Автоматично регулиране на усилването
В Сандъците – Sandacite Ви разясняваме автоматичното регулиране на усилването.
Известно е, че приемането на далечни радиопредаватели се извършва винаги чрез вълни, отразени от йоносферата и достигащи до приемната антена по различни пътища. Знае се също така, че при тези условия на приемане винаги се получава явлението фадинг (затихване), който се проявява като неравномерно усилване и отслабване на приемания сигнал. Една такава бърза промяна на силата на приемането и често пъти в твърде големи граници (няколко хиляди пъти) е нежелателна. За да се поддържа постоянно напрежението, подадено на високоговорителя, а следователно и силата на приемането, трябва да се стои непрекъснато до радиоприемника и постоянно да се регулира усилването според пристигащите сигнали. Такова регулиране е крайно неудобно, а в много случаи при бързи изменения — даже невъзможно. Поради тези причини по-късните лампови суперхетеродинни приемници имат устройство за автоматично регулиране на усилването (АРУ). Автоматичният регулатор на усилването поддържа почти постоянно напрежението на изхода на приемника, макар че входното напрежение от антената може да се изменя в известни граници.
Принципната схема на автоматичен регулатор на усилването е дадена на фиг. 2. В случая е използвана лампа двоен диод, като първата диодна система 1 се използва за демодулация, а втората 2 — за АРУ.
Фиг. 2
Чрез кондензатора С високочестотното напрежение се подава от първия кръг на втория междинен трансформатор на анода на втория диод, където се извършва демодулация (изправяне). Вследствие на изправителното действие на диода през положителните полупериоди протича ток през лампата и през съпротивлението R. Както знаем, при демодулирането се получава и известен постоянен ток. В съпротивлението R се получава падение на постоянно напрежение с означения на схемата поляритет. Полученото постоянно напрежение се подава чрез филтърната група R1C1 като решетъчно преднапрежение на междучестотната усилвателна лампа. Тази лампа има характеристика с изменяема стръмност и усилването й зависи от нейното преднапрежение (фиг. 3).
Фиг. 3
Ако пристигналият високочестотният сигнал е слаб, на втория анод се подава ниско напрежение и точката А става слабо отрицателна. Решетката на междучестотната усилвателна лампа получава малко отрицателно напрежение, работната точка P1 е в стръмната част на характеристиката и усилването на лампата е максимално. Ако пристигне силен в.ч. сигнал, точката А става по-отрицателна, решетката на лампата също става по- отрицателна, работната точка Р2 слиза ниско в по-малко стръмната част на характеристиката и лампата намалява усилването си.
По такъв начин високочестотното напрежение, което се подава на анода на първия диод, се поддържа почти постоянно, следователно изходнотонапрежение, което се подава на високоговорителя, е също почти постоянно. За по-голяма ефикасност регулирането се извършва обикновено в няколко усилвателни лампи, като м.ч. усилвателна лампа, сме- сителната лампа и в.ч. усилвателна лампа. За АРУ не се използва никога отделна лампа, а комбинирана. Понякога се използува двоен диод, какъвто е даден на схемата, но най-често се използува двоен диод-триод, като единият диод е за демодулация, другият за автоматичното регулиране на усилването, а триодът за усилване на н.ч. напрежение.
Приемниците с обикновено АРУ имат един основен недостатък — те никога не могат да достигнат нормалното си усилване, понеже и при слаби сигнали АРУ действа и намалява усилването.
А тази статийка на Сандъците – Sandacite чели ли сте я? :)
Литература:
Пенков, Пенко Василев, Тонева, София Илиева, Бончев, Николай Г. ред.. Обща радиотехника :. [Учебник за студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията] /. София :, Техника,, 1965, 320 с. :
Сокачев, Ангел Иванов. Радиоремонтно дело :. Учебник за IV курс на специалността „Радиоапарати и радиоуреди“ при техникумите по електротехника /Ч. 1.. , 1955., 125 с. , 24 с. ил. :
Тодоров, Тодор Димитров, Илиев, Максим Димитров. Слаботокова техника :. Учебник за IV курс на техникумите по електротехника, силнотокови специалности /. София :, Техника,, 1962., 212 с. :
Вашият коментар