Първата българска електрическа кана в Сандъците – Sandacite!

Както знаем, предназначението на електрическите кани е загряване на вода, мляко, чай и други течности. Успоредно с усвояването на много други видове домакински електроуреди, от 1957 г. започва производството на тези изделия и в България, а за това се грижи Заводът за електродомакински уреди във Варна. За тях е създаден и специален БДС – 1737-54 (Чайници и кани електрически). В тази статия ще ги разгледаме подробно.

Подобно на останалите български домашни електроуреди от втората половина на 50-те години, и нашите кани се изработват за напрежение 150 и 220 волта. На потребителите са се предлагали следните три модела. Те отговарят на индексите ЕКА 1, 2 и 3:

Коефициентът на полезно действие (к, п. д.) на нагряване за всички тях е не по-малък от 55 %.

В конструктивно отношение трите вида кани не се разли­чават една от друга. Те са изработени от алуминиева лама­рина, но има и такива от по-старо производство, изработени от медна ламарина и никелирани. Каната има цилиндрична форма и се състои главно от две неподвижно свързани една с друга части — тяло и основа. Нагревателят представлява кръгла шамотна плоча с набита в нея нагревателна спирала. Плочата се притиска отдолу към дъното на тялото посредством малка ла­маринена подложка и специален винт, който се завива в резбования отвор на закрепената към основата скоба. Най-отдолу отворът на основата се закрива с една кръгла бронзирана ла­марина — дъно, притегната към винта с една гайка. За да се намали топлопредаването надолу, към мястото на поставянето на каната, към дъното са закрепени три порцеланови или ла­маринени крачка. Каните имат алуминиева капачка с малка бакелитова или порцеланова дръжка. Към тялото на каната се прихваща удобна бакелитова дръжка посредством две алуми­ниеви скобички, занитени към него.

Ето и чертеж на всичко, което описахме:

А сега малко за евентуалните повреди и тяхното отстраняване. За да се предпази нагревателят от прегаряне, необходимо е каната да се включва към електрическата мрежа само когато в нея има течност (както и сегашните всъщност).

Повреден нагревател не може да се поправи и трябва да се замени с нов резервен. За целта каната се обръща с дъното нагоре, отвива се гайката, която притяга дъното и то се из­важда. След това се отвива винтът, с което натегнатата скоба се разслабва и лесно се изважда. За да се извади повреденият нагревател, необходимо е да се освободят краищата на нагре­вателната спирала от контактните щифтове чрез отвиване на гайките. Поставянето на новия нагревател и сглобяването на каната става по обратен ред. Необходимо е краищата на на­гревателната спирала да се затегнат много добре и нагрева­телната плоча да прилегне към дъното на тялото с горната си плоскост, за да се осигури добро топлопредаване. За да се намали топлопредаването надолу, под нагревателната плоча е поставен кръг от азбестов картон.

След употреба, ако в каната е варено мляко, тя трябва да се измие с топла вода и сапун, без да се употребява пясък, пепел и други подобни, които бързо изтъняват и издраскват алуминиевата ламарина. Соленият и киселият разтвор също повреждат алуминия и нанасят непоправими повреди на каната.

А ето и на какво да си изпечете филийки:

1957 – първият български тостер