Електронната вакуумна лампа е основна съставна част на старата електронна апаратура.

Тя се нарича още електровакуумна лампа или просто електронна лампа, които названия всъщност са по-правилни според нормите на български език. Електронните лампи биват различни според своето устройство, начин на работа, предназначение. В това по-популярно изложение сме избрали точно последния признак, за да създадем една статия от общи сведения за електронната вакуумна лампа.

1. Приемно-усилвателни лампи. Те са предназначени главно за усилване на променливи напрежения и токове в радиоприемниците, нискочестотните и широколен­товите усилватели. Тук спадат:

а)        усилвателни лампи на напрежение, които се използуват за нискочестотни, високочестотни и свръхвисокочестотни усилватели.

б)        усилвателни лампи за мощност (изходящи, крайни лампи) за усилване мощността в изходящите стъпала на радиоприемниците и на нискочестотните усилватели.

в) детекторни лампи — за детектиране на високочестотни напрежения.

г)        честотопреобразувателни лампи — за преобразуване честотата на приеманите сигнали в суперхетеродинните радиоприемници. Ако лампата осъществява само смесването на входящите и спомагателните (осцилаторни) колебания, тя се нарича смесители а, а ако едновременно се използува и за генериране на спомагателните колебания — преобразувателна.

На снимката – приемно-усилвателната лампа РС88:

д)       индикатори за настройка тип „магическо око“, представляващи електроннолъчева лампа, ширината на светещата част на която зависи от потенциала на управляващия електрод.

2. Токоизправителни лампи. Те са предназначени за преобразуване на промен­ливия ток в постоянен. Тук спадат вакуумните двуелектродни електронни лампи, на­речени кенотрони, газовите двуелектродни лампи — газотрони и газовите изправителни лампи с управляващ електрод (решетка) — тиратрони.
3. Газови стабнлизаторни лампи (стабиловолт), предназначени за стабили­зиране на постоянни напрежения.
4. Електроннолъчеви тръби (кинескопи). При тях фокусираният в тесен сноп електронен поток (лъч) пада върху луминисииращия екран и поражда в мястото на падането светла точка. Под въздействието на външно електростатично или магнитно поле електронният сноп се отклонява и по този начин върху екрана се получава светла линия, характе­ризираща изменението на отклоняващото поле. Тук спадат:

а)        осцилоскопни/осцилографни електроннолъчеви тръби, предна­значени за визуално наблюдение или записване на електрически процеси върху светло­чувствителна хартия.

б)        телевизионни електроннолъчеви тръби, наречени кине­скопи; те са предназначени за превръщане на усилените от телевизионния приемник видеоимпулси в образи.

в) радиолокационни електроннолъчеви тръби.

В зависимост от начина за фокусиране и отклонение на лъча, електроннолъче­вите тръби се делят на: електростатични и електромагнитни. Електростатичните електроннолъчеви тръби изискват по-прости устройства за фокусиране и отклонение на лъча и намират приложение главно при осцилоскопите, а електромагнитните електроннолъчеви тръби осигуряват по-добра фокусировка, по-голяма яркост на изо­бражението и имат почти два пъти по-малка дължина от електростатичните при еднакви размери на екрана.

Според времето на послесветене на екрана се различават: електроннолъчеви тръби с голямо послесветене, светещата точка на които има достатъчна за наблю­дение яркост в продължение на няколко минути (за наблюдение на еднократни про­цеси или импулси), и електроннолъчеви тръби с малко послесветене (осцилоскопни и телевизионни тръби).

Обикновено се използват тръби с цвят на светене на екрана както следва:

бял — телевизионни тръби;

зелен — осцилоскопни тръби;

син — осцилографни тръби за снимки;

оранжев — тръби с голямо послесветене.

5. Фотоелектрични прибори. Тук спадат:

а)       фотоелементи с външен фотоефект, при които електронната емисия е пропорционална на осветеността на катода; използуват се във звуковото кино, фототелеграфията, промишлеността (фотореле).

б)       фотоелектронни умножители, при които отделеният ток от фотокатода се усилва многократно чрез вторична емисия.

в)        иконоскопи — за превръщане на оптическите образи в токови импулси при стари видове телевизионни камери.

г)        фотоелементи с вътрешен фотоефект (фотосъпротивления), при които съпротивлението им се изменя в зависимост от осветеността на елемента.

6. Генераторни и мощни усилвателни (модулаторни) лампи. Те се използуват за произвеждане и усилване на вч колебания в радиопредавателите, високочестотни генератори за про­мишлени цели и за нискочестотни усилватели и модулатори с голяма мощност.
7. Усилвателни и генераторни лампи за дециметрови и сантиметрови вълни. Тук спадат:

а)       лампа с дискови електроди („маячкова“ или фарообразна лампа) за усилване и генериране на дециметрови вълни, представляваща триелектродна лампа с дискови електроди и минимални разстояния между тях.

б)       двукръгов клистрон — електронна вакуумна лампа със скоростна модулация; използва се за усилване (с коефициент на усилване от 2 до 20) и генериране (с по­лезна мощност няколко стотин вата) на сантиметрови вълни в обхвата от 0,7 до 11 см.

в)         отражателен клистрон, използван главно за осцилатор в ламповите суперхетеродинни приемници на сантиметрови вълни.

г)         лампа с бягаща вълна, използвана като усилвател на дециметрови вълни и генератор.

д)       магнетрон, който представлява електронна вакуумна лампа с магнитно управление на електронния поток и дава полезна мощност до 1000 kW на сантиметрови вълни в импулсен режим.

Един материал на Сандъците – Sandacite.