Този път в Sandacite.BG наснимахме няколко бутониери за стари БГ асансьори!

Преди две години някъде, помним, бяхме писали една-две статии за асансьори. Оттогава обаче измина много време, а ние трупахме ли, трупахме.

Обикновено най-малко се пише за онова, което ни е най-познато. Когато влезем в асансьор и натиснем бутона на желания етаж, не се замисляме какво, аджеба, става зад сребристата повърхност на таблото, какви сили си задействат, за да подкарат кабината нагоре или надолу.

Ненадейно обаче, когато влязохме в един много автентичен и неремонтиран стар асансьор в Софийския университет, където си имаше всички стари надписи по кабината, а тя лъхаше на един характерен стар аромат, се замислихме, че в сайта не сме уважили старите човекоподемници. На бърза ръка наснимахме интересното и ето сега го представяме пред Вас.

Първото, което виждате, когато застанете пред асанса, е характерната му врата от дебела ламарина… Хоп, даже има пътник вътре! :)

Отдясно на кабината пък има бутон за повикване – под снимката сме написали правилното име на тази част, защото рядко се знае:

И отдолу гордо стои: ЗАВОД ЗА АСАНСЬОРИ СОФИЯ. :)

Задвижването на всеки асансьор откъм етажната площадка се осъществява именно оттук. Тези бутониери се монтират по етажните площадки на удобно за достъп място и в близост до асансьорните (шахтовите) врати. При асансьори като този бутониерата (още се нарича повиквателна касета) съдържа един бутон, чието натискане включва веригите за управление на асансьора. Така се задействат онези релета и контак­тори, които задвижват повдигателния меха­низъм. Накрая кабината пристига на етажната спирка, откъдето е подаден повиквателният сигнал.

Има повиквателни касети с два бутона. Това е така, защото всеки от тях е предназначен да повиква кабината за движение в избраната от пътника посока (нагоре или надолу), т.е пътникът трябва предварително да съобрази накъде ще отива. Посоките се означават на бутоните със стрелки или с надписи. Ако асансьорът изпълнява повиква­нето еднопосочно, касетата съдържа само един бутон – като нашия по-горе.

На етажните бутониери се монтира и светлинна сигнализа­ция, която действа чрез запалване на малки лампички – това ни показва, че повикването е регистрирано – така разбираме, че асансьорът идва да ни вземе. Светлинката може да свети обаче и когато асансьорът е зает – кабината е натоварена или е в движение. Лампичката може да е задействана и като сигнализация, че  някоя от шахтовите врати е отворена и така не можем да повикаме асансьора.

Също така, ако асансьорът има светлинно показване на етажите, през които преминава кабината, сигналните лампички се поместват също в повиквателната касета. Това обаче като че ли е по-рядко срещано – ние сме свикнали светлинното показване на етажите да е монтирано  над рамките на шахтовите врати  и затова гледаме нагоре, за да разберем идва ли асансьорът:

Тук виждаме даже и специален звънец, който трябва да звънне, когато кабината се дотътри до етажа, от който сме я повикали. :)

А сега да влезем в кабината!

Това често се нарича ,,табло“, но всъщност правилното название е кабинна бутониера. Тя съдържа толкова на брой бутони, колкото са етажните спирки, и се монтира във вътрешността на кабината на подходящо място. Натискането на етажните бутони се задейства апаратурата и повдигателния механизъм и в резултат кабината се отправя на желания етаж. Разбира се, бутон за управление се озна­чава с надпис, посочващ етажа, който обслужва. Тук е лесно – само 4 етажа. А в по-стари асансьори от Царство България сме виждали да пише ,,мецанинъ“ (полуетаж) и ,,сутеренъ“ или ,,зимникъ“:

Ей, значи, забравихме да Ви снимаме отвътре кабината – със заоблени ъгълчета е, много е приятна, и цялата е облицована в е тоя гетинакс на завода Найден Киров Русе. :)

На етажната бутониера задължително се поставя и бутон за безопасност «стоп» за спиране на движението на асансьора чрез прекъсване на веригата за управление. По­вторното задвижване кабината в движение може да се стане, като се натисне етажен бутон, а от етажните спирки — чрез бутона за повикване, но едва след освобождаване на кабината. Бутонът «стоп» се боядисва в червен цвят. Както виждаме по-горе обаче, тук това не е спазено…

Кабинната бутониера съдържа и един сигнален бутон, боя­дисан в зелено, чието натискане при нужда задейства спе­циален алармен звънец. Той обикновено е поставен при основната спирка на асан­сьора или в помещението на лицето, отговорно за асансьора (дали някъде все още има такива асансьори?). Звънецът се захранва постоянно от независим електроизточник (акумулатор, сух елемент и т.н.), за да се гарантира готовността му за действие, ако токът спре. Ето го и как се е означавал пък през 30-те г:

Както виждаме на илюстрацията две снимки нагоре, на кабинната бутониера има и лампа, която сигнализира за претоварване. Един човек се изчислява за 80 кг поначало. :)

Между другото, вътре още виси голяма ламаринена табела, която Ви дава подробни инструкции как да си служите с това чудо на товароподемната техника:

Вижда се къде е произведено – в Завода за асансьори в гара Искър, това е до Дружба. :)

Какво да правим, ако заседнем между етажите? Едно време са разрешавали този въпрос така. В специални случаи (напр. когато разстоянието между етажните спирки е много голямо или асансьорът работи в изолирана среда) вместо алармена инсталация в кабината се инсталира телефон, свър­зан с диспечерски пункт. Сега това не е така, разбира се, защото се предполага, че заседналият пътник може да се обади от джиесема си на аварийния телефон на фирмата, обслужваща асансьора.

Електрическата схема на асансьора е реазилирана а по такъв начин, че е отстранена възможността за къси съединения в силовата верига или веригите за управление, ако едновременно се натиснат два или повече бутона за управление или по­викване.

През 60-те г. все още е имало асансьори, при които заедно с пътника пътува и обслужващо лице, наречено придружител. Когато асансьорът се обслужва от придружител, като апарат за управление се използва специална ръко­хватка. Кабината се задвижва чрез завъртане на ръкохватката наляво или надясно, защото така се включват контакторите за посока нагоре или надолу. При отпускане на ръкохватката се задейства пружинно устройство и тя се връща в средното си нулево (изключено) положение – тогава асансьорът спира. Когато ка­бината достигне крайната горна или долна спирка, чрез поставени в шахтата специални отбивачки ръкохватката при­нудително заема нулево положение.

Ако искате пък да обогатите знанията си за старите асансьори въжета, Ви препоръчваме тази наша статийка ==>

Защо се късат старите асансьорни въжета