Българската банкова техника – кратка история

(Изследването е публикувано от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – бр. 102, 16.ІХ.2016 г. ==> http://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2016-102.pdf.)

Какво очакваме ние като клиенти, когато влизаме в една съвременна банка? Вероятно всеки от Вас ще отговори- гъвкави услуги, които се предлагат от компетентни и усмихнати служители, дълго работно време на клоновете… Всичко това е вярно, но има и още нещо, без което система не може да функционира, и то е – стабилно техническо оборудване!

Именно с този аспект на нещата ще се занимаем днес.

Историята на българската банкова техника започва с проекта за електромеханична монетоброячна машина, разработена през 1962 г. в предприятието Оргтехника Силистра. Тя обаче остава само на чертежи и никога не влиза в масово производство. Произведени са съвсем малко екземпляри, защото е била определена като нерентабилна. Оргтехника по-късно се прочуват с различните апарати от серията ЕЛКА, а ние отбелязваме за историята несъстоялата се първа българска монетоброячка.

През 1983 г. обаче се появява нещо наистина забележително – т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С (на снимката горе). Неговата задача е цялостна автоматизация на дейностите в банки и икономически отдели на предприятия. Наистина е внушителен – размерите му са 160 х 70 см – и представлява писалище с клавиатура и вградена микропроцесорна система за обработка на всякаква икономическа информация, текст и съставяне на най-различни финансови документи. Банковият служител може да ги разпечата веднага, а се извършва и архивиране върху 8-инчови дискети. ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Работните програми на компютъра-бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специфичен език и се разпращат по клоновете централно. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта!

През 1984 г. излиза друго подобно чудо – ИЗОТ 1029С – но с повишени показатели. А през 1985 мощната инициатива за банково компютризиране довежда до създаването на Централен кибернетичен център към БНБ, който организира обучителни курсове за работа с въведените нови проблемно-ориентирани комплекси (система от няколко устройства, работещи синхронно в дадена сфера). Отделно се провеждат конкурси с награди за „Най-добър оператор на терминал“. По-малките устройства пред служителя правят гишетата по-съвременни.

Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория:

,,Нашите системи за телеобработка!“

,,Нашите посоки на автоматизация!“

,,Нова комплекстерминална работна станция!“

Банка във фризера

През 1985 г. в ТК Национален програмен и проектен фонд е разработена специализирана компютърна програма за ,,касови, разплащателни и кредитни операции“ ФСД 2000 (Финансово-счетоводна дейност), работеща с изчислителната система ИЗОТ 1016 С.

ФСД използва популярната тогава операционна система ДОС. Интересното е, че софтуерът се разпространява на магнитна лента, което означава, че към системата трябва да е свързано устройство за работа с нея (малко по-голямо е от микровълнова). Всеки служител има парола. Той регистрира с програмата всеки нов клиент и така се изгражда база данни. По-късно, ако при въвеждането на данните за идентификация се допусне грешка, се получава отговор „Няма такъв клиент“. На монитора се виждат различните функции на програмата. Всяка функция има пореден номер, всяка операция – също. Нямате мишка, а посочването се извършва чрез избиране на номер. ФСД 2000 съдържа празни шаблони за банкови документи от всякакъв вид, които след попълване могат да се запазят или разпечатат. Може да се издаде и „история“ – това, което днес наричаме ,,справка за движение по сметка“. Клиентската „база данни“ се запазва в масивен хард диск с обем цели 29 мегабайта! Той тежи близо 150 кг и прилича по-скоро на… фризер.

Документацията на ФСД 2000 се състои от няколко големи книги във формат А4, в които има ръководство за потребителя, обучителна книжка, описание на приложението, системни изисквания, сервизна книга, подробна инструкция за работа и други подобни. Характерно явление е начертаването върху хартия на таблици от екрана на програмата. Идеята е била дори най-незапознатият с автоматизацията на дейността посредством компютърни програми потребител лесно да се ориентира и успешно да усвои работата.

През 1986 г. в България излизат и други счетоводни програми – Експерт и Странд  – като втората преминава през няколко версии и се е превърнала в легенда.

Кой брои парите

Производството на банкнотоброячни машини в България започва през 1991 г, а най-старият производител е фирмата Bird. По-малко известно е устройството Electronica 400 (1993 г.) на завод Електроника София. Някои от неговите възможности: може да Ви преброи до 1000 банкноти/мин с дебелина между 0,06 и 0,15 мм (разполага с регулатор), има детекция на грешки като двойни (слепени) банкноти, половин банкнота, заседнала или банкнота с различен размер. Можете да зададете на машинката да преброи наведнъж най-много 300 нови банкноти, тъй като толкова е капацитетът на т.н. входен бункер. Electronica 400 „общува“ чрез 4-цифров LED дисплей, но все още не е толкова хитра, че да проверява (напр. чрез ултравиолетово излъчване) дали банкнотите не са фалшиви.

За тази цел обаче през 1994 г. фирма Тракийски светлини Пловдив разработва детектора на фалшиви банкноти Oracle.

Той извършва UV проба както на единични банкноти, така и на цели пачки и дори се разпространява в преносим вариант с батерии. Това го прави удобен за употреба при сделки с разплащане в брой. Моделът Р е най-функционалният – извършва проверка на ценни книжа, еврочекове и други документи с формат до А3 и тежи 1 кг.

А всички тези устройства толкова са съкратили времето за обслужване, че не усетихте кога стигнахте края на статията. :)  От средата на 90-те в България навлиза все повече и повече западно банково оборудване, производство на реномираните в областта фирми. Но нашата задача тук беше да отдадем дължимото на, според мен, най-интересния период – прощъпулника на българското банково оборудване.