България, СИВ и електрониката І част

България, СИВ и електрониката е заглавието на две последователни статии в Сандъците – Sandacite,

в които ще се опитаме да осветлим картината на износа и международното сътрудничество между България и останалите страни-членове на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), по-точно през периода 1986-1990 г.

Както знаем, България е сред страните-основатели на СИВ, учреден на Московската конференция през 5-8 януари 1948 г. Малко по-късно България се специализира в производството (и съответно износа) на електронноизчислителна техника, която изнася за другите страни-членове, а в замяна получава друга приоритетно развита от тях продукция. Това презгранично сътрудничество се развива особено бурно през 70-те и 80-те години, когато България захранва с електронноизчислителна техника целия Източен блок, а произвежданите изделия са хардуерно и софтуерно съвместими с произвежданите и от други страни изделия (поради възприетата през 1969 г. т.н. Единна система от ЕИМ).

И така, нека дадем думата на статията от книгата ,,НРБ в отрасловата интеграция на страните-членки на СИВ“ с автор Атанас Ганев и издадена от БАН през 1990 г. Той ще ни даде интересна информация не само за това какво се е случило, но и за това какво е трябвало да се случи.

,,Електронизацията, автоматизацията и роботизацията са стратегически цели в развитието на икономиката на България и на останалите страни — членки на СИВ. Тази политика намери конкретен израз п в определените от Комитета за научно-технически прогрес приоритетни направления.

Електронизацията на народното стопанство е първото по значение при­оритетно направление, което е свързано пряко с всестранното развитие и прогреса на електронната и електротехническата промишленост в страни­те — членки на СИВ. От резултатите и успешното решаване на въпросите по разработването, внедряването и производството на необходимите за елек­тронизацията на народното стопанство технически средства до голяма сте­пен зависи и успешната реализация на останалите приоритетни направления. Без електронна, електронноизчислителна, интегрална и микропроцесорна техника, без създаването и развитието на съвременни електротехнически изделия и нови средства за предаване на информацията, е немислима ком­плексната автоматизация на производството, гъвкавите автоматизирани производствени системи и роботизацията. Немислимо е създаването и ефек­тивното функциониране на средствата за развитието на атомната енергети­ка, а така също и прецизният контрол и анализ на техниката и технологията по създаването на нови материали и технологии за тяхното производство и обработка, по създаването и развитието на биотехнологиите.

Междуотрасловият характер на продукцията, обекг на първото приори­тетно направление, обуславя комплексния подход при осъществяването на задачите за електронизацията на отделните народни стопанства. За маща­бите и практическата насоченост на работата, която осигурява всички сфери на производството и обществения живот с най-съвременни технически средства, свидетелствува фактът, че до 1990 г. предстои да се осъществят над 700 мероприятия, от които около 600 завършващи с внедряване в произ­водството.

От направлението електронизация вече са получени съществни резул­тати. Разработени, съгласувани и подписани са програми за сътрудниче­ство и генерални спогодби. Изясняват се потребностите и производствени­те възможности на отделните страни, които са в основата на подписаните договори за многостранна специализация и коопериране в разработването и производството на необходимите за народното стопанство технически сред­ства. Към края на 1986 г. от страните членки са подписани 32 спогодби и договора, 11 протокола за допълнение и уточняване на вече действуващи и около 40 контракта. В тях са залегнали най-важните задачи на сътруд­ничеството в областта на електронизацията, чиято цел е създазането на съвременни средства на електронноизчислителната техника (ЕИТ) и особено на минн- и микро-EИT, на персонални компютри с надеждно програмно осигуряване. Обект на спогодбите и договорите е и създаването на Единни системи — на средствата на комутационната техника (ЕС СКТ) – на средст­вата за цифрово предаване на информацията (ЕС СЦПИ) и на светопроводящите средства за предаваье на информацията (ЕС ССПИ), а така също и на фундамента, катализатора на НТП в електрониката, елементната ба­за — създаването на Единна унифицирана база на изделията на електрон­ната техника (ЕУБ ИЕТ). на микроелектронната, интегралната и процесор­ната техника.

Решаването от страните —членки на СИВ, на проблема за елементната база, за нейното перспективно развитие и равнище по същество е решава­не на изграждането на всички останали съвременни средства на електрон­ната и електронноизчислителната техника. В единната унифицирана номен­клатура на изделията са включени над хиляда вида, от които само инте­гралните схеми са 545^{[1] [2]}. В рамките на спогодбата по микроелектроника са разработени и внедрени над 200 типа големи и свръх големи интегрални схеми, а до 1990 г. се предвижда създаването на още 160, включително 16- и 32-битови микропроцесорни, запомнящи устройства, програмируеми логически матрици и др.

През 1986—1990 г. значително нараства както обхватът на специали­зираната продукция, така и равнището на концентрацията на производ­ството спрямо нредшествуващата петилетка. Броят на произвежданите в страните членки интегрални микросхеми и полупроводникови прибори ще нарасне с 35% спрямо равнището на 1981—1985 г., като делът на изде­лията, произвеждани върху интеграционна основа — от 45% на 78%, а на изделията, от които са заинтересовани четири и повече страна— от 22 % на 55 %^[3]. С реализацията на Генералната спогодба за Единната унифицирана база на изделията на електронната техника обемът на взаимните доставки между страните —членки на CИB, през 1986—1990 г. ще нарасне около два пъти в сравнение с предшествуващата петилетка, а на изделията на микро­електрониката почти три пъти.

От първостепенно значение за успешното осъществяване на направ­ление електронизация е ускоряването на разработката и на производство­то на съвременни електронноизчислителни машини (ЕИМ). Страните членки все още изостават от развитите капиталистически страни по изчис­лителна техника на 1000 жители и особено но битови и персонални микро­компютри. независимо че по технически възможности произвежданите ЕИМ Еече почти не отстъпват на съответните аналози. В СССР са разработени специални процесори, с помощта на които с мини-ЕИМ е постигната произ­водителността на суперкомпютър при много по-ниски, разходи. Моделирани са схеми с обем до 1 млн. елемента с производителност 1 млрд. операции в секунда. Това повишава 1,5 пъти аналогичния показател на американските машини^[4]. Необходимо е да се постигне, от една страна, съществено нараст­ване обемите на произвежданата ЕИТ, а от друга, да се издигне нейното технико-икономическо равнище и качество.

Обемът на взаимните доставки само на средствата на изчислителната техника ще е около 25 млрд. рубли за 1986—1990 г. В хода на сътрудни­чеството са създадени и усвоени от промишлеността на страните — членки на СИВ, над 500 съвременни технически и програмни средства от Единната система на електронноизчислителните машини — големи ЕИМ, мини- и микро-ЕИМ, редица персонални ЕИМ. Разработва се и концепция за създа­ване на суперголеми ЕИМ, предназначени за решаване на особено сложни задачи в областта на науката, техниката и управлението. Определени са и сроковете за производството на електронноизчислителни машини и комплек­си с производителност до 1 млрд. операции в секунда, мини-ЕИМ с произ­водителност 5 млн. операции в секунда. Ще се разработват повече от 40 раз­лични вида персонални микрокомпютри, като някои от техните основни модули са в редовно производство от 1987 г.

Към разработването и произвдството на съвременните средства на ЕИТ и микроелектрониката страните —членки на СИВ, подхождат с ясното съзнание, че успехите и прогресът са свързани тясно с равнището на тех­нологичното оборудване, с качеството и чистотата на необходимите мате­риали. Това определя и политиката в тази насока — развитие и органично обединяване на елементите от системата технология — оборудване —мате­риали. В съвременните условия срокът на моралното остаряване на оборуд­ването в чистата електроника вече е 2—3 години, а цената на новите произ­водства непрекъснато расте. Една линия за производство на интегрални микросхеми в средата на 60-те години струва 0,5 млн. долара, в началото на 70-те години вече е около 2 млн. долара и дава продукция за 20 млн. до­лара, а в края на 70-те години стойността нараства на 10 млн. долара с обем на продукцията — 30 млн. долара. Аналогичен комплект оборудване сега струва 30 млн. долара с тенденция към 1990 г. да достигне 50 млн.⁸В също­то време стойността на логическите елементи за ЕИМ се снижава всяка годи­на с 25 %, а на паметта — до 40 %. Концентрирането на усилията на страни­те —членки на СИВ, в тази насока доведе до съществени резултати. От институтите и обединенията на страните в решаването на проблема за елек­тронизацията се създадоха 52 типа специално технологично оборудване за производство на изделия на изчислителна техника.

Нарастването на мащабите на производството на съвременна електрон­на и електронноизчислителна техника (ЕИТ) и на необходимото специално технологично оборудване и материали е само едната страна на проблема за електронизацията, с което ще се постигне по-висока степен на насищане на промишлеността, управлението, на отделните работни места и бита с необ­ходимата ЕИТ. Голямо внимание се обръща и на ефективното приложение и използуване на ЕИТ, без която е безпредметен количественият растеж.

Едно от най-важните направления е създаването на програмни средства за автоматизация на управлението на икономически и производствени систе­ми, на програмирането и обучението на кадри. В тази област на сътрудни­чеството вземат участие над 140 организации от България, УНР, ГДР, Куба, ПНР. СРР, СССР и ЧССР. За изтеклия период са изпълнени около 160 науч­но-методически работи и са разработени около 240 пакета приложни про­грами (ППП) с голям икономически ефект за съответните стопанства⁹.

В ЧССР например цената на един кг машиностроителна продукция с общо назна­чение е между 30 и 150 крони, докато цената на един кг на произвежданото в концерна „ТЕСЛА ЕЛСТРОЙ“ специално технологично оборудване достига в зависимост от типа до 1600—20 000 крони. .

Разработеният от България ППП за изчисляване на зъбни предавки е дал икономия от 100 хил.. рубли след приложението му в 5 съветски предприятия, а ППП „Сетор“, дело на съветски програмисти, се прилага в 20 български организации.

С развитието на мрежата на ЕИТ и с разширяването на сферите на при­ложението й, скоростта и обемът на обработката на социалната информация нараства много, но това влиза в противоречие с възможностите на съще­ствуващите сега средства за предаване на информацията. Системите, които са изградени преимуществено върху принципа на кабелните връзки, не могат да поемат обширния поток от информация и да осигурят необходимо­то съответствие между скоростта на обработката и нейното предаване. За­това в неразривна връзка с въпросите за количествения и качествения рас­теж на ЕИТ. Комплексната програма за научно-техническия прогрес поста­вя п задачата за всестранно развитие на съобщителната техника, на сред­ствата за предаване на информацията и за привеждането им в съответствие с новите изисквания.

Успешното развитие и равнището на микроелектрониката в страните — членки на СИВ, както и широкото навтизане на лазерната техника, опре­делиха основните насоки на сътрудничеството. Микроелектрониката позво­ли да се премине от аналогови към цифрови високоскоростни системи за обработка и предаване на информацията, а лазерната техника — към създа­ване на оптични системи и средства на съобщителната техника^[5]. За осъще­ствяването в практиката на тези направления са подчинени и подписаните междуправителствени спогодби за многостранно сътрудничество между страните — членки на СИВ. Разработването и уточняването на подробни програми за създаване, изпитания и производство на различни системи, оборудване, модули и елементи върху основата на специализацията и коопе­рирането ма производството вече приключи. Ще бъде създадено необходимо­то комплексно оборудване от ЕС СЦПИ, което ще се експериментира на определен район от територията на СССР, като се предполага, че към 1990 г. средногодишният прираст на взаимните доставки между страните — член­ки на СИВ, ще достигне 25—30 процента^[6]. С внедряването на единни състеми на средствата на комутационната техника и за цифрово предаване информаци­ята (в т. ч. по оптичен и космнчен път) ще бъде създадена и взаимосвързана автоматизирана комплексна система за свръзка на страните членки за предаване на всякаква информация, вкл. и пряк обмен на информация меж­ду електронноизчислителните машини и центровете в отделните страни.

