Родоначалник на днешните 3D технологии е така наречената стереофотография. Нейните принципи са описани още през 1838 г. от британеца сър Чарлз Уитстоун. Става дума за това, че тъй като човешките очи се намират на известно разстояние едно от друго, всъщност те виждат предметите от два различни ъгъла. Мозъкът възприема тези две плоски изображения, съчетава ги и създава една обща картина, която е обемна.

Именно тази закономерност ляга в основата на стереофотографията. За да може да се заснеме такава триизмерна снимка (,,стереоснимка“), трябва да се използва камера с два обектива, която да направи две успоредни снимки с леко изместване – едната е за лявото око, другата – за дясното.

Логично било чрез своите интересни възможности новият вид обемна фотография бързо да намери място в обучението и забавлението. За да стане това, първо трябвало да бъде изнамерен уредът, наречен стереоскоп – устройство, чрез което да се види триизмерна снимка. То представлява кутия, подобна на бинокъл, която се държи с ръка пред лицето, а между очите е поставен разделител. Ако така снимките се наблюдават едновременно с двете очи, но и поотделно с всяко от тях, заснетите хора, предмети и т.н. изглеждат триизмерни.

Стереоскопите бързо се разпространили и започнали да се произвеждат различни видове според качеството, изяществото на изработката или преносимостта – от обикновено дървени ,,очила“ до устройства с резбовано дърво, украса от скъпоценни камъни, седеф и т.н.

Трябва да отбележим и изключително широкия спектър от теми, издавани на стереоснимки – пътешествия, географски и етнографски феномени, странни и непознати животни, известни личности, астрономически явления от нощното небе, еротика и т.н. В обучението били ценни стереоснимките на подробно заснетите механизми на различни машини, на анатомичните органи на човешкия организъм и т.н.

В България стереоскопът също бил осъзнат като производително средство за обучение и забавление. Български автори са писали и подробни ръководства по стереофотография (напр. Димитър Китанов). Произвеждани са и устройства като джаджата, която ще ви представим днес. :)

Този български стереоскоп е разработен и произвеждан в Развойното предприятие за оптико-механични прибори в София. Както виждате, на документа към уреда е маркирана дата на производство 23.ІХ.1964, но като се има предвид, че това предприятие е създадено 1961 г., а нашият екземпляр едва ли е баш първият, то вероятно този модел стереоскоп води началото си от 1962 или 1963 г. Дали е първият български? Бихме се обзаложили!

Тъй като въпросното Оптико-механично предприятие е било под шапката на ДСП ,,Учтехпром“ – стопанско обединение, произвеждащо всякакви видове училищни и ученически помагала, уреди, пособия и др. – то е лесно да си отговорим на въпроса за какви цели е бил разработен нашият нов стереоскоп – образование и ,,просветен отдих“.

И така, да отворим кутийката!

РАЗОПАКОВАНЕ

Тя е тъмносиня и изработена от дебел около 3 мм картон. Като я отворим, вътре виждаме три отделения – едно за самия стереоскоп, едно за неговите картони със закрепени за тях снимки (за тях ще кажем малко повече по-нататък) и едно за… ами не знам за какво точно, понеже е празно и така го получихме, но мислим, дека е за кърпичка или нещо подобно за почистване зрителните стъкла на стереоскопа. :)

Изваждаме уреда от кутията. Самият той е с леко тежък корпус от бакелит, а над очните стъкла виждаме релефен надпис:  с т е р е о с к о п.  Сякаш да не се объркаме какво е!

Картончетата със снимки по тях са четири броя и всяко от тях представя тематична серия снимки: ,,В минути на отдих“, ,,В парк ,,Христо Смирненски“, ,,Щастливо детство“ и още едно е имало, което го нямаше в кутията. Но ще да е било ,,Семейството“ примерно, или нещо такова.

КАК РАБОТИ

А сега да видим как да си служим със стереоскопа!

За начало, взимаме някой картон със стереоснимките по избор и го по­ставяме в горния отвор на стереоскопа така, че стрел­ката да бъде обърната към нас и да сочи надолу. След това натискаме картона, докато механизмът за придвижване го захапе. Това ще познаем, като чуем щракване… и хоп! – стерео­скопът е готов за наблюдение. Поставяме го пред очите и вече виждаме нещо. Когато искаме да преминем на следващия кадър, трябва да натиснем докрай малката ръчка отдясно. При това натискане от горно до долно крайно положение, се сменя един кадър с друг. След смяната на кадъра освобождаваме ръчката, за да се върне тя отново в горна позиция. И така, докато целият картон премине през стереоскопчето!

(Да отбележим, че ръчката трябва да се довежда до долно край­но положение, за да могат снимките да застават то­чно пред екранчето (зрителното стъкло). Ако не добутаме докрай ръчката, новата снимка няма да се „настани“ докрай. А след като достигне въпросното долно крайно положение, ръчката трябва леко да се доведе до горно крайно.)

Когато искаме да заредим нова ,,касета“, изваждаме картона отдолу и поставяме друг картон в горния отвор на стереоскопа. Тогава натискаме, докато се чуе щракане, и стереоскопът отново бъде  готов за наблюдение.

Ако при наблюдение на снимките със стерео­скопчето случи да видим два образа, трябва леко да изместим картона наляво или надясно или малко да отдалечим или приближим стереоскопа до очите.

Ако лещите и стъклата се замърсят,  трябва да ги почистим, като ги изтрием леко с памук или мек плат.

Не знаем дали да се продавали отделно картони със снимки за този стереоскоп, или се е карало само с тези в комплекта.

Не знаем дали са се продавали отделно снимки за стереоскопа, или се е карало само с тези в комплекта. Този модел се произвежда само 2 – 3 г., а по-късно стереоскопи произвежда заводът „Оптикоелектрон” в Панагюрище. Макар че гледането на двойки 2D образи е различно от днешните 3D забавления, един признат етап от развитието на 3D технологиите е именно стереоскопът.

Засега ви казваме ,,чао“ и приятно разглеждане на снимките! :)