Когато ЗМР Велико Търново беше млад

Статията е поместена в сп. Наука и техника за младежта, бр. 4-1966 г.

–

При откриването си той се наричаше Завод за малки радиоприемници. Темповете заличиха думата „малки“, още преди мазилката на заводските стени да изсъхне. През 1966 г. един млад и амбициозен колектив произвежда всички видове български радиоапарати и разнася из Родината и по света едно ново име, една марка, която се утвърждава като добра.
Наоичам колектива „млад“ не защото е събран в цеховете отскоро, а защото осем¬десет и пет на сто от тези, които се трудят тук, са младежи. В най-хубавата, най-смелата, най-дръзновената възраст са и командирите: сборът от годините на главния инженер Димитров, главния тех¬нолог Хаджикръстев и главния конструктор Джуров не надхвърля 90!
„Произведено във Велико Търново, България“
— такъв надпис носят „Акорд“ модел 101 и 102, „Лира“, „Ехо“. Знаете ли, че транзисторният приемник „Ехо“ получи най- високата оценка за класата си — единица? Или, че акуратно опакованият, с унгарски надписи и инструкции радиоприемник, който един мой познат-чуждоман си донесе от Будапеща, без да забележи табелката на задната стена, е произвежданият тук „Акорд-10“?
Много от частите, възлите и детайлите се произвеждат на място, в завода. Пр¬вят ги голобради момчета, овладели най- сложни машини. Но, за съжаление, някои се доставят отвън — от пръснати из цялата страна предприятия, кооперирани с търновския завод. И тук започват главоболията…
На първо място — неритмичното снабдяване. Например с феритните материали (от Завода за феромагнити в Перник) или с високоговорителите (изпращат се от Благоевград). Формално нарушение на договорите се среща по-рядко, но често готови радиоапарати чакат някакъв детайл до последните дни на месеца. И понеже частите, предвидени за 28-те работни дни, могат да пристигат на двадесет и петия, започва щурмуването, извънре¬ният труд и оттам—увеличаването на брака. Всичките високоговорители, предвидени за май, дойдоха през последната десетдневка. А понеже всяка трета минута се произвежда един приемник, можем да си представим как се отразяват такива катаклизми върху сложното координиране на монтажните процеси по време и място.
Не би ли могло да се промени нещо в договорите? Защо в тях да не се включи график за доставяне материалите по десетдневки?
В завода с право не са доволни и от качеството на продукцията на някои кооперирани предприятия. Всеки, който е монтирал най-простия детекторен приемник, знае колко важна е добрата спойка. Заводът за съпротивления в Айтос и кюстендилският Завод за кондензатори обаче систематически доставят своето производство в — меко казано—неприличен вид. Изводите имат лошо покритие и се окисляват още mо пътя до Търново. А понеже присъдата на качествените контрольори е окончателна и никой не може и не бива да я отмени, в интерес на реномето на радиоприемника и неговия производител всеки ден 40 души престъргват изводите и налагат върху тях ново покритие. Заводът изхвърля в Янтра по 3 200 лева месечно, само защото някъде работят как да е.
Трудно е. Понякога няма неделя и няма празник. Въпреки това заводът набира скорост и открито може да гледа клиентите си в очите. Една безупречна разработка във всяко отношение е радиошкафът Янтра, рожба на конструкторското бюро в завода. Това е среден супер от втори клас с ултракъси, къси, средни и дълги вълни, комбиниран от грамофон, който автом¬тично сменя плочите. Всичко е поставено в елегантна, съвременна, красива кутия — последен шлагер на промишлената естетика.
Задачите са много. Работи се по транзисторизацията на всички приемници. Нова област е и тропикализирането им — някои от тях ще се изнасят за страни, където температурата достига +50° С, а влажността на въздуха е над всякакви норми. Освен транзисторния супер „Албена“, показан на изложбата на младежкото техническо творчество и майсторство в София, на заводските щандове на Пловдивския панаир можем да видим новия транзисторен приемник „Ехо-2“ със средни и къси вълни, с телескопична антена и подобрен външен вид, радиошкафа Янтра и универсалния автомобилен приемник. Това малогабаритно компактно бижу се захранва по желание от акумулатора на колата, или след изваждането му навън — от батерии. Ще бъде монтиран на тези автомобили „Москвич 408“, които идват на нашия пазар.

Ето и продължението, което по някаква причина не ни се удаде да конвертираме в текст: