Вижте пинизите на Сандъците – Sandacite при замяната на радиолампи!

Ясно е, че всяка повредена или изтощена радиолампа трябва да се замени с нова. При замяната на една радиолампа е желателно да се използва лампа от същия тип, каквато е била повреде­ната. Това обаче не всякога е възможно, тъй като често пъти се налага да се заменят лампи от стари типове, чието произ­водство е преустановено или които в момента не може да се намерят. В повечето случаи не може да се изчака набавянето на оригинална лампа и тя трябва да се замени с друга под­ходяща. Най-често при правилно извършена замяна на една лампа с друга качествата на апарата не се променят. В някои случаи тези замени са временни с цел да се пусне в действие в кратък срок някаква важна по предназначение радиоапаратура, макар и с цената например на намаляване на мощността й.

При замяна на радиолампи може да има най-разнообразни случаи, тъй като вече се работи с голям брой лампи и с още по-голям брой най-разнообразни радиоапаратури. Видовете за­мени на лампи са:

а)  замяна с точно същата лампа;

б)  замяна с лампа от същия тип, но с друг цокъл (от друга серия);

в)  замяна с лампа от друг подобен тип, отличаваща се от заменяната само по някои второстепенни данни (напр. по ото­плението, отрицателното решетъчно преднапрежение, наличност на втора излишна система и др.);

г)  замяна с лампа, със значително различаваща се характе­ристика ;

д)  замяна с лампа, предназначена за съвсем друга цел;

е)   замяна на една двойна лампа с две отделни, подходящи по характеристики лампи.

При замените, дадени в точките от б) до е) включително, трябва задължително да се разполага с подробните характери­стики на всички видове лампи.

При замяна на радиолампи, чиито цокли са различни, може да се постъпи по следните три начина:

а.  Сменяне на гнездото на лампата на прием­ника с друго, съответстващо на новата лампа. Този начин е свързан с известни неудобства поради изме­ненията на електрическите връзки в апарата, които се налагат при такава смяна.

б.  Направа на двойно гнездо (фиг. 2). То се из­работва лесно, а освен това предимство пред първия начин е, че не е необходимо да се извършат изменения в електричес­ките връзки на апарата.

в. Закрепване на цокъла на негодната лампа към годната лампа. Тази операция е позната сред радио­любителите под името „присаждане“.

Фиг. 2

Ще разгледаме малко по-подроб­но последния начин за замяна, кой­то е по-лесен и се използва най-мно­го. Например нека оригиналната лампа ЕСН11 да трябва да се замени с лам­пата ЕСНЗ.

Както е показано на фиг. 3а, към крачетата на лампата ЕСНЗ се спояват тънки проводници, които се прокарват през отворите на съответ­ните крачета на цокъла на лампата от 11-та серия. Цокълът на повредената лампа ЕСН11 не е подходящ за тази цел, тъй като тя е с ме­тален балон. По-подходящи са лампите от 11-та серия със стъклен балон, например AZ11, EL11 и др. Цокълът от 11-та серия се почиства добре от лепилото, а с поялник се изчист­ват от припоя отворите на крачетата така, че съединителните проводници да могат да преминат свободно.

След като се свържат електродните изводи на новата лампа чрез спояване на проводници към нейните крачета, старият цокъл се издръпва към цокъла на новата лампа, проводниците се опъват силно и веднага след това се огъват под прав ъгъл. Трябва да се внимава проводниците да не се допират помежду си вътре в цокъла. Ако е необходимо, някои от тях може да се изолират с тънка изолационна тръбичка (шлаух). Чрез добре почистен и загрят поялник проводниците се спояват към крачетата на стария цокъл. След това останалите стърчащи краища на проводниците се отрязват. Върховете на крачетата на стария цокъл се заоблят чрез запилване, цокълът се измива добре със спирт, след което присадената лампа ЕСНЗ може да замени лампата ЕСН11 (фиг. 3б).

Фиг. 3

Да видим сега какво трябва да се има пред вид при раз­личните случаи на замяна на радиолампи.

а.  Замяна на една повредена радиолампа с точно същата лампа става най-бързо при най качествено поправяне на радиоприем­ника. Затова е необходимо обаче да се разполага с всички видове лампи, което в повечето случаи е невъзможно.

б. Ако дадена лампа липсва, тя може с успех да се замени с друга от същия тип, но от друга серия, която има обик­новено друг цокъл. Такъв е случаят, както видяхме, ако трябва да се замени лампата ЕСНЗ с лампата ЕСН11. В някои случаи обаче лампата може да има същия цокъл, например лампите ЕСНЗ и ЕСН4. При такива замени двете лампи не се отличават съществено по характеристика една от друга, като се налага само да се смени съответното гнездо в радиоприемника, да се присади новата лампа или само да се смени разположението на проводниците, свързващи отделните електроди. В някои случаи даже и това не е необходимо, например при замяна на лампата ЕКЗ с лампата ЕК2 и обратно.

в. Много често се налага да се замени една лампа с друга подобна, отличаваща се от заменяната само по някои второ­степенни данни. Такива случаи може да бъдат най-разнообраз­ни. Новата лампа може да се отличава само по отоплението си, например ако трябва да се замени лампата AL4 с лампа­та EL11. В други случаи новата лампа е от същия тип и има същата мощност, но се отличава само по своето отрицателно решетъчно преднапрежение, например лампата 42 и лампата EL3.

Този вид замяна в повечето случаи не причинява особени затруднения, като е необходимо само да се извади извод от отоплителната намотка на трансформатора, респ. тя да се донавие, или да се постави или замени някакво жично съпротивление в отоплителната верига на лампата при универсалните апарати с лампи от серия Р, U, С или V. Когато новата лампа се отличава от старата по решетъчното си преднапрежение, трябва само да се смени катодното съпротивление на старата лампа или съпротивлението в общата отрицателна верига при полуавтоматично преднапрежение.

Тъй като при тези замени се налагат и трайни промени в схемата, трябва да се смени и гнездото, в случай че новата лампа има друг цокъл. При тези замени присаждане на новата лампа не се препоръчва, тъй като замяната има траен характер.

г. При замяна на повредена радиолампа с друга, отличаваща се по характеристика, се изисква внимателно разучаване на двете характеристики, за да може замяната да се извърши правилно. Такъв е случаят, когато например лампата 6А10 трябва да се замени с лампата 6А8. Цоклите и на двете лампи са еднакви, като се налага само размяна на проводниците. В други случаи, когато двете лампи се отличават и по цоклите си, необходимо е да се смени цокълът, тъй като замяната има траен характер.

д.  Често пъти се налага една повредена лампа да се замени с лампа, предназначена за съвсем друга цел. Тази замяна най- често се прилага при токоизправителните лампи, например лампата 6Ц5С се заменя с лампата 6Н8С. Първата е токоизправителна, а втората — усилвателна (двоен триод).

Изобщо всяка усилвателна лампа може да се използва като токоизправителна. За тази цел трябва да се съединят всич­ки изведени навън решетки направо с анода на лампата с изключение на управляващата (първата) решетка, която се свързва с анода през едно предпазно съпротивление R = 500~1000 омa за мощност 1 ват. Ако усилвателната лампа има една система, получава се еднопътна изправителна лампа, а ако има две — двупътна изправителна лампа. За да се изчи­сли стойността на постоянния ток, който може да се вземе от една такава лампа, трябва да се има пред вид следното правило: на всеки ват отоплителна мощност на лампата отговаря ток около 15 mA. Така например от лампата ELI 1 с отоплително напрежение 6,3 V и отопли­телен ток 0,9 A може да се вземе постоянен ток

I = 6,3. 0,9.15 = 85 mA.

При тази замяна най-често не е необходимо да се сменя гнездото, тъй като тя има временен характер. Новата лампа се монтира на междинен цокъл, в който се поставя и предпазното съпротивление.

е.  Замяната на една двойна радиолампа с две отделни лампи изисква голяма механическа работа в приемника, тъй като гнездо има само за едната от тях. В такъв случай трябва или да се пробие нов отвор за другото гнездо, или то да се по­стави на височина около 40 мм над шасито с помощта на един ъгълник. Такъв е случаят например при замяната на лампата ECL11 с една лампа EL11 и една лампа ЕВС11, на която диодите се оставят свободни или се свързват с катода на лампата.

Често пъти при заменяне на радиолампи се налага да се постави лампа с отличаващи се отоплително напрежение и отоплителен ток от тези на старата лампа. Когато трябва да се заменят лампи от серия Р, U, С или V в приемници с последователно свързани отоплителни жички (лампи с отоплителен ток 300, 200, 100 и 50 mA), ако е необходимо, трябва да се преизчислят отоплителните кръгове на лампите. Ако например повредената лампа има отоплително напрежение 20 V и отоплителен ток 0,1 A и тя трябва да се замени с лампа с отоплително напре­жение 13 V и отоплителен ток 0,1 A, последователно в отопли­телната верига на лампите се свързва едно допълнително съ­противление, чиято стойност се изчислява, както следва:

R = U_f1-U_f2/ I_f = 20-13/ 0,1 = 7/ 0,1 = 70 ома

мощността е

P = (U_f1 – U_f2). I_f = (20-13) 0,1 = 0,7 ≈ 1 ват

При обратния случай, т. е. ако отоплителното напрежение на новата лампа е по-високо, съществуващото съпротивление в отоплителната верига на лампите, което обикновено е жично, трябва да се намали. Това може да стане най-лесно, като на определено място върху съпротивлението се постави една гривна, която се стяга с винтче. Отводът се споява с тази гривна или с един проводник се свързва накъсо съпротивлението между гривната и съответния край. Ако съпротивлението е емайлирано, гривна не може да се постави и то трябва да се замени с друго жично съпротивление със съответната стой­ност и мощност.

Ако старата лампа трябва да се замени с лампа с по-слаб отоплителен ток, отоплителната жичка на новата лампа трябва да се шунтира с едно съпротивление. Ако например старата лампа има отоплителен ток 0,2 А, а новата — 0,1 А, като и двете имат еднакво отоплително напрежение, например 20 V, отоплителната жичка на новата лампа трябва да се шунтира с едно съпротивление, чиято стойност се изчислява, както следва:

R = U_f/ I_f1 – I_f2 = 20/ 0,2-0,1 = 20/ 0,1 = 200 ома

мощността е

P = U_f. (I_f1 – I_f2) = 20 (0,2-0,1) = 20. 0,1 = 2 вата

Обратният случай, когато отоплителният ток на новата лампа е по-силен от тока на старата лампа, не трябва да се допуска, тъй като това причинява големи изменения в отопли­телния кръг на лампите.

Ако новата лампа се различава от старата по отоплително напрежение и отоплителният й ток е по-слаб, трябва да се на­прави промяна в последователното съпротивление в отопли­телната верига (да се намали или увеличи) и да се шунтира новата лампа с едно съпротивление. Тези съпротивления се изчисляват по начина, разгледан по-горе.

Допълнителните шунтиращи съпротивления в отоплителните кръгове на лампите трябва да бъдат за двойно по-голяма мощ­ност от изчислената, защого изгарянето им причинява най- често прекъсване и на отоплението на шунтираната лампа.

При замяна на лампи „Льове“ от стари типове, които в стъкления си балон имат по 2-3 отделни системи заедно със съответните елементи (съпротивления и кондензатори), трябва задължително да се разполага със схемата на приемника и с ха­рактеристиките на лампите, за да може повредената лампа да се замени с няколко нови лампи, като в електрическия монтаж се добавят липсващите елементи. Такава замяна изисква от техника пълни познания по радиотехника. Налага се да се мон­тират и гнезда за новите лампи.

От началото на 60-те г. все по-често вместо токоизправигелни лампи често се изпол­зват полупроводникови токоизправители. Това е дало възмож­ност токоизправителните лампи и в стари модели радиоприем­ници да се заменят с полупроводникови изправители. При та­кива замени трябва да се има пред вид следното.

Ако приемникът е с трансформаторно захранване, отопли­телната намотка за токоизправителната лампа остава свободна. При избор на полупроводниковия токоизправител трябва да се вземе пред вид напрежението, което трябва да се изправя и силата на постоянния ток, необходим за приемника. Освен, това трябва да се увеличи капацитетът на филтровите кондензатори, ако изправянето се променя от двупътно на еднопътно. Евен­туално трябва да се промени и стойността на филтровото съ­противление, ако поради разлика между вътрешните съпротив­ления на лампата и на изправителя се получи разлика между стойностите на изправеното напрежение.

Ако приемникът е с универсално захранване, т. е. отопли­телните жички на всичките му лампи са свързани последова­телно, на мястото на отоплителната жичка на отстранената токоизправителна лампа трябва да се свърже едно съпротив­ление, чиято стойност и мощност се изчисляват по познатите начини. В този случай видът на изправянето не се изменя, тъй като при тези апарати то е еднопътно.

При замяна на токоизправителна радиолампа от серия U, С, V или Р с полупроводников токоизправител трябва да се отстрани съпротивлението, което е свързано в анодната верига на лампата.

Необходимо е също така да се има пред вид, че мостовата схема (Грец), която често се използува при полупроводнико­вите токоизправители, има приблизително свойствата на двупътния токоизправител. Ако се използва такова свързване, не е необходимо да се увеличава капацитетът на електролитните филтрови кондензатори.

При замяна на токоизправителна радиолампа със селеново стълбче трябва да се има пред вид, че една селенова клетка издържа обратно напрежение около 12 V. Ако трябва да се изправи напри­мер напрежение 360 V, необходимо е стълбче с 360: 12 = 30 клетки. Силата на изправения ток от токоизправителя определя диа­метъра на клетките. Когато не се разполага с точни данни за клетките, може да се използва формулата

I_макс = 35 (D²-d²),

където I_макс е максималният ток, който може да се взема от клетките, mA;

D — най-големият диаметър на селеновия слой, см;

d — най-малкият диаметър на селеновия слой, см.

Ако се окаже, че клетките не могат да дадат необходимия ток, свързват се паралелно две или повече стълбчета с еднакъв брой клетки, като всяко от тях има необходимия брой клетки за даденото напрежение. При две стълбчета максималната сила на тока се удвоява, при три — утроява и т. н.

При замяна на токоизправителна радиолампа с германиеви диоди на тях не трябва да се подава максималното обратно напре­жение и да се взема максимално допустимият ток. Най-добре е да се работи с около 25 % по-малки стойности. Необходимо е да се осигури и добро охлаждане.

При последователно свързване на два или повече германиеви диоди с цел да се изправи по-високо напрежение всеки един от тях трябва да се шунтира с по едно съпротивление поради разлика в параметри­те им. В противен случай един от диодите ще се пробие, като веднага след това ще се повредят и останалите. В таблицата по-долу са дадени стойнос­тите на необходимите шунтиращи съпротивления за старите руски германиеви диоди. Тези стойности могат да се изменят с ± 10 %.

При монтиране на полупроводникови токоизправители трябва да се внимава за техния поляритет.

А ето една друга интересна статийка, където можете да прочетете сбито и сдъвкано цялото важно знание за цоклите на електронните лампи:

Цокли за електронни лампи

---

Литература:

Ведър, д-р Ал. Радиопоправки. София. Наука и изкуство, 1959.

Сокачев, А., А. Доков. Радиопоправки. София. Техника, 1963.

Тодоров, Т., М. Илиев. Слаботокова техника. София. Техника, 1962.

Власов, Ф. Електровакуумни прибори. Електронни и йонни лампи. София. Наука и изкуство, 1955.