Sandacite.BG се сдоби с българския калкулатор от 1966 г. Елка 22!

Понякога се случва да попадаме на експонати, които са си жива капсула на времето – ей така взети някога и неползвани никога. Такъв късмет ни огря и миналата седмица, когато ни подариха ето това чудо. Знаем, че ще кажете, че сте виждали Елка 22, но тази тук е по-особена, защото е с оригиналния калъф – много е пазена.

Изкуствена кожа, отгоре с емблемата на завода производител Оргтехника Силистра – преплетени О и Т – закопчалка, а отвътре мекичка материя и хартия. Страхотна е! :)

А какво всъщност знаем за Елка 22?

ГЛАВНИ ОСОБЕНОСТИ

Това е вторият поред български електронен калкулатор след легендарния 6521 от 1964 г. На следващата година започва работата и по втория наш калкулатор, а той е разработен по идея на акад. Любомир Антонов от Централния институт по изчислителна техника (все още там, иначе остават около две години до създаването на Научноизследователския институт по електронни калкулатори). Както споделя той в спомените си, Елка 22 възниква от известно ,,окастряне“ на функциите на нейния предшественик. Схемата е опростена, като отпада функцията  коренуване, а също така са съкратени четири разреда от паметта и от индикацията. Така от 16-цифрено най-голямото число, което калкулаторът може да покаже, става 12-цифрено. Това води до намаляване на броя на елементите, а оттам и до по-ниско енергопотребление, размери и тегло – Елка 22 има габарити 337 х 435 х 148 мм, тежи 8 кг и потребява 35 вата мощност от мрежата. Скъпите куплунзи са заменени с малки, по-евтини, а в конструкцията за първи път се появява и дънна платка, която замества трудоемката кабелна форма.

Намалените размери позволяват корпусът да стане пластмасов, а всичко това заедно намалява себестойността и цената на Елката. Както уточнява друг от малкото останали живи свидетели на първите Елки – акад. Кирил Боянов – външният вид на машината е дело на известния български промишлен дизайнер Добролюб Пешин от Центъра за промишлена естетика и на колегата му Стефан Вълев.

Елка 22 няма печатащо устройство за резултата от пресмятанията, а има само индикация, докато разработваната заедно с нея Елка 25 има, но няма индикационно табло. 22-ката извежда получените резултати на табло със светещи цифри (вж. долната снимка), които се възпроизвеждат от вакуумни газонапълнени лампи, светещи на базата на ефекта на т.н. светещ разряд (glow discharge). Още е рано за екранчетата със светодиоди.

Иначе двата модела са проектирани по едно и също време и имат почти еднакви характеристики, клавиатурата им също е еднаква. Имат обаче разлики в поведението си в някои изчислителни ситуации и в начина на работа.

През 1967 г. започва производството на Елка 22 в завода Оргтехника Силистра в количества по 20 – 30 000 броя годишно, като то продължава вероятно до 1972 г. За това време са въведени и подобрения на технологичния процес – за завода е купена нова линия спойка вълна, повишава се качеството на механичната работа по монтажа – залепването на детайлите, недобро закрепване, студени спойки и т.н. Последва и масов износ на калкулатора за социалистическите страни – най-много отива в СССР, ГДР и т.н.

ИЗНОС

За отбелязване е, че Елка 22 е първият български калкулатор, изнасян в Западна Европа. Опитите да се сключи договор за износ на машинката извън социалистическия лагер започват още докато от двата модела 22 и 25 е налице само по един-единствен прототип, а заводът в Силистра все още дори не е съоръжен да започне производството на евентуалните големи количества от приети задгранични поръчки. Първата поява на новата Елка 22 пред публика е през лятото на 1966 г. на Хановерския панаир, а втората – през есента на същата г. на Пловдивския.

Когато прототипите стават готови, Богомил Гъдев – зам.-председател на ДКНТП – решава да посети няколко западни компании, за да им предлага новите два модела. Първата спирка е Рим, компанията ИМЕ – където малко преди това е конструиран италианският електронен калкулатор. Там неговият проектант инж. Масимо Реналди е силно впечатлен от нашите машини, особено от Елка 25 с нейното разработено напълно самостоятелно в България печатащо устройство. Обаче веднага си проличава какъв проблем е, че страната не е готова в кратки срокове да осигури производство на големи количества, и до вземане на поръчки не се стига.

След това делегацията отива във Франкфурт на Майн, където в друга компания поръчват 10 000 броя Елка 22 с условие да са готови до три месеца. Гъдев обаче знае, че това в никакъв случай няма как да стане, затова делегацията си тръгва и оттам. После пътят на българските представители продължава в други страни, водят се подобни разговори, но пратениците така и не се завръщат в България с поръчки. Тогава все още не са имали никакъв опит, иначе са щели да знаят, че да се предлага продажба на устройство, при положение че няма как в кратки срокове да започне масовото му производство, е тотално губене на време.

