Една бая стара автоматична телефонна централа в Сандъците – Sandacite!

Както е известно, градските автоматични телефони централи (АТЦ) са предназначени за автомати­зация на телефонните съобщения в населените места. Техният капа­цитет (броят на абонатните постове) е неограничен. Тези централи да­ват възможност за райониране. Връзката между отделните районни централи се осъществява с помощта на комплект от релета за съедини­телните линии.

На фиг. 2 е дадена скелетната схема на градска АТЦ, производство на Слаботоковия завод — София от началото на 1960-те години. Поначало, преди основаването на Завода за телефонна и телеграфна техника в София, българските АТЦ и телефоните са се произвеждави в Слаботоковия завод.

Градските АТЦ са стъпкови и работят с непосредствено задействане на изкачващо-въртящите се и въртящите се избирачи. Връзката между абонатите се осъществява напълно автоматично с помощта на I пред- избирач, II предизбирач, I групов избирач, II (III) групов избирач и линеен избирач. Заемането на избираните от отделните степени се из­вършва с достатъчно голяма скорост, така че абонатът може незабавно след вдигането на микротелефонната гарнитура да избира желания но­мер. Връзката с избрания абонат се осъществява веднага след наби­рането на последната цифра.

Градската автоматична телефонна централа се състои от следните основни елементи: въртящи се избирачи, изкачващо-въртящи се избирачи и плоски нормални ре­лета. Избираните се монтират на отделни станоци, конто се разполагат в комбинирани редове. Всеки ред станоци се закрепва на обща рамка (фиг. 1). Рамката се поставя на чугунени подложки.

Захранващото напрежение е 60 V. Съпротивле­нието на абонатната верига не трябва да бъде по-голямо от 2 x 500 омa. Работни вериги с по-голямо съпротивление (дължина) се включват към градската АТЦ чрез специални захранващи мостове. Изисква се изолационното съпротивление на абонатната верига да бъде не по-малко от 20,000 ома. Честотата на избирателните импулси е от 9 до 11 Hz. Захранването на разговорните вериги е двустранно. Разединява ­нето на разговорните вериги става едностранно. В случай на повик­ване от междуградската централа заетият абонат може да бъде осво­боден принудително, за да води междуградски разговор.

Към една двупроводна линия могат да се включат два телефонни поста с помощта на специална касетка (дуплекс). В този случай абона­тите имат различни номера. Предвидена е възможност за отброяване на разговорите и за включване на монетен телефонен автомат.

Тайната на телефонните разговори във всички случаи е напълно осигурена.

Повиквателният нискочестотен променлив ток и звуковите сиг­нали («свободно» и «заето») се произвеждат от два сигнално-повиква­телни генератора, монтирани на специални станоци. Честотата на по­виквателния ток е 25 Hz, а честотата на звуковите сигнали – 450 Hz.

Правилното действие на отделните съоръжения в градската автоматична телефонна централа и отделните повреди в тях се сигнализират посредством звукови и светлинни сигнали на всеки станок поотделно, а също така и на спе­циален общ сигнален станок.

А ето туй знаете ли го? :)

[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

Едно произведение на Сандъците – Sandacite!

Литература:

Георгиев, Милан Стойков,  Мерджанов, Иван П.,  Георгиев, Георги Миланов. Телефонна техника :. Учебник за Практ. п. т. т. и р. училище при Министерство на транспорта и съобщенията /. София :, Техника,, 1959., 360 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 3. изд.. София :, Техника,, 1964., 324 с. :

Халачев, Васил Илиев. Телефонна техника :. Учебник за студентите от Машинно-електротехническия институт. 2. изд.. София :, Техника,, 1960-.#