията на монтажа.

Монтажът се състои от следните три основни групи операции:

а)   Поставяне и временно закрепване на елементите: подготовка на местата, където ще се установят в окончателно проектно положение елементите (почистване, полагане тънък слой от циментов разтвор, за да се осигури равномерност при опиране на ця­лата плоскост и плътност на връзките евентуално почистване на елементите;

закачване, вдигане и слагане на елементите на съответното място с кулокрана;

временно укрепване на елементите с монтажни крепители (обтежки и подкоси).

б)  Проверка (центровка) на елементите:

окончателно центроване на елементите, отговарящо на тяхното проектно положение, с приспособления и инструменти за отвесиране и хоризонтиране.

в) Окончателно закрепване на елементите — заваряване на съеди­нителните връзки:

заваряване на връзките (планки и др.); демонтаж на временни монтажни връзки; демонтаж на помощните монтажни крепители.

При монтажа на елементите трябва да се спазват по възможност следните основни принципни положения:

най-напред се монтират елементите от стълбищната клетка, благо­дарение на което отпада необходимостта от скелета;

за да се избегнe извършването на работи под действуващия куло­кран, монтажът да започне отначало от най-отдалечените места;

монтажът на стенните елементи да се извършва в такава после­дователност, че елементите винаги да затварят помещение (клетка). По този начин се осъществява естествена и ефикасна стабилност на еле­ментите, преди да се заварят връзките между тях. След монтажа на стенните елементи се започва монтирането на подовите елементи;

да не се приемат абсолютно никакви методи на монтаж, които биха били в разрез с изискванията на техниката по безопасност на труда.

Избраният ред за монтиране на всички елементи в един етаж е из­ложен в долната таблица:

Възприети методи за монтиране на елементите

1. Сутерен, партер и етажи

За осигуряване на поточност в монтажа в хоризонтално положение всички етажи се разделят на три монтажни секции. Общо всеки етаж има 13 полета, напречни на сградата. Монтажът започва от крайна мон­тажна секция.

2. Таван и покрив

Методът на монтиране на таванските и покривните елементи съществено се различава от този на етажите, тъй като покривните елементи се застъпват един с друг в определена посока. Таванът, заедно с покрива, се разделя на 4 монтажни секции, както е показано на схемата:

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

 Стар български радиоприемник Силвания 44

Радиоприемникът е произведен през 1937 г. във фабриката на бул. Дондуков № 37 в София.

Прецизни месингови табели с указания всичко къде, какво и как:

На този поначало четирилампов радиоприемник на останалите налични лампи се четат означенията: 89 (Sylvania), 42 (made by Ken Rad), 78.

 

Капакът е изготвен от дебело около половин см дърво:

 

 

bTV Репортерите: Правец – българският компютър

На 10.І.2016 в предаването БТВ Репортерите се излъчи видеоматериал за история на компютрите Правец.

[1962] Разпределение на помещенията в панелните апартаменти

Санитарните помещения на едропанелните жилищни сгради у нас се изпълняват от разпределителни панели. Най-целесъ­образно е обаче санитарните помещения да бъдат решени като санитарни кабини. От НИСИ вече е построена експериментална санитарна кабина от дървесни плоскости. Масовото внедряване на такива кабини обаче е възможно при осигуряване производството на водоустойчиви дървесни плоскости в необходимото количество. Докато се осигури обаче тяхното производство, най-добре е санитарните помещения да се изграждат от пенобетонни па­нели, прилагани при изпълнението на разпределителните стени със съответна хидроизолация от вътрешна страна.

Стълбищните рамена при тип „Ал. Толстой“ са  с равна долна повърхност от Б-200; стъл­бищните площадки са също с равна долна повърхност и пред­ставляват стоманобетонова рамка с пълнеж от сгурбетон Б-75. При тип „Дунав-2“ стълбищните рамена са коритообразни панели с надлъжно носещи и напречни конструктивни ребра от Б-150. Стълбищните рамена и площадки при тип „Варна“ са проектирани и се произвеждат от Б-200 като един елемент  на половинетажна височина.

Таванските панели при тип „Ал. Толстой“ са стомано­бетонни плочи с дебелина 11 см от Б-200, като тези над клетки с междуосия 4,80/4,80 м по линията на разделянето им имат обратни греди, налагащи се вследствие на по-големия товар и липсата на запъване на таванските панели в стенните па­нели. Покривът се изпълнява с два пласта ютена мушама. Единич­ният покрив на тип .Ал. Толстой“ е по-лек и за него не са необходими специални покривни елементи, но той изисква си­гурна и трайна хидроизолация. Прилаганата у нас лепена хидро­изолация от битуминирано зебло е много скъпа и няма дълъг живот. При тип „Дунав-2“ покривът е двоен. Вентилируемото въздушно пространство, заключено между специалната подривна кон­струкция и таванската плоча, осигурява на двойния покрив по-голяма сигурност при експлоатацията. При наклон 7 % и повече този покрив може да бъде изпълнен без лепена хидроизола­ция, което го прави вече по-евтин от единичния покрив. При тип „Дунав-2“ покривът се изпълнява по детайл на районната проектантска организация в Русе като плосък или като бето­нова керемида от сглобяеми ребра и покривни панели. Тази бетонова керемида е също така проект на Районната проектантска организация в Русе. Покривът при тип „Варна“ се из­пълнява като плосък по проект на Районната проектантска ор­ганизация във Варна, а от края на 1962 г. започна изпълне­нието на покривите с покривни ребрести панели, върху които се полага варобитумна суспензия.

Сутеренът при тип „Ал. Толстой“ се изпълнява моноли­тен с ивични основи от Б-50 и външни стени от 13-75. Вътреш­ните стени на нулевия цикъл са от тухлена зидария. Върху носещите стени се излива стоманобетонов пояс от Б-100 с оглед на поемане допълнителните усилия, появяващи се при не­равномерното слягане на почвата. При тип Дунав-2 нулевият цикъл е също така монолитен само че ивичните основи, сте­ните и поясите се изпълняват от Б-100.

Всички закладни части са изработени от профилна стомана, като свързването на панелите става посредством заварка на закладните части. Стенните и подовите панели се полагат върху циментов разтвор, а вертикалните фуги се заливат с бетон Б-100. Сградите са изследвани за хоризонтални земетръсни сили съгласно Правилника за проектиране и строеж на ин­женерни съоръжения в земетръсни райони на HP България от 1957 г. — VIII степен за София и VII степен за Русе. Прието е, че подовите конструкции тредставляват недеформируеми в равнината си хоризонтални диафрагми.

Технологията на производството е поточно-конвейерна в цех „Вибробетон“ на Домостроителния комбинат № 1 — Со­фия, при тип „Ал. Толстой“, е с обръщаема форма и полагане на дограма. Също така поточно-конвейерна е технологията на производство при тип „Дунав-2“, като при фасадните стени освен дограмата се полага и облицовка от русенски камък. Във Варна, цех „Слатина“ и цех Красно село“ — София, тех­нологията на производство е стендова. Сега у нас е в ход изграждането на още няколко стендови касетни инсталации, които имат това предимство, че намаляват разхода на труд и позволяват да се получат панели с гладки повърхности, не- изискващи допълнителна мазилка.

Транспортирането на готовите стоманобетонни елементи се извършва при тип „Ал. Толстой“ от десеттонни бордови „Татра“, към които се прикачват панеловози за транспорти­ране на стенните панели. При тип „Дунав-2“ транспортът се извършва от петтонни ремаркета, теглени от трактор, а при тип „Варна“ — от десеттонни бордови автомобили „Татра“. Монтажът се извършва е багеркранове.

Вътрешните мазилки се извършват след монтиране на па­нелите. Външни мазилки се правят при жилищните сгради тип „Ал. Толстой“ и тип „Варна“.

От направената кратка технологическа характеристика на приетите за икономическа оценка проекти на жилищни сгради от сглобяеми стоманобетонни конструкции и детайли може да се направи изводът, че клетъчната конструктивна схема, нала­гаща се главно от противоземетръсни съображения, се отли­чава с простота при изпълнението и монтажа на готовите елементи. Досегашното наше едропанелно жилищно строи­телство още не е изчерпало всички възможности на безскелетните сгради с твърда планировка за усъьършенствуване на конструктивното и плановото решение на жилищните сгради.

–

От Проблеми на индустриализираното жилищно строителство в България, С., НИ, 1962

[1962] Здрави ли са сглобяемите елементи в панелните блокове

В България съществуват следните типови и експеримен­тални проекти на четириетажни безскелетни жилищни сгради от сглобяеми стоманобетонни конструкции:

1. Серия две-, три- и четирисекционни четириетажни безске­летни едропанелни жилищни сгради, проектирани от НИСИ, БАН и ИТИС.
2. Серия две- и трисекционни безскелетни едропанелни жи­лищни сгради, проектирани от районната проектантска органи­зация в Русе.
3. Серия две-, три- и четирисекционни безскелетни едропанелни жилищни сгради, проектирани от ИТИС. Серията съдържа 16 типови сгради, получени от различни съчетания на седем типа жилищни секции, имащи едно-, две-, три- и четиристайни апартаменти.
4. Серия експериментални две- и трисекционни безскелетни едропанелни жилищни сгради от сглобяеми елементи с полу- свободна планировка на апартаментите.

По безскелетната конструктивна система са построени и се строят множест сгради в комплексите: Момкова махал“, Сухата река, Красна полян“ и Красно село в София, както и в градовете Пловдив, Варна и Бургас. На тази основа са проектирани и изпълнени касетните инсталации за произ­водство на едри панели в Слатина и Красно село и е преустроен и заводът „Вибробетон“ в Домостроителен комби­нат № 1.

Постоянно нарастващият брой на изпълнени жилищни сгради със сглобеми стоманобетонни елементи по различни проекти налага да се направи анализ на досегашния опит в нашата страна с оглед да се установят предимствата и недостатъците на различните решения от архитектурна, конструктивна, техно­логична й икономическа гледна точка.

За целта на този анализ са използувани изходни данни от Института за типово проектиране и индустриализиране на стро­ителството, Научноизследователския строителен институт, район­ните проектантски организиции в Русе и Варна, СМО „Софстрой“ и Домостроителния комбинат № 1 — София.

В анализа са включени три типа от изградените досега у нас едропанелни жилищни сгради по проекти за безскелетни сгради, а именно:

1. Едропанелни жилищни сгради тип Ал. Толстой, из­градени на ул. Христо Силянов и комплекса Момкова ма­хала от СМО „Софстрой“ —, през 1961 —1963 г. по проекти от колектив сътрудници на НИСИ и ИТИС.
2. Едропанелни жилищни сгради в Русе тип Дунав-2, изградени от Домостроителения комбинат в Русе по проекти на Русенската районна проектантска организация през 1962 г.
3. Едропанелни жилищни сгради във Варна, изградени от Градската строителна организация — район културно-битово строителство, по проект на Варненската районна проектантска организация през 1962 г.

За да има еднаква база на сравнение, са анализирани едро­панелни жилищни блокове с еднаква секционност и етажност, а именно трисекционни четириетажни блокове. Данните за София са взети по проектирал трисекционен четириетажен жилищен блок. Също така с оглед на по-голяма еднаквост в сравнението при анализа се разглежда главно сглобяемата част на сградите. Поради по-голямата специфичност и най-различна модификация на покривите те също така не се третират в анализа. Работе­но е с одобрени от М-во на строежите фабрично-заводски цени на панелите, произведени от съответните предприятия, а именно: Домостроителен комбинат № 1, — София, Домострои­телен комбинат в Русе и Сградостроителен комбинат във Варна. Цените за транспорта на панелите са взети от съответните клонове на БИБ. За монтажа на панелите се вземат израбо­тените от строителните организации анализи, одобрени от ин­веститорите и БИБ. Всички показатели са приведени към прие­тата в методиката основна единица за измерване — 1 кв. м. полезна площ.

Проектираните и построените едропанелни жилищни сгради по безскелетната система с конструктивна схема от напречни и надлъжни носещи стени се характеризират със своята про­стота при изпълнението, добра стабилност против земетръсни сили и лесен монтаж на елементите. Тази система обаче налага ограничения в архитектурното решение на жилищата. Всички анализирани сгради са проектирани при конструктивен модул 30 см в план и 10 см във височина. Осите на вътрешните но­сещи стени съвпадат с линиите на конструктивната схема. Из­ключение правят само напречните стълбищни стени при проекта Дунав-2, където тези линии съвпадат с вътрешния им ръб. При същия проект номиналната дължина на подовите па­нели напречно на сградата е 5,18 м, с което не е спазен, въз­приетият модул от 30 см. Подовите панели етъпват върху вът­решните стени и върху носещата част на външните стени, като стъпването навсякъде е равно на половината от дебели­ната на вътрешните носещи стени.

При разглежданите проекти подовите панели са плътни ед­нослойни от обикновен бетон. Те имат размер на стая, с из­ключение на голямото междуосие при тип Ал. Толстой, където подовият панел е разделен на две части с оглед удоб­ното транспортиране и монтаж, което е довело до увеличаване на арматурата им с около 15 %. Подовите панели изискват сравнително голям разход на бетон и стомана, но в замяна на това се отличават с простота на производството и равна долна повърхност. В таблица 3.1 се дават дебелината, материалът и довършителните работи на подовите панели на разглежданите проекти.

По-ефективните кухотели, ребрести и други подови панели за­сега не могат да намерят масово приложение у нас поради по-сложното им производство. Сравнително малките опорни раз­стояния на възприетата клетъчна конструктивна схема не оп­равдават предварителното напрягане на армировката. При ка сетната технология на производство най-целесъобразно е по­довите панели да се изработват от плътен стоманобетон, който с допълнителното тегло на подовата настилка осигурява мини­малната изолация срещу въздушен шум. Обаче за намаляване на ударния шум трябва да се вземат допълнителни мерки, като се предвидят плуващи подове с меки еластични подложки или меки настилки. Досегашните резултати по отношение на ударния шум са незадоволителни за подовите панели.

Правилното разрешаване на външните панели се затруднява: от липсата на подходящи материали у нас и противоречивите конструктивни, топлоизолационни и технологически изисквания. В таблица 3.2 са показани дебелината, видът и довършител­ните работи на фасадните стенни панели.

Фасадните панели имат околовръст по контура и отворите стоманобетонни рамки от Б-150. Необходимо е да се каже, че производството на фасадни панели със сгурбетон не е целе­съобразно поради неясната съвместна работа на двата ма­териала, непостоянните качества на сгуриите довеждат до не­сигурност в носимоспособността и дълговечността на сгурбетона, сложно производство, необходимост от изолация на топ­линните мостове и пр. Най-подходящи са еднослойните керамзитобетонни фасадни панели с тегло около 1200 кг/м^п, които показват високи якостни и топлоизолационни качества.

Вътрешните носещи стенни панели имат дебелина, вид и до­вършителни работи, показани в таблица 3. 3.

Засега и в близкото бъдеще носещите вътрешни стенни па­нели ще се изработват от обикновен стоманобетон. Опитът на напредналите в сглобяемото жилищно строителство страни потвърждава икономическите предимства на стоманобетонни носещи стени. Еднослойните вътрешни стенни панели трябва да имат товароносимост най-малко 300 кг/кв. м., за да се гарантира добра изолация между апартаментите.

Вътрешните разпределителни стени се характеризират с данните, посочени в таблица 3.4:

Прилаганите досега у нас тънки стоманобетонни стени са твърде трудоемки, изискват влагане на доста стомана и лесно се повреждат при транспортирането и монтажа. У нас все още липсват леки материали за преградни стени, като гипс, пеногипс, дървесни плоскости и др.

–

От Проблеми на индустриализираното жилищно строителство в България, С., НИ, 1962

[1962] Как започна панелното строителство в България І част

Тази публикация е първата от поредица, в  която ще се занимаем с това да очертаем историята на панелното строителство в България. Надяваме се да Ви бъде интересно!

При традиционния начин на строеж всички операции по обработката на материалите и изготвянето на конструктивните елементи на сградите се изпълняват непосредствено на строи­телната площадка. Обаче при осъществяването на строител­ството с индустриални методи конструкциите и детайлите в масов мащаб се изготвят от специализирани промишлени, пред­приятия с широка механизация и автоматизация на производ­ствените процеси. Строителната площадка вече се превръща в място, къдего се извършва механизирано сглобяване на сгра­дите и съоръженията от готови стоманобетонни елементи с помощта на мощни кранове и други високо производителни машини. Затова главно звено за индустриализацията на строи­телството се явява всестранното развитие на сглобяемото стро­ителство с широко прилагане на предварително изготвени при заводски условия стоманобетонни конструкции и детайли.

Под сглобяеми конструкции следва да разбираме уедрени елементи и детайли, изготвяни предварително на или вън от строителната площадка. Към сглобяемите елементи, прилагани в жилищното строителство, се отнасят стенни панели (фасадни, вътрешни, разпределителни), подови елементи, блокове ос­нови, стълбища, санитарно-технически възли, балкони, корнизи и други, изискващи на строителната площадка само монтаж.

Пренасянето на строителните процеси по изготвянето и до­вършването на конструктивните елементи на жилищните сгради в завода е един дълъг и труден процес, в развитието на който се забелязват различни направления в зависимост от специфич­ните технически и икономически условия в отделните страни.

Първият опит с изграждане на едропанелни жилищни сгради в нашата страна беше извършен през 1957 г. с производството на панели и части от сгради. През 1958 г. в София беше по­ставено началото на многоетажното едропанелно жилищно стро­ителство у нас с построяването на първата четириетажна едро­панелна жилищна сграда на ул. Найчо Цанов № 192. Едновременно с построяването на едро­панелната жилищна сграда на същото място се построи и първата опитна четириетажна едроблокова жилищна сграда.

Про­ектът беше изработен от авторски колектив от Научноизследо­вателския строителен институт (НИСИ) под ръководството на проф. д-р. инж. Георги Бранков. Панелите бяха изработени на приобектен полигон.

Оттогава насам досега н София има изградени с едри пане­ли два жилищни комплекса и два са в строеж. Първият едропа­нелен жилищен комплекс Алексей Толстой (горната снимка) се състои от 9 четириетажни блока с 210 апартамента и панелите се изра­ботиха на приобектен полигон. Строежът се извърши от януари 1960 до април 1961 г. Вторият комплекс около ул. Христо Силянов, със­тоящ се от 8 четириетажни блока със 184 апартамента, се построи за времето от януари 1961 до декември 1961 г. В останалите два едропанелни жилищни комплекса — Красна поляна и Момкова махала, строежът започна през 1962 г. и сега продължава.

През последните три-четири години едропанелното  жилищно сроителство усилено се извършва и в градовете Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Горна Оряховица и др. Особено бързо нарасна производството на сглобяеми стоманобетонни конструкции, детайли и изделия след октомври 1959 г. Това добре се вижда от посочените в таблица 1.1 данни.

Производството на сглобяеми конструкции и изделия през 1962 г. нараства около 1,5 пъти в сравнение с 1960 г. Най-бързо през същия период нараства сглобяемият стоманобетон в жи­лищното строителство — повече от 2,4 пъти, като само едропанелното жилищно строителство нараства 5,2 пъти.

Основното количество сглобяеми елементи за промишлени сгради се произвеждат на приобектните полигони на СО Заводски строежи, като тези полигони имат годишна, мощност от 5 до 15 хил. м³ и работят на стендова технология, а само в отделни случаи — по агрегатно-поточна технология. Около 22% от сглобяемите елементи за промишлени сгради през 1962 г. са про­изведени от полигоните на окръжните строителни организации.

Най-модерният завод за готови стоманобетонни конструкции у нас е заводът за строителни конструкции „Кремиковци“, който има капацитет 70 хил. м³ годишно, от които 30 хил. е , капацитетът на цеха за предварително напрегнати елементи — подови панели, греди и ферми, и 40 хил. е капацитетът на пистите за полигонно производство на колони, греди, ръбести панели и др. Спомагателните възли на завода са пресметнати за много по-голямо производство — над 200 хил. м³/год. при трисменна работа. Това обстоятелство позволява да се разчита на увеличаване на мощността на завода със сравнително мал­ки по размер капиталовложения.

Към края на 1963 г. около 2500 жилища, т. е. 13% от жи­лищното строителство, се изпълняват с носещи тухлени стени или монолитен стоманобетонен скелет и готови стоманобетонни елементи за подови, стълбищни и други конструкции. Общото количество на готовите стоманобетонни елементи, изпълнени по този начин през 1963 г., е около 14 хил. м³. За тези стомано­бетонни елементи е съставена номенклатура, одобрена от Държавния комитет по строителство и архитектура.

С безскелетно-панелна конструкция през 1963 г. се построиха около 3200 жилища, което представлява около 17 % от жилищното строителство в страната. По-голямата част от безскелетно-панелното строителство се изпълнява съгласно утвърдената от ДКСА номенклатура за безскелетни едропане­лни сгради тип 3-61. В градовете Русе и Варна едропанелното строителство се изпълнява по местни типови проекти. Всички проекти предвиждат напречни и надлъжни средни носещи сте­ни от стоманобетон, като напречните стени са разположени на междуосия — до 3,60 м.

Готовите стоманобетонни конструкции и детайли за без- скелетно-панелните жилищни сгради се изработват в специални предприятия, които имат капацитет, показан в таблица 1. 2.

Досега със скелетно-панелна конструкция се изпълняват незначително количество жилищни сгради в Стара Загора» където в края на 1963 г. бе пуснат в пробна експлоатация цех за скелетно-панелни жилищни сгради с капацитет 500 апартамента годишно. Тази система се характеризира с това, че подовата предварително напрегната конструкция се’опира’направо на коло­ниите, без греди и капители. Външните и вътрешните стени са от автоклавен армиран пенобетон, носещи се от подовата конструк­ция, като вътрешните стени могат да имат свободно разположение.

През 1963 г. със сглобяеми стоманобетонни конструкции се изпълни около 12% от културно-битовото строителство в страната. Изпълнението на културно-битовите сгради се из­вършва с носещи стени или монолитен стоманобетонен скелет, и сглобяеми подови конструкции. През октомври 1963 г. запо­чна изпълнението на три хотела в курорта „Слънчев бряг“, които са изцяло от сглобяеми стоманобетонни елементи. Два­та от тях са от елементи с безскелетно-панелната система с напречно носещи стени на ос три метра, а третият има скелетно-панелна конструкция. От горния кратък обзор за развитието на производството иа сглобяеми конструкции, детайли и изделия в нашата странау се вижда, че прилагането на сглобяемия стоманобетон у нас едва през последните години бележи по-сериозни успехи. Налице е стремеж към по-голям размах в индустриализирането на строителството, към широко внедряване на сглобяемите стоманобетонни елементи.

–

От Проблеми на индустриализираното жилищно строителство в България, С., НИ, 1962

Очаквайте в следващите дни още материали, посветени на едропанелното строителство в България!