Практическата статия в Сандъците – Sandacite описва ремонт на осцилоскоп.

И тъй като все пак сме портал за стара техника, ще подходим антикварно. :)

Неведнъж в сайта ни сме Ви показвали стари лампови осцилоскопи. Принципната схема на един такъв уред се състои от следните бло­кове: електроннолъчева тръба с регулатори, генератор за хоризон­тално отклонение на лъча, усилвател за вертикално отклонение на лъча, усилвател за хоризонтално отклонение на лъча и токоизправителни групи.

При повреда в осцилоскопа проверката на отделните му групи трябва да се извърши в следната последователност:

а) Ремонтът на осцилоскопа започва с отстраняване на електроннолъчевата тръба и всички лампи, проверява се състоянието на мрежовата група и филтър­ните елементи на токоизправителя и ако последните не носят външни белези за дефектно състояние (изгорели предпазители, изго­рял мрежов трансформатор, протекли електролитни кондензатори, пре­късвания в монтажни проводници и елементи), осцилоскопът се включва към мрежовото напрежение. Измерват се променливите на­прежения първично и вторично на мрежовия трансформатор. Трябва да се внимава при измерване на променливото напрежение, което за­хранва високоволтовия изправител, тъй като той е обикновено от поря­дъка на 1500 V. Ако тези напрежения липсват, означава, че трансформа­торът е прекъснат. Ако трансформаторът бръмчи и напреженията са ниски, трябва да се заключи, че в него има късо съединение. Ако трансформаторът е редовен, включва се нисковолтовата токоизправителна лампа и при изкуствено натоварване с омическо съпротивление, например 20 килоома, се измерват получените на филтърните конденза­тори постоянни напрежения. Поставя се високоволтовата токоизправителна лампа, която е натоварена с вградения омически делител на напрежение. Тук измервания на постоянното напрежение могат да се направят само с подходящ волтметър. По-лесно е да се измери токът през делителя с помощта на постояннотоков милиамперметър, който се включва към заземената точка на делителя. От стойността на този ток и стойностите на отделните съпротивления може да се извади заключение за пълната стойност на полученото изправено на­прежение.

б) Ако проверката дотук даде положителни резултати, може да се включи електроннолъчевата тръба. Сега на екрана на тръбата трябва да се получи една светла точка, която с помощта на съответни потенциометри да може да се движи в хоризонтална и вертикална по­сока и да се установи точно в центъра на екрана. Яркостта и фокусировката на точката трябва да може да се мени с помощта на отделни потенциометри.

Ако някои от тези операции не се извършват по задоволителен начин, трябва да се заключи, че съответният потенциометър не е в ред или свързването на съответния електрод на тръбата с потенцио­метъра е прекъснато или неправилно. В такъв случай трябва да се про­верят елементите и да се проследи монтажът. При тези повреди лъчът не трябва да се оставя да работи с голяма интензивност, понеже може да повреди екрана на тръбата. Трябва да се работи с понижена яркост. Ако въпреки всичко яркостта не може да доведе до нормална сила, трябва да се приеме, че катодната тръба е изтощена, и тя трябва да се замени с нова.

в) Поставят се останалите лампи на осцилоскопа по местата им. Сега вследствие действието на генератора за хоризонтално отклонение лъчът трябва да опише една права хоризонтална линия на екрана на осцилоскопа. Нейната дължина трябва да може да се регулира с по­мощта на съответния потенциометър. Ако не се получи хоризонтално отклонение на лъча, трябва да се провери генераторът за хоризонтална развивка: напреженията и токовете на лампите, техните елементи и свързването им.

Изходящото напрежение на генератора може да се подаде на вертикалните плочи на друг осцилоскоп и да се изследва работата на хоризонталния генератор. При правилна работа трябва да се получи крива на напрежението с форма, показана на долната фигура.

Ако получе­ната крива няма същия характер, а съдържа значителни нелинейности, те трябва да се коригират, като се промени режимът на съответната лампа (чрез подбор на екранното напрежение или катодното съ­противление). След като се получи желаният ефект, напрежението се подава към първата решетка на хоризонталния усилвател и с помощта на контролния осцилоскоп се про­верява още веднаж формата на вече уси­леното трионообразно напрежение, което се подава на хоризонтал­ните плочки на тръбата. Тази проверка се извършва за всички честоти. Самата честота може да се провери, като се използва известната че­стота за хоризонталното отклонение на контролния осцилоскоп. При ниските честоти (около 1 Hz) може да се провери дали напрежението е включено правилно към хоризонталните плочи. В такъв случай дви­жението на лъча отляво надясно ще бъде с по-малка скорост, откол-кото обратният ход отдясно наляво. Ако това не е така, хоризонтал­ните плочки трябва да се разменят.

г) Ремонтът на осцилоскопа продължава с проверка на вертикалния усилвате. Тя се извършва, като на входа му се подаде напрежение със синусоидална форма от звуков генератор. При това положение, ако хоризонталният генератор работи, на екрана на тръбата трябва да се получи вертикална светла линия, чиято дължина расте с подаденото към вертикалния усилвател напре­жение. Добре е да се провери дали усилването на лампата е честотно независимо. За тази цел входящото напрежение трябва да се мени по честота от 10 Hz до приблизително 25 kHz при постоянна ампли­туда. Ако светлата линия на екрана на тръбата в долния или горния край на честотния обхват спадне значително, трябвала се подбере по-малко анодно съпротивление за лампата и по-голям катоден кон­дензатор.

д)  Ако не може да се получи достатъчно добра синхронизация, т. е. изображението на екрана на тръбата не може да се фиксира, а запазва своята подвижност, трябва да се проверят елементите на син­хронизиращата верига:  превключвател, разпределител-кондензатор, потенциометър и техните връзки с лампите.

Вижте Първия български осцилоскоп ОГ-1 от 1960 г.!

Литература:

Меерсон, Анатолий М.,  Георгиев, Марин прев.. Радиоизмервателна техника /. София :, Техника,, 1971., 412 с. :

,Петров, Александър С.,  Йовков, Димчо Й.. Радиоизмервателна техника :. Учебник за III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност радио и телевизия /. София :, Техника,, 1967, 396 с, 4 л. сх. :

Мартулков, Станислав Петров,  Ведър, Александър Д.. Радиопоправки /. София :, Техника,, 1959., 379 с. :