От първостепенно значение както за разработването на КП НТП, така и за постигнатите в кратък срок след нейното приемане успехи в осъществя­ването на електронизацията е натрупаният организационен и практически опит. Ог значение са и равнището на НТП, и нарасналият икономически потенциал на отделните страни, а така също и разделението на труда между страните —членки на СИВ, върху основата на специализацията и коопе­рирането, координирано от Постоянната комисия по радиотехническа и електронна промишленост и Междуправителствената комисия по изчисли­телна техника.

От приемането на първите препоръки за специализация и коопериране на производството от Постоянната комисия по радиотехническа и електрон­на промишленост има повече от 20 години. Техният брой от 1965 г. до при­стъпването към оформянето им във вид на многостранни спогодби, подписвани от заинтересуваните страни, е 486. През този период България пое задълже­нието да организира самостоятелно или едновременно с други страни про­изводството на около 80 вида^[7] радиоизмервателни прибори и устройства, електронни елементи — преди всичко гасивни (кондензатори, резистори, транзистори), радиолокационнн станции и др. Но приетите препоръки ус­тановиха, от една страна, фактически установените външнотърговски връз­ки между страните членки на СИВ, в т ч. и на България, а от друга, в преобладаващата си част засягаха продукцията на радиотехническата промиш­леност. В резултат на това до 1971 г. относителният дял на специализирана­та продукция не превиши 0,6 процента в износа и 1,2 % във вноса^{[8] [9]}. В следващите години сътрудничеството и разделението на труда се развиваше върху осно­вата на 14 многостранни спогодби за специализация н коопериране на про­изводството. Важна крачка напред бе и разработването през 1977—1978 г на Дългосрочни програми за специализация и коопериране по съгласувана номенклатура, които впоследствие бяха обединени в Единна дългосрочна, програма за специализация и коопериране обхваща 280¹ позиции, раз­четена до 1985 г., а по някои изделия и до 1990 г. Това доведе до качестве­ния прелом през 1981 —1985 г.. в който период специализацията и коопе­рирането на производството обхванаха как то продукцията на радиотехни­ческата, така н на електронната промишленост. В рамките на осъществе­ното разделение ка труда през този период България затвърди редица свои про­изводства и в същото време пое за специализация нови съвременни видове изделия: съвременни автоматични телефонни централи, уплътнителна апа­ратура, радио-и телевизионни прибори и устройства, електронни компо­ненти, полупроводникови прибори, интегрални микросхеми и други.

За периода 1986—1990 г. общият брой на специализираш те изделия ще нарасне със 17 % спрямо осмата петилетка, като в областта на радиотехническата промишленост с 8 %, а в електронната с 25 %. От спогодбите за специализация и коопериране отпаднаха повече от половината изделия пора­ди несъответствието им със съвременните изисквания за качество и технико-икономическо равнище^[10]. На тяхно място са включени нови, конто ще определят НТП в близките години. Основното внимание сега е насочено към тези видове производства, които в най-голяма степен ще съдействат за осъществяването на електронизацията.

Необходимостта от разработване на единна концепция за съз щването, производството и приложението на ЕИТ в народните стопанства на страни­те—членки на СИВ, доведе до създаването на междуправителствена коми­сия по изчислителна техника през 1969 г. Дотогава в общността се произ­веждаха около 30 различни, несъвместими помежду си ЕИМ, което пречеше- за развитието на интеграционните процеси в тази област с всички отрица­телни последствия: невъзможност за организирането на ефективно разде­ление на труда, а оттук и за постигането на оптимални по размер произ­водствени мощности и предприятия в отделните страни, невъзможност за създаването и прилагането на единно програмно осигуряване, на приложни програми и не на последно място — невъзможност за ефективно протн – водействие срещу империалистическите държави които с цел да забавят развитието на ЕИТ в социалистическите страни, бяха я включили в списъка ка забранените за износ стратегически стоки.

За 10 години с общите усилия на страните —членки на СИВ, и с кон­кретното сътрудничество на повече от 100 национални научноизследовател­ски института, конструкторски бюра и завода, се създадоха 15 типа ЕИМ от Единната система „Ряд“, 4 типа мини-ЕИМ и около 300 други средства на изчислителната техника. Общият обем на производството нарасна повече от 6 пъти, а взаимните доставки 18 пъти, като достигнаха 9 млрд. рубли за 1976—1980 г. В рамките на Единната система България се насочи към про­изводство на едни от най-важните компоненти и устройства на ЕИМ: запом­нящи устройства на магнитни ленти и дискове, сменни дискови пакети, определени системи ЕИМ и централни процесори, системи за телеобработка на данни и други видове периферийни устройства. От изключително зна­чение за по-нататъшното развитие на ЕИТ както в България, така и в страните— членки на СИВ, като цяло, е и подписаната през 1982 г. Спогодба за мно­гостранна специализация и коопериране в разработването и производство­то на изделия на мнкроелектронната елементна база. специално техноло­гично оборудване и особено чисти материали за микроелектрониката. За кратък срок след нейното подписване се разработиха около 650 типа големи и свръхголемн интегрални схеми, в т. ч. 4,8 и 16-разредни микропроцесора, запомнящи устройства с капацитет 4, 16 и 64 Кбита, еднокристални 8 и 16-разредни микро-ЕИМ и други¹.

Постигнатите успехи в осъществяването на голяма част от предвидени­те мероприятия по направлението електронизация е красноречиво дока­зателство -а единството във възгледите и целите на страните — членки на СИВ, за бъдещето на общността. Получените резултати щяха да са още по- големи, ако бяха преодолени някои от съществуващите недостатъци, свър­зани с цялостния механизъм на сътрудничеството и интеграцията и с уча­стието на отделните страни, ако по-открито и решително бяха поставени и решени върху съвместна основа редица от възникващите проблеми. Все още обект на разработените и подписани програми, а впоследствие и на спо­годбите и договорите за специализация и коопериране, е преимуществено раоработване на новата техника и технологии, параметрите и равнището на изделията, обемите на взаимните доставки. Недостатъчно внимание се об­ръща на наличието и мащабите на съществуващите производствени мощ­ности в специализиращите се страни. Въпросът е за развитието на произ­водствените мощности в страните членки като цяло, за съответствието им на необходимите мащаби на производството. Оттук възниква понякога несъответствието между потребностите от дадена продукция и мащабите на нейното производство.

Съществено влияние за несъответствието между потребностите и про­изводствените възможности има наследеният стремеж на страните да запа­зят определен периметър — поемане на задължение за специализация без да има необходимите производствени мощности за това. Понякога съще­ствува и обратната тенденция —дадена страна да се води каго единствен производител на определен вид продукция, а в същото време да не са заяве­ни и съответно оформени в договорите конкретни обеми за доставки в оста­налите страни. Слабост е и фактът, че последните се формират преимуществе­но след съгласуването и подписването на конкретните договори, а не пред­варително.

Независимо от приетите мерки за съответствие на подлежащата за спе­циализация продукция на съвременните изисквания по отношение на ка­чество и технико-икономическо равнище, все още в договорите се включват ^[11] и изделия, които не отговарят на условията. Причините тук са няколко. Понякога цените не стимулират както производителите, така и потребите­лите. В редица случаи самата промишленост не е подготвена за прилагането на конкретното ново изделие, което също така принуждава да се включват в номенклатурата по-стари изделия. За това съдействуват и недостатъците в стандартизацията в рамките на СИВ. При съществуващия подход да се разработват все още от момента на организирането на серийното производ­ство на продукцията и даже от началото на доставките те загубват основ­ното си поедназначение на стимулатор и утвърждават на практика достиг­натото равнище.

От разработваната предварително номенклатура на изделията незна­чителна част намира отражение в спогодбите и договорите за многостранна специализация и коопериране на производството. Както за 1981—1985 г., така и до 1990 г. е ярко изразена тенденцията на повишаване степента на концентрация на специализираното производство по многостранните спо­годби и договори. Тя е близка до желаната, т, е. в производството на кон­кретни изделия да се специализира преимуществено само една страна. Въ­преки че в спогодбите и договорите участвуват почти всички, средният брой на страните, конкретно заинтересовани от определени позиции спе­циализация за 1986—1990 г., не е повече от 4. Следователно избраната но­менклатура за специализация не отговаря на потребностите на всички стра­ни, след като показателят не отразява броя на участвуващите — за 1981 — 1985 г. той е 3,6 страни.

Независимо от провежданата единна политика в прилагането и ефектив­ното използуване на ЕИТ опитът и действуващата практика показват че в тази насока има големи и неизползувани още резерви. Взаимният обмен на програмни средства е незначителен в сравнение с общите и съществуващите в отделните страни потребности, а в стойностно изражение те еа незначите­лен дял от общия обем на стокообмена с ЕИТ и имат случаен, а не целеви, планов характер. Трудностите са свързани както с отсъствието на иконо­мически механизъм, който да стимулира обмена, така и с отсъствието на опит, а донякъде и с подценяването на въпроса. Не се осъществява и пла­нов обмен на информация за съществуващите в отделните страни програмни продукти, което води до изразходване на ненужни средства, труд и време от отделните страни за тяхното самостоятелно създаване. В рамките на СИВ е създаден централизиран фонд, но той все още е по-беден в сравнение със съществуващия в някои от страните — членки на СИВ. Много от водещите фирми в развитите капиталистически страни изразходват значително по­вече средства за програмно осигуряване, отколкото за ЕИТ. Съотношението между разходите за програмно осигуряване в тях и общите разходи по про­изводството и внедряването на ЕИТ е 9:1. Това е достатъчно красноречив показател за същността и значението на програмното осигуряване в съвкуп­ността от средствата за обработка на информацията посредством ЕИТ.

Въпросът за единното програмно осигуряване е пряко свързан и с проб­лема за съвместимостта на произвежданите средства на ЕИТ. Независимо от провежданата единна политика е необходимо да се постигне пълна, а не максимална съвместимост, както се предвижда. Тези два момента са един­ствената основа за създаването на действително нова инфраструктура на страните от общността, а именно на взаимосвързана автоматизирана инфор­мационна система, която да се опира върху принципите и техническите възможности на ЕИТ.

^[1]  Икон. живот, № 91, 25 февр. 1987.

^[2]  Зконсмическое сотрудничество стран — членов СЗВ, 1987, Л“ 1 , с. 42.

^[3]  Септемврийско слово, (Михайловград), Ms 42, 6 дек. 1986.

! ИКО, 1986, № 11, с. 71.

^[5]   Приложението на тази техника води и до огромна икономия на сурсвни и мате* риали. Металически кабел, по който се предава информация със скорост 560 Мбит в се­кунда тежи 4500 т, докато съответният светопроводящ — 100—150 т. Един кг стъкло в произвежданите в ЧССР светопроводящи кабели заменя около 16 т мед, при това масата на I кг стъклено влакно е около 8 гр. Вж. Зкономика зарубежной злектропромншлеп- ности. — Злектротехника, 1985, № 7 (19), с. 9.

^[6]    Зкономическое сотрудничество стран — членов СЗВ, 1987, As 1, с. 46.

^[7]    НРБ в социалистическата интеграция: структурна политика С. 1981, с 140,.

^[8]    Б о р о х, Н В. и др. Производственное сотрудничество стран CSB М., 1982,

с. 42.

^[9]    Пак там, с 43.

^[10]  Зконочическое сотрудничество стран — членов СЕ)В, 1986, № 4, с. 60.

^[11]  Зкономическое сотрудничество стран — членов С9В, 1984, № 11, с. 16.