Все пак през 1967 г., когато производството на Елка 22 вече е редовно усвоено в завод Оргтехника Силистра, видният български инженер, изобретател и организатор на технологичната ни промишленост проф. Иван Попов (тогава председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес) сключва договор с френската компания ,,Жапи“ за износ на Елка 22 във Франция. Затова и по-късните серии Елка 22 имат превключвател за напрежения с възможности 110, 127 и 220 волта – в различните страни, в които е изнасян, се употребяват различни напрежения.

Този износ е последван от много други, като повече за износа на Елките в чужбина можете да научите от ТАЗИ наша статия.

Това е заглавната страница на упътването на Елките. Между другото, сега се сещаме, че имаме и оригинална реклама в жълтичко, където ги хвалят какви са хубави, ама тя е в едни списания, които сме ги забутали на майната си и затова няма как скоро да ви я покажем. :( Сандъчена му работа…

КАКВО МОЖЕ ТОЙ

Елка 22 е предвидена за пресмятания по време на търговски операции, счетоводства, банкови изчисления и т.н. Тя извършва четирите основни аритметически действия: събиране, изваждане, умножение, деление, а може и да степенува. Потребителят може да задава предварително с каква степен на точност да бъде търсеният резултат, като след възпроизвеждането си той се запаметява и може да се използва в следващите изчисления от поредицата. В паметта могат да се съхраняват не само такива междинни резултати, а и константни стойности, употребявани в пресмятанията.

Елката има три броя регистри от по 12 разреда (за 12-цифрени числа) всеки, като цифровата индикация показва съдържанието на всеки от тях. Те работят така:

• в регистъра Р1, наречен входен, се въвеждат първоначално числата. Получените от пресмятанията резултати се прехвърлят автоматично във входния регистър, за да могат да се видят и използват веднага след завършване на операцията;
• Р2 е операционен регистър – в него се извършват умножението, степенуването и делението;
• третият регистър е паметта. Тя се използва за събиране и изваждане и за съхраняване и натрупване на междинни резултати, тъй като не участва в никакви други операции.

КАКВО ИМА В НЕГО

Елка 22 съдържа от първото поколение ботевградски транзистори – германиевите SFT 306, 307 и 308 – и феритни елементи (за паметта). Въпреки малкото свободно пространство в кутията, Елка 22 и 25, а и други български калкулатори работят без активно охлаждане (вентилация), което е показателно за доброто изчисление на съотношението между различните температурните показатели на елементите.

Клавиатурата се състои от клавиши за въвеждане на данни (цифровите) и такива за управление на операциите (да ги наречем функционални). Цифровата се състои от десетте стандартни клавиша, но има и допълнителен за десетичната запетая, за да се въвеждат не само цели, но и десетични и дробни числа.

Елка 22 има няколко подобрения през периода си на производство. Плод на такива промени е и появата на модификацията Елка 22М през 1971 г., в която те са отразени. (Има и 22П, но все още не знаем защо се казва така.) Напр. първите няколко години калкулаторът се произвежда без индикация за препълване на 12-разрядния регистър – когато резултатът е повече от 12 цифри, няма да видите нищо след 12-ата. По-късните серии обаче имат добавена такава индикация. Друга разлика е, че при по-ранните екземпляри десетичната запетая се изобразява чрез допълнителна газонапълнена лампа, но след това е поместена в обикновена лампа. В началото лампите са червени, докато по-късните са безцветни и по-малки като размер. Тъй като кутията остава същата, това налага и поставянето на черна допълнителна пластмаса около тях, за да не се виждат електронните елементи зад лампите.

КАК СЕ РАБОТИ С НЕГО

Най-вляво на клавиатурата е разположен ключ, чрез който се включва и изключва Елката. При влключване всички регистри се зануляват автоматично и са чисти за нова работа.

Въвежданите числа са винаги положителни, а ако искаме да въведем отрицателно, трябва да ги имитираме чрез операцията изваждане. Въвеждането по принцип става разряд по разряд, като започване от най-големия, тоест от ляво надясно, както при писане. Ако по време на въвеждането допуснем грешка, натискаме клавиша СК, за да занулим регистъра.

Когато искате да извършите нещо невъзможно – напр. да делите на нула – индикацията на устройството изгасва, за да ви покаже, че няма как да стане. Тогава натиснете клавиша С, за да продължите работа с нещо по-идейно.

Най-вдясно на клавиатурата има друг ключ, който служи за принудителна фиксация на десетичната запетая на второ, трето или четвърто място от дясно наляво. Това е нужно за събирането и изваждането.

По принцип Елка 22 има и други тънкости при работата, които може би е малко скучно да ви разказваме в цяла статия, но те са са разкрити в упътването за работа, което сме прикачили. Изтеглете го ето оттук ==> Калкулатори Елка 22, Елка 25.

Този път фотографиите са професионални – направи ги нашият приятел Мартин Стаматов, на когото изказваме много силни благодарности, че ни съдейства да представим тази забележителна находка така, както тя заслужава.

А ето и статията ни за Първия български електронен калкулатор Елка 6521:

